Пълнени сандвичи

Случвало ли ви се е да ви остане около 250 гр. парче свинско в хладилника? На мен никога досега не ми се беше случвало, но ето че за всичко си има първи път. Взех голямо парче месо от магазина, сготвихме едно - две неща и накрая взе, че остана едно парче, дето нито на манджа да го сготвиш, нито на супа да свариш, та камо ли двама души да нахраниш... Замислих се аз и започнах да прехвърлям на ум съдържанието на хладилника и килер-шкафа, оставих нетърпеливия ми Апетит да яхне разюзданото ми Въображение и го оставих на негова отговорност да полети над кулинарните ловни полета с надеждата, че ще улови някой притаен във високите треви моментен проблясък на гастрономическа гениалност. Дългите "сухи" тренировки по гледане на кулинарни предавания може не винаги да са приятни (особено ако се практикуват на празен стомах), но придобитите от тях рефлекси и трикове се оказват особено полезни в едно такова диво приключение в търсене на идеи за вечеря.За мен тази рецепта е изцяло в духа на Жак Пепен и неговият постоянен стремеж да оползотворява "самотните" продукти в хладилника.

Необходимите продукти

250 гр. свинско от бут
1 консерва (425 гр. ) белени домати
1 с.л. зехтин
1 главалук (кромид)
1/2 зеленчуков бульон
150 гр. кашкавал (аз изполвах сирене Ементал)
2 бр. кисели краставички
1 франзела
захар
сол
черен пипер
риган

Цялата идея се върти около идеята за хрупкава хлебна коричка, съчетана с плътен ароматен сос и, разбира се - вкусна мръвка. В моето въображение този сандвич е достоен за ресторантска верига за бързо хранене.
Нарязах парчето месо на малки късчета и го сложих в сгорещеното олио да се запържи. През това време обелих и нарязах на ситно лука и щом месото започна да придобива цвят, го сложих при месото. Когато лукът омекна и се сготви, добавих консервата домати, разтроших зеленчуковия бульон и с дървената лъжица, поразбърквайки, намачках доматите колкото можах на едри парчета. Щипнах малко захар, за да обера киселата жилка на доматите, посолих на вкус, сложих и черния пипер. Малко преди да сваля соса с месото от огъня добавих и ригана, за да се усеща по-силно ароматът му.
Сосът с месото къкри 20-тина минути, докато не се посгъсти.
През това време вече бях подготвил франзелата. Нарязах я първо наполовина, а после всяка половина допълнително разрязах по дължината. Обрах меката сърцевина на всяко от парчетата, като в единия край оставих малка преградка, за да не изтече после пълнежа.
Пуснах фурната на 200 гр. да се загрява и настъргах кашкавала. Щом сосът стана готов - разпределих го в издълбаните франзели, поръсих с настъргания кашкавал и ги сложих за 10-тина минутки в сгорещената фурна да се препекат до хрупкавост и да се поразтопи кашкавалът.
За финал ми трябваше някакъв контрапункт във вкусово отношение. Ние каперси в къщи нямаме, но кисели краставички - бол. Речено - сторено: нарязах няколко корнишона на филийки и щом сандичите се опекоха ги разпределих върху тях. Босилекът на снимката е само за оформление, но ако имате пресен и сложите в соса - резултатът ще е още по-ароматен.
Поднесох сандвичите (самотни) в шарените чинии и притихнах в очакване за реакция от страна на Христина. След 10-тина минути не издържах и попитах : "Добре де, не ти ли харесаха?", а тя се сепна от унеса и закима енергично с пълна уста. Повече от това не ми трябваше. ;)

Ябълкови мъфини с овесени ядки

Отдавна не бях правил мъфини, но наскоро Христина поиска нещо не много сладко и с овесени ядки. Мъфините бяха неизбежният отговор, а ябълките логичният избор, защото у нас винаги има ябълки (явно не ги ядем достатъчно активно). Рецептата си я харесах след като момичетата си бяха легнали, а аз интернетих (в леглото) на старото HP (хендхелд, който си купих още през 2007, когато думата "таблет" се използваше предимно за лап-топи с въртящ се монитор, а идеята да използваш телефона си, за да сърфираш в интернет все още невъзможно далечна за повечето хора). Рано сутринта идеята вече беше узряла в главата ми, а нетърпението да приготвя мъфините бързо, бързо прогони съня от очите ми. И така в 6 часа, зареден с вдъхновение и ентусиазъм се вихрех в кухнята.

Идеята за рецептата взех от тук.

Необходимите продукти

3/4 чаша прясно мляко
1/4 чаша краве масло
1 голямо яйце
1 пакетче ванилия
1 2/3 чаши бяло брашно
1/2 чаша овесени ядки
1/2 чаша захар
2 чаени лъжици бакпурвер
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаен лъжица канела
1 ч.ч. настъргани ябълки (около 2 и половина)

За топинга
1/4 чаша бяло брашно
1/4 чаша кафява захар
1/4 чаена лъжица канела
2 супени лъжици твърдо масло

Като начало приготвих топинга като смесих подправките и добавих към нарязаното на парчета студено масло. Разбърках добре докато се получиха един вид трохи.

В купа смесих млякото (предварително леко затоплено), маслото (предварително разтопено в топлото мляко), яйцата (със стайна температура) и ванилията. В отделен съд смесих брашното, овесените ядки, захарта, бакпулвера, солта и канелата. Добавих мокрите към сухите съставки и разбърках добре.

Ами май това беше всичко - разпределих тестото в хартиените чашки, сложих по една лъжица от топинга върху всяки мъфин и пекох за 20-тина минути на предварително загрята до 180 гр. фурна.

Резултатът беше страхотен - получиха се едни от най-хубавите мъфини, които съм правил. Хрупкавия топинг толкова добре се съчетаваше с не толкова сладките мъфини, а и бяха с овесени ядки .... въобще - препоръчвам горещо!

Винен кебап

Дарито не й се спи и Христина се "бори" с нея в спалнята, аз съм в хола, пуснал съм си "Фиеста ТВ" и се "боря" с поредната ангина за този сезон. Не ми върви тази зима и това е - дали е лош късмет или от недоспиването имунитетът ми се е разклатил, все още не е ясно, но се надявам да се разбере след около две седмици, когато възнамерявам да се подложа на по-детайлни изследвания (т.е. сигурно пак ще излизам в отпуска, Ивански, имай го предвид). Хубавата част в цялата история е, че Джей за втори път, по стечение на обстоятелтвата, имаше възможност да ме подслони у тях за първите няколко дни (докато съм заразен и сработят антибиотиците), за което съм му много благодарен.

Виненият кебап е една от доста често готвените гозби в нашата къща, но за съжаление много рядко успявам да направя снимка, която да ми хареса поне малко, за да мога да споделя рецептата. Е, този път мисля, че ми се получи достатъчно добре и бързам да допълня блога си с тази вкуснотия.

Необходимите продукти
750 гр. свинско месо (от бут)
2 с. л. зехтин
1 глава лук (кромид)
1/2 ч. червено вино
1 кубче бульон телешки ребърца (по желание)
2-3 дафинови листа
3/4 ч.чаша доматен сок
червен пипер
бахар
сол
черен пипер, млян и на зърна

за гарнитурата
1 ч.ч. ориз
3 ч.ч. вода
1 кубче пилешки бульон

Приготвянето на тази класика в жанра започвам с нарязването на лука, защото веднъж започне ли се със запържването на месото, време не остава. Месото предварително измивам, подсушавам и нарязвам на парчета. Размерът на парчетата трябва да е такъв, че да позволява да се хапват на една хапка. Щом месото започне да придобива апетитна коричка от всяка страна, добавям нарязания лук и разбърквам докато омекне.
Следващият аромат, който следва да се надгради, е червеният пипер. Добавям го и го оставям за няколко секунди да се запържи. Запърженият червен пипер е един от най-любимите ми аромати за всички времена.
Следва виното - класическият начин за приготвяне на винения кебап изисква използването на червено вино, но моите лични предпочитания са към сухите бели вина. И в двата случая резултатът е чудесен. След няколко минути в пара и алкохолни изпарения при месото остава само поредният надграден аромат, този път плодов - на грозде.
Докато се рудецира виното, за секунда се отделям от тигана и в голяма чаша сипвам вода и я слагам аз две минути в микровълновата. Щом водата се сгорещи, разтрошавам кубчето бульон и добре го рабърквам докато се разтвори. Готовият бульон отива при ароматизираното месо. Добавям и доматения соТук е моментът в соса да се плъзнат дафиновите листа, леко да се посоли (внимание бульонът вече е осолен) и да се добавят бахара и черния пипер на зърна. Добавям още вода приблизително колкото да се покрие месото и оставям да къкри (в нашия случай на 6-та степен от 9 възможни).
Тук се заемам с ориза. Понеже той е гарнитура и основният акцент на кебапа е в месото и соса, с ориза го давам хайлашката. Стоплям водата, разтварям бульона и добавям измития ориз. Това е, следва бъркане - от едната страна месото и соса, от другата ориза за гарнитура.
Месото оставям да къкри докато сосът не придобие гъстотата, която ми харесва - не го обичам много рядък, а оризът оставям леко пръхкав и влажен.
Щипвам малко захар и добавям към кебапа, за да обера киселата жилка и след има няма 20-тина минути всичко е готово.
Аранжирането е по желание на готвача. Според мен - това е загубена кауза, дори и да се подреди добре в чиниите - до минута две сосът прониква в ориза и аранжировката вече не е същата - номерът е дотогава вече да сте опитали първата хапка, след нея вече вида на яхнията вече няма да има никакво значение ;) единствено ще е важо - има ли още сосче.....

Вегетарианска пица

Напоследък комбинацията лук, тиквички, моркови и чушки е особено често използвана в домашната ни кухня. Още повече, че в момента това са основните и най-лесни за намиране зеленчуци по магазините (като изключим картофите, разбира се). Да си призная - вегетарианските пици не са ми особено любими, макар да са класика в жанра, но тази се оказа особено добро попадение и вече сме си я приготвяли няколко пъти. Рецептата е и специален поздрав за Джей и Тина.

Необходимите продукти

• 1 опаковка тесто за пици (на Белла)
• 2 тиквички
• 2-3 средно големи моркова
• 1 голяма глава кромид лук
• 3-4 зелени чушки
• 1 кубче зеленчуков бульон
• 4-5 с.л. доматен сок
• 2 с.л. зехтин
• 1 опаковка (125 гр.) сирене Моцарела
• 100 гр. сирене "Едам" или кашкавал "Витоша"
• чубрица
• риган
• черен пипер

Препоръчително е тестото да е добре разтопено, така че е добре да се извади от фризера няколко часа преди да се пристъпи към готвенето. Другият основен момент е нарязването на зеленчуците. Морковите и тиквичките нарязвам на дребно с рендето Бьорнер, а чушките и лука на кръгчета. Лукът допълнително го раздробявам на пръстени.
Загрявам едната супена лъжица зехтин в дълбок тиган или касерола и слагам зеленчуците през минута-две в следната поредност - лук, чушки, моркови и тиквички. След като леко поомекнат, раздробявам зеленчуковия бульон и разбърквам. Зеленчуците са готови след около 10-тина минути.
В подходяща тава размазвам вторта лъжица зехтин и слагам тестото. Заливам с доматения сок и добре го размазвам по цялата повърхност. Поръсвам с подправките. Зеленчуците разпределям максимално равномерно по повърхността, нарязвам моцарелата и артистично я подреждам върху пицата. Поръсвам с настъргания кашкавал.
Фурната следва да е добре загрята до 200 гр. поставям пицата за 25 -30 минути или докато сиренето се разтопи и стане златисто.
Тази пица върви както с айрян, така и с бира, сок от вишни, а защо не и бяло вино. Идеална е за петъчна вечеря, за гости и за закуска. Определено много ни допадна и горещо я препоръчваме (дори и студена).

Кюфтета с Рикота и Пармезан в доматен сос

Играем си с Дарито, вдигам я на висоооооко, после я гушвам и викам - "Буги, буги, буги!", а тя се смее; разглеждаме заедно животните по стените, вдигам я над главата си, за да види хубаво усмихнатия чеврен Слънчо, магнитчетата на хладилника стават все по-интересни, но щом й ги сваля, за да й ги дам, изведнъж загубва интерес - друго си е сама да си ги хване и да остави дълга следа по вратата на хладилника; напоследък много си пеем песничката за "Muffin Man", смеем се на глас (аз за това, че съм толкова неочаквано щастлив, а тя на глупавия тати, който не спира да се прави на маймуна), пеем си и за Hokey-Pokey и се смеем особено много, когато мама започне да се върти и маха с ръце, вечер я гушвам и приспивам, люлеейки я по 20 - 30 минути, а после през нощта пак се будим, за да си доиграем (и хапнем, разбира не) и въобще - забавляваме се. Единствено малко ми е тъжно, че като порасне Дарито, няма да помни игрите ни, но нали затова са родителите - да си спомнят вместо децата и да им разказват, спомняйки си с умиление тези сладки моменти.

А като заговориме за сладки моменти, едва ли някой знае повече за сладкия живот от Дейвид Роко. Не съм гледал по-непринудено и пасторално кулинарно предаване от неговото. Всичко е толкова лесно и приятно, и забавно и непринудено (или поне изглежда така), че ти идва да захвърлиш всичките костюми, компютри и карти за обществен транспорт и да отидеш накъде на село и да си живееш живота. Май съм го казвал и преди, но девизът на баба ми беше: "Яж, пий, живей си!" и макар винаги да съм го приемал със смях и ирония, почвам да си мисля, че в тази реплика има повече истина, отколкото дори баба ми влагаше в нея.
Но понеже, втренчени в ежедневието, трудно намираме време да погледнем настрани, какво говоря - да си помислим за нещо различно от безкрайните проблеми, кратките вкусни моменти, откраднати от споделените сладки мигове на щастливци като Дейвид, си заслужава човек да претвори в градската си кухня и наслаждавайки се на вкуса им за миг поне да се пренесе някъде, където времето е досадна подробност от иначе зеления пейзаж.

Необходимите продукти
500 гр. телешка кайма (използвах вратно месо)
100 гр. сирене Рикота
1 ч. настърган Пармезан
1 яйце
10 сушени на слънце домата (ние нямахме...)
сол
черен пипер

За соса
1 с.л. мзнина (олио от гроздови семки)
1 глава лук
1 буркан домати
1 бутилка доматен сок
сол
черен пипер
захар (по желание)

А рецептата, освен, че е много вкусна, е и изключително лесна за изпълнение. Трябва, разбира се, като начало да си осигурите хубаво телешко (говеждо) месо за каймата - аз си взех един килограм говеждо вратно (шарено) месо и ми го смелиха в магазина. За съжаление, в големите вериги тази услуга не я правят (засега само в магазин Европа ми мелят месото), та ходих специално до магазина за месо до Министерството на земеделието, за да съм сигурен, че ще готвя с хубаво месо.
Всички продукти за кюфтетата се объркват добре и малко се изненадах, че в рецептата нямаше никакви зелени подправки, но реших да му се доверя на Роко. За соса загрях в дълбок тиган мазнината, добавих нарязания на ситно лук леко да се запържи. После сложих доматите, посолих, сложих малко черен пипер и оставих да крукне. За съжаление Балванските консерви с домати вече са ни на привършване и ми се наложи да използвам купена консерва с домати, но се получи много добре.
През това време направих кюфтенцата набързо - ориентировъчно с размерите на топче за пинг-понг. За идеята можете да сложите и малко захар да обере киселата жилка на доматите. Накрая суровите кюфтета отидоха в бълбукащия сос, хубаво е сосът да ги покрие, намалих печката на средна температура и оставих за половин час да се сготви месото. От време на време разбърквах.

Това е. Резултатът беше, както вече казах, много добър - зелените подправки не липсваха, а в кюфтетата много деликатно се усещаше рикотата и млечния й вкус, който беше приятна изненада за небцето.
Кюфтенцата и сосът могат да се сервират с паста, а могат и с пресен топъл хляб и зелена салата. Удоволствието е гарантирано.

п.п.
А докато ние хапвахме и примлясквахме, Дарито ни гледаше с интерес и се чудеше какво правят тия двамата, че така се умълчаха?..

Пилешко с китайски сос и задушени зеленчуци

Попадали сте на блога ossigeno, нали? Предложенията там са наистина невероятни. В понеделник си изпринтих пет рецепти, минах през Билла и си взех парче свинско, парче телешко и парче пилешко, и реших въпроса с вечерите за цялата седмица. Ей, това се казва добра работа. А сега бързам да споделя тазвечершната рецепта, защото беше наистина ужасно вкусна. Изкъпахме Дарито и сега детето вечеря (за пореден път), а аз използвам 20-тината минути, за да нахвърлям този пост. Още повече, че днес на работа имаше коментари, че нещо отдавна не съм публикувал рецепти. Отнякъде се носи детски плач....
Както вече казах, рецептата е от блога ossigeno и снимките там са невероятни.

Необходимите продукти

• 2 големи пилешки гърди
• 1/4 чаена чаша соев сос
• 1/2 чаена чаша захар
• 1 чаена лъжичка сух или пресен смлян джинджифил
• 1 чаена лъжичка пресован чесън (по желание)
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1/4 чаена чаша вода
• 4 чаени лъжички царевично или пшенично натурално нишесте
• сол
• олио

за гарнитурата

• една зелена чушка тип "Калифорния"
• една жълта чушка тип "Калифорния"
• два големи моркова
• една малка тиквичка
• една голяма глава кромид лук
• половин кубче пилешки бульон
• сол (на вкус)
• 2 с.л. олио
  

Предварителната подготовка е от особено значение за тази вечеря. За да се сготви всичко едновременно, са необходими поне три котлона (да, Ивански, два не стигат) или трябва наистина добре да се синхронизира всичко. Хубаво е всички продукти да се наредят на плота, за да не се губи време при готвенето. За целта първоначално Христина наряза всички зеленчуци на рендето Бьорнер на тънки ивици, за да са ми под ръка като се наложи.
Месото сготвих, стриктно следвайки препоръките на Fedora. нарязах пилешките гърди на тънки пължолки, измих, подсуших и подправих със сол и черен пипер. Сложих оребрения тиган добре да загрее и сложих месото без никакво олио да се запече. През това време смесих соевия сос, захарта, олиото, половината вода, джинджифила и лимоновия сок (не използвах чесън) в касеролата, разбърках добре да се посмеси сосчето и оставих да кипне. Нишестето разтворих с малко вода и добавих към бълбукащата смес. Внимание, до този момент месото трябва да се е изпекло и да сте го нарязали на парчета, защото щом нишестето отиде в соса, основната част от рецептата е вече готова. Щом нишестето отиде при соса, той започва почти веднага да се сгъстява и се добавят парчетата месо. Разбърках добре, а в горещия тиган сложих малко вода, обрах каквото имаше по дъното му и го добавих към поелото аромата на соса месо.
Зеленчуците запържих и задуших в сгорещеното олио, като ги добавях в следния ред: първо лука, после чушките и след тях - всичко останало. Понеже зеленчуците си пускат вода, няма нужда да се слага допълнително. По някое време натроших пилешкия бульон, за да овкуся и съчетая вкусовете. Задушавах зеленчуците докато омекнаха.
Когато зеленчуците станаха готови, върнах месото със сосчето на горещия котлон за 30 секунди. Сервирах като направих канапе от зеленчуците и отгоре разположих месото. Съчетанието беше прекрасно. Определено рецептата влиза в "златния" фонд на сем. Димитрови. :)

п.п.
Бебешкият плач не беше на Дарито. Междувременно я сложихме да спи. Да се надяваме, че тази вечер няма да се наложи да я приспивам три пъти, както вчера.

Лимонов пай

Ели, не за първи път участва в "Кулинарни страсти... и (по)падения" с изкушаващо предложение, за което съм й благодарен. По-долу публикувам нередактирания текст на рецептата, която тя сподели. Лимоновият пай е сладкиш, който може да осмисли всеки дъждовен неделен следобед или чувствително да съкрати безкрайните часове между обедната почивка и края на работния ден на някой особено отегчителен вторник..., сряда, а защо не и четвъртък ;) Да ви е сладко!

Идеята за направата на този традиционен английски десерт се роди по един нетрадиционен начин – гледайки епизод от сериала „Лас Вегас”. В него една много добра сладкарка направи тонове лимонов пай, с който всички герои от сериала буквално се тъпчеха през целите 50 минути ефирно време. Та, аз си казах – дай да видим що за животно е това „Лимонов пай”, речено – сторено.

Поразрових за класически рецепти и се спрях на следната:

Необходимите продукти:

За масленото тесто:

• 120 гр. брашно
• 1/2 ч.л. сол
• 80 гр. студено масло, нарязано на кубчета
• 2 с.л. ледена вода

За лимоновия пълнеж:

• настъргана кора и сока от 1 голям лимон
• 100 гр.захар
• 25 гр. масло
• 250 мл. вода
• 3 с.л. царевично нишесте
• 3 жълтъка

За разбитите белтъци:

• 3 белтъка
• щипка сол
• 100 гр. захар

Важен момент при масленото тесто е пресяването на брашното заедно със солта, след което в купа се добавя студеното масло, смесва с брашното и се добавят 2-3 супени лъжици ледено студена вода, трябва да се работи бързо, защото маслото започва да омеква от топлината на ръцете. Разточва на тънко и се слага във форма за пай с диаметър около 20 см. Слага се да се охлади в хладилника за 20-тина минутки.

Когато тестото се охлади, се надупчва с вилица за да не се надуе при печенето, отгоре се покрива с хартия за печене и се изсипва шепа бобови зърна (пак за да не се надуе). Така се пече 10 мин. на 200 С, след което хартията и бобовите зърна се махат и се пече още около 10 мин или докато леко се зачерви. Изважда се и се оставя да изстине.

За лимоновия пълнеж в тенджерка се смесват захарта, лимоновия сок и кората, водата и маслото. Докато тази смес заври се разбиват жълтъците с предварително разтвореното нишесте в 3 супени лъжици вода. Когато сместа в тенджерката заври, се прибавят жълтъците с нишестето и при енергично и непрекъснато бъркане се варят няколко минути докато крема се сгъсти и стане гладък. Оставя се настрана да изстине.

Докато лимоновия пълнеж изстива, се разбиват белтъците и солта на сняг, като постепенно се добавя захарта докато се сгъстят.

В изпечената хрупкава основа равномерно се разпределя лимоновия крем, а върху него и разбития сняг, като художественото му оформление е според въображението. Така „напластеният” пай се пече до придобиването на златист загар.

Сервира се топъл или студен, разбира се с чаша ароматен английски чай :)

Ребърца с оцет и лют червен пипер

Добре, за тази рецепта няма да има увод. Все пак - това е рецепта за свински ребърца, а ребърцата са едно от онези удоволствия в живота, към които не трябва да се пристъпва с колебания и дълги предисловия; щом вече си решил да съгрешаваш - спираш да мислиш, даваш всичко от себе си и се опитваш да удължиш удоволствието, колкото се може повече. Нали така?...

Рецептата е на Лидия от "Италианска идилия с Лидия", макар че пропорциите и някои от съставките не ги спазих много точно. Въпреки това резултатът беше изключително крехък, изкушаващ и с медено-пикантен аромат.

Необходимите продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 ч. ч. телешки или пилешки бульон (в оригиналната рецепта е с пилешки, но аз го направих с телешки ребърца)
1 с.л. зехтин (по желание)
1 скилидка чесън (в оригиналната рецепта са 12, но на нас и 1 ни беше в повече - според индивидуалните предпочитания на готвача)
3-4- дафинови листа
2 с.л. мед
1 ч.ч. сухо бяло вино
1/2 ч.ч. червен винен оцет (ние използвахме ябълков)
1/2 с.л. лют червен пипер (или 1 с.л. според предпочитанията за пикантност)
1 ч.л. сладък червен пипер (по желание)

Основното условие за вкусни ребра е... доброто месо. Не знам за вас, но на мен ми е трудно да си намирам добри парчета ребра. Поради някакви неизвестни за мен причини по магазините обикновено предлагат огромни парчета ребра от по 25 -30 см, дебели поне 5 см, в които има твърде много месо и мазнина. Няма да го кажа за първи път - за мен ребърцата трябва да са дълги не повече от 12 см и да са дебели не повече от 2,5 см, т.е. по кокалчетата да има месо за гризане, а не пължоли. Понякога на подходящи парчета попадам в Кауфланд и попадна ли на подходящите ребърца, купувам независимо от предварителните планове за пазаруването.
Месото измих и подсуших с кухненска хартия. Нарязах голямото парче на малки парчета между кокалчетата, осолих, сложих черен пипер и наредих в тавата. Полях със зехтина (макар че според мен беше напъно излишен, но Лидия готви с много зехтин), сложих дафиновите листа и срязах скилидката чесън на три части.
Сложих тавата в предварително загрятата до 220 гр. фурна за около 50 мин. до час. След първия половин час обърнах ребърцата и извадих чесъна, защото ми се стори твърде ароматен. След около час ребърцата бяха добре препечени и готови за глазиране.
До този момент вече бях приготвил маринатата за глазиране като смесих виното, оцета, двете лъжици мед и двата вида черен пипер. Основното тук е, че сместа трябва да е хомогенна, т.е. медът да се е разтворил.
Излях по-голямата част от каквото беше останало от бульона и от мазнината, която ребрата си бяха пуснали и намазах с половината от маринатата за глазиране. Отново сложих във фурната. Този път за 35 мин. Някъде към 20-та минута извадих тавата от фурната, обърнах всички ребра и ги залях с останалата част от маринатата и върнах да се доопекат.
Резултатът надмина всичките ни очаквания. Ние ги хапнахме с картофена салата, но си мисля, че би било по-добре, ако има нещо свежо и зелено за гарнитура.

Пилешка пържола с песто

Въпреки целия ми оптимизъм и желание за добруване, тази година не започна особено добре. И все още нещата не са се стабилизирали - моят курс с антибиотици продължава, Христина от днес вече официално е с температура, а Дарито киха, кашля и вече изпробва в носа си всички капки, които се продават по аптеките. Така е то, на маймуни ни направи тоя Живот. Почвам да си припрявам вече "Ей, да дойде пролетта..." Рано е, но не ми пречи да си припявам, нали така. Пращайте положителни мисли и пожелания - имаме нужда от подкрепа.

Тази рецепта е за "светкавична вечеря". Както се досещате, не ни е до готвене в момента и затова съкращаваме на максимум времето в кухнята. Идеята е взаимствана от менюто на италианския ресторант, в който обядваме понякога.

Време: 30 мин.
Порции: 2

Необходимите продукти
2 бр. пилешки пържоли от бутче
2 с.л. песто "Дженовезе"
сол
пипер
1 с.л. мазнина (по желание)

1. Пуснете фурната на 220 гр. да загрява.
2. Измийте и подсушете пилешките пържоли. Подправете със сол и черен пипер на вкус. Загрейте оребрен тиган на висока температура. Поставете пържолите с кожата надолу без да използвате мазнина. Ако нямате оребрен тефлонов тиган - използвайте обикновен тефлонов с 1 с.л. мазнина за готвене.
3. Когато след 7-8 минути пържолите се изпекат до хрупкава кожичка от едната страна, ги обърнете и върху всяка сложете по една лъжица песто "Дженовезе". Сложете пържолките в загрятата фурна.
4. Печете още 7-8 до 10 минути, извадете от фурната и сервирайте със задушени зеленчуци (бейби моркови и броколи, например) или картофено пюре.

"Рошави" масленки с карамелизиран кокос

Казват, че първата крачка е винаги най-трудна. Може би защото повечето хора са така повлечени от инерцията на Живота, че рядко са готови да приемат нови предизвикателства и не смеят да направят и една крачка встрани от познатото им русло. Е, за мен не е така. Щом нещо събуди въображението ми, съм готов да се хвърля през глава в приключението и да приема предизвикателството. Това в повечето случаи означава също така, че и често ентусиазмът ми изгаря ярко и минава бързо и скоро губя интерес... И това не е от вчера - репликите, с които майка ми ме е запомнила от детството ми, са: "Скучно ми е" и "А аз какво да правя сега?". В студентските години, докато "писателствахме" с Джеймс, той ме беше обявил за цар на силните начала. За съжаление, поради тази ми "способност", всичките ми започнати "романи" завършиха като... къси разкази (ето например моят опит за cyberpunk "роман"). Е, единият от опитите всъщност достигна 120 страници... но после лятото свърши, а и главният герой, както отбеляза брат ми, твърде много пъти падна надолу по склона, за да успее да продължи приключението. С други думи, според мен най-трудна е последната крачка, най-малкото защото, за да я направиш, трябва да си направил и първата, и всички останали. Но човек не трябва да се обезсърчава (или поне аз се боря със себе си и се опитвам да не го правя). Нали също така казват, че в края на краищата човек съжалява повече не за нещата, които е направил, а за тези, които не е направил, така че аз продължавам да се "пилея" в първи крачки. Пък дори и да не стигам до последните, поне ще знам, че съм опитал, вкусил, експериментирал. За какво е Животът, ако не за трупане на впечатления и емоции?... Всяко нещо си има първи път, всеки може да си позволи поне по една, две крачки в различни начинания и инициативи. Една крачка насам, една крачка натам - ами то това си е жив танц! Танцувайте живота си - създайвайте си емоции, опитвайте, може пък следващата крачката да се превърне в пътешествието на живота ви. Успешна и щастлива нова 2011 г.

Тези бисквитки ги правих три дена, но не защото са кой знае колко трудни, а защото се оказа, че не съм преценил в достатъчна степен фактора "Божидара", но си мисля, че по този начин сладките станаха дори по-хубави, защото маслената основа имаше време да отпръхне няколко дена, да се напои добре от шоколада, и в края на краищата да се получи пълно хармонизиране с печения кокос и карамела (при равни други условия сладките могат да се направят и за два часа). Рецептата, която ползвах, е на Йоли.

Необходимите продукти
125 г меко масло
70 г пудра захар
1 яйце
200 г брашно
1/4 ч.л. бакпулвер
1 ванилия

За рошавият кокосов топинг
1 ч.ч.захар
70 г масло
100 г квасена сметана (аз сложих сладка)
1-2 ч.ч. предварително запечен кокос (идеята тук е - колкото поеме карамела за да стане на лепкава маса без да се втвърдява до тесто)
лимонови и портокалови корички (аз използвах само лимонови)

За украсата
100 г натурален шоколад
1 с.л. масло
2 с.л. сладка сметана

Както си личи и от заглавието, бисквитената основа е от маслено тесто. За да го направя , разбърках захарта с маслото на крем с миксера (маслото е хубаво да е със стайна температура) и после прибавих яйцето (принципно е добре и то да не е от хладилника, защото веднага ще изстуди маслото). После пресях брашното заедно с бакпулвера и ванилията и внимателно го сипах в маслото. Разбърках с шпатулата, а после с ръце събрах маслените трохи на топка.

Йоли препоръчва масленото тесто да се раздели на три части, да се оформи като рула, които да се завият в свежо фолио и така да се охладят (във фризера) в цилиндрична форма. На пръв прочит звучи просто, но на мен не ми се получи особено добре, затова аз бих го направил по следния начин: тестото на дебела палачинка бих сложил върху свежо фолио и бих покрил с още едно и бих го охладил в хладилника. След поне 30-тина минути бих извадил стегналото тесто и бих го поразточил както си е между двете свежи фолиа на голяма кора с желаната от мен дебелина. Ако много лепне, допълнително се поръсва малко брашно.Така се прави блат за тарт с ябълки и в случая мисля, че техниката би свършила идеална работа.

Разточва се на около 5-7 милиметра. После много лесно с една чаша могат да се нарежат еднакви по размер бисквитки.
Готовите бисквитки наредих в тава, покрита с хартия за печене,и пекох в предварително загряда до 170-180 гр фурна, докато не придобиха лек кехлибарен загар. Оставих ги да изстиват за цялата нощ, но може и да ги оставите само за 40-тина минути.
За шоколадирането на бисквитите разтопих шоколад с малко масло и сметана на водна баня, всяка бисквитка топнах от едната страна и ги наредих с шоколада нагоре, за да изсъхнат. Шоколадът трябва да се втвърди добре преди следващата итерация.
Топингът ми беше най-интересен за приготвяне.
Първо запекох кокосовите стърготини в сух тиган, докато не придобиха приятен загар. Оставих ги настрана да изстиват.
Сложих захарта в тигана да се карамелизира и като започна да покафенява, сложих сметаната. Както вече казах, използвах сладка, а не заквасена сметана и се получи интересно карамелово съчетание на вкусовете. Бърках докато сместа не се хомогенизира, като слагах и махах от котлона, за да не ми загори твърде много карамела. После добавих кокосовите стърготини и лимоновите корички и продължих да бъркам докато не се получи лепкава кокосово-карамелена маса.
Върху всяка от бисквитките откъм нешоколадизираната страна сложих по една лъжичка от топинга, докато е още топъл и не го загладих, а го оставих "рошав", както е препоръчала и Йоли.
Последният акцент с шоколадовите линийки го направих като разтопеният на водна баня шоколад с лъжичка, доколкото успях, на тънка струйка нанесох върху топинга на линийки.

Вечерта, когато бяха готови масленките, ми се видяха леко странни на вкус - основно топинга. На другия ден обаче, след като починаха и улегнаха, сладките пожънаха небивал успех сред колегите. Така че, мога да препоръчам да се оставят за една вечер преди да се поднесат - явно има защо ;)

Ярешко по балвански

Ако преди 7 години (преди да срещна Христина) някой ми беше казал, че ще ям (и ще ми харесва) ярешко, сьс сигурност:
1. щях да го питам на кое животно малките се наричат ярета; и
2. щом разберях, че са на козите, определено щях да му се изсмея невярващо.
Е, 7 години по-късно не само ям, но и готвя ярешко, че и дори го препоръчвам като рецепта в блога си.... Последното идва да покаже колко непредвидим е животът и колко преходни са човешките убеждения, принципи и светоглед, когато се сблъскат с безцеремонността и непукизма на всекидневието. Хубаво е човек да има убеждения, на които държи; истина е, че историята се пише от онези индивиди, които отстояват принципите си докрай, независимо от трудностите и обстоятелствата, но нека бъдем обективни; "принципът": "Не ям ярешко" не може да си напише собственоръчно името, камо ли нечия История. Човек трябва да прави преоценка на принципите си в контекста на настоящето и да подбира актуалните и приложимите. По отношение на ярешкото трябва да си призная, че принципът ми за неяденето му се оказа неактуален. Димитрови винаги сме били крайно консервативни по отношение на храната, но сродяването с Петрови внесе някои свежи попълнения, ако не на всички Димитрови, то поне в моите хранителни навици. Е, все още не мога да ям белмъш* (или както му викат в Балван - "бял мъж" - особено апетитно наименовение), но пък знае ли човек...

Старите рецепти е трудно да ги опишеш с точни мерки, особено когато майсторите, които ги приготвят, са ги правили в продължение на десетилетия и вече отдавна работят по усет и използват мерни единици като "малко", "една шепа", "колкото за вкус" и т.н. Още повече, че в Балван златното и най-стриктно следвано правило е: "едно към кесим". Така че количествата на продуктите, дадени по-долу, следва да се приемат ориентировъчно и според търсения резултат (повече сос или по-пикантен вкус и т.н.).

Необходимите продукти
1 кг ярешко
1 с.л. брашно
1/2 с.л. червен пипер (сладък)
1 с.л. олио
2/3 - 1 ч.ч. доматен сок
1-2 дафинови листа
няколко зрънца бахар
няколко зрънца черен пипер
сол
черен пипер смлян
1/2 - 1 бира (или бяло вино)
вода

Основното в рецептата е месото да е прясно и да е от младо яре.
Измихме дорбе месото и го овкусихме със сол и пипер предварително и го оставихме да "отдъхва" докато направим соса. Идеята на соса е да е нещо като рядка каша. За да го получим, смесихме брашното, червения пипер, олиото и една-две лъжици вода. Добре оваляхме месото в червената каша и го подредихме в тавата за печене.
Искам да направя уточнение, всъщност две - на Балван рецептата винаги се прави със сладък чеврен пипер и с бира. Аз лично предпочитам месото да е по-пикантно и освен сладък бих сложил и малко лют червен пипер. Другото нещо е,че бирата е на почит у семейство Петрови, особено по отношение на готвенето на ярешко. Проблемът е обаче, че у нас бирата в хладилника е изключение и никога правило, за разлика от виното, с което винаги гледам да съм запасен (основно за приготвянето на сосове). В този ред на мисли, ние приготвихме ярешкото с бяло вино, а не с бира и мога да ви кажа, че резултатът беше много добър. Плодовите аромати според мен дори са малко по-подходящи от аромата на хмел.
Оваляното в кашичката месо заляхме с доматения сок, виното и малко вода (тук съотношенията са едно към кесим - идеята е месото да се покрие поне до половината, а ако искате повечко сосче - може да долеете с вода или евентуално с вино за по-силен аромат). В соса поставихме две дафинови листа, няколко зрънца бахар и черен пипер. Покрих с фолио и сложих в загрятата на 200 градуса фурна за два часа.
В Балван Петров пали пещта и слага месото късно към полунощ, за да е готово на сутринта. Друго си е печеното на пещ месо, но в градски условия трябва да се задоволяваме с печено на фурна, което не е никак лошо - само да вметна.
След два часа махнахме фолиото и оставихме за още 30-тина минути, за да се запече месото.
Да обяснявам ли какво се случва, когато горещото месо се сервира с топъл хляб, някаква свежа зелена салата и чаша вино?... Животът придобива смисъл!
Наздраве!

*кутмач