Кулинарни страсти

Печено пиле с булгур

2011-12-06T17:10:00.001+02:00

Моите кулинарни приключения с Дарито продължават.. Преди седмица с нея готвихме пиле с булгур - за нас пилето, за нея булгура (нали още нямаме достатъчно зъби, пилешкото не ни е особено любимо). Готвенето с Божидара освен удоволствие си е и приключение. Като оставим настрани, че т.нар. "бебе" все повече и повече приема размерите и теглото на "детенце" (което се превръща в нарастващо предизвикателство за кръста ми), любопитството й - другосновен неин чар, е нещо, което няма граници, спирачки или каквито и да било скрупули, и което превръща готвенето с нея в напрегната игра на котка и мишка, която изисква освен здрави нерви и доста бързи реакции. Реплики от рода на "Дари, ножовете не са за игра" или "Остави вилицата, Дари!" или, от последния път "Дариии, защо разсипа купата с нарязаните чушки на земята?" са си нещо като част от официалните правила на ~~играта~~ готвенето заедно. Но, пък какво удоволствие е само!

Рецептата за печеното пиле с булгур можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Празничен кулинарен конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ

2011-12-01T20:44:00.001+02:00

Скъпи приятели,

решихме по повод настъпващите празници (кой каквото празнува - студентски празници, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Иванов/Йорданов/Васильов и т.н. ден) да организираме кулинарен фото конкурс за най-добра коледна гозба. В кулинарния конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ може да участва всеки, който има желание и страст за готвене. Нашата цел е да споделим и обобщим на едно място максимален брой идеи, хрумвания, съвети и вдъхновения за рецепти и така да направим трапезата на предстоящите празници по-богата, по-красива и най-вече - по-вкусна от когато и да било. Все пак най-важно е ястието, не готвача! И тъй като няма да можем всички да опитаме сготвеното от Вас, ще оценяваме снимки на ястието заедно с рецептата. Говоря в множествено число, защото ние също ще вземем участие в гласуването, но основния глас имате Вие!

Ето и условията за участие в конкурса:

За участие трябва да изпратите една, подбрана от Вас снимка на сготвеното от Вас ястие заедно с рецептата на адрес info@blogovoditel.com. Снимката трябва да бъде направена от Вас или Ваш познат, чието позволение за некомерсиално използване на изображението трябва да получите предварително. Чужди снимки от интернет няма да бъдат приемани, а авторите, които си позволят да използват такива, ще бъдат дисквалифицирани.
Към всяка снимка трябва да има текст на български език с необходимите продукти и начина на приготвяне на рецепта. Рецептата може да сте заимствали от друг източник, но нашето условие е изрично да ни посочите от къде. Ако рецептата Ви е авторска – напишете го. Рецепти без посочен източник няма да бъдат публикувани.
Ако имате блог или сайт, трябва да участвате с нова рецепта, публикувана след 01.12.2011 г.

Снимките и рецептите ще бъдат публикувани в специален албум в нашата фейсбук страница. Победителите в трите категории: Сладкиши и десерти, Салати и основни ястия и Пити и погачи, ще бъдат определени въз основа на гласовете Харесва ми (Like), които получат за своята снимка и рецепта. За да имате възможност да готвите и да участвате с повече ястия, а и за да имат нашите читатели и приятели повече време за гласуват за Вашите рецепти, конкурсът ще завърши на 10 януари.

Няколко думи за наградите:

Осигурили сме за вас две награди от по две кулинарни книги:

Всеки ден с Жак Пепен и Български празници и традиции, предоставени от издателство "Бард" и
2000 български рецепти и 2000 световни рецепти, предоставени от издателство "Софтпрес"
и една награда - Годишен абонамент за българско кулинарно списание по Ваш избор, осигурен от нас.

Наслука!

Питка "Слънчево цвете"

2011-11-22T22:53:00.001+02:00

Миналата седмица на 15-ти Христина имаше рожден ден. По случай празника реших да й направя питка, с която да почерпи колегите в службата. (Да, ако не сте разбрали още - Христина се върна на работа). В рецептата няма нищо особено, интересното обаче е в "плетенето" на тестото. Напоследък в кулинарните блогове се върти името на Валентина Зуркан, чието въображение по отношение работата с тесто определено ме впечатли и вдъхнови за питката на Христина.

Аз така и не успях да опитам питката, но колегите на Христина много я похвалиха. Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Вариация на тема пица Маргарита

2011-11-16T16:25:00.001+02:00

Знаете ли какво е предизвикателството да готвиш с едно порастнало бебе на ръце!? Определено това е удоволствие, което човек заслужава да си причини. Така готвим с Дари - аз колкото мога, а тя в постоянен стремеж да се докопа до нещо; дръжката на тигана, някоя вилица или половин чушка. И понеже се готви предимно с една ръка сложността на рецептите спада значително. Предизвикателстовото (поредното) е с него да не спадне и качеството. И в търсене на такива качествени, бързи и лесни за приготвяне рецепти изимпровизирах тази бърза пица "Маргарита". Т.нар. импровизация е в зелените чушки, които не са част от рецептата, но паснаха удивително добре в цялостното усещане и вкус.

Рецептата и необходимите продукти можете да видите в БЛОГОВОДИТЕЛ

БЛОГОВОДИТЕЛ

2011-10-12T13:28:00.007+03:00

Здравейте приятели!

Сигурно се чудите къде се запилях напоследък.

Е, отговорът е, че не съм спирал да готвя, но всяко свободно време използвах, за да работя върху нов кулинарен проект, който вече близо година запълва и без това малкото ми свободно време.

Да, знам, че година е много време, но наистина толкова много неща се случиха през тези месеци, че беше истинско предизвикателство да успявам да открадна по някой и друг час вечер, нощем или сутрин пред компютъра. Хубавото е, че си намерих съмишленик - Иво, който сподели ентусиазма ми и заедно развихме и дообогатихме първоначалната ми идея, и ето, че вече най сетне настъпи времето да ви представя първия по рода си кулинарен пътеводител в българските блогове - БЛОГОВОДИТЕЛ!

БЛОГОВОДИТЕЛ - идеи, вдъхновение, призвание, страст!

От къде започна всичко?

Като човек, който се интересува от кулинария, винаги ми се е искало да имам огромна и актуална библиотека от рецепти, която да се обновява постоянно, в която рецептите да са подредени по категории, представени със снимки и организирани така, че да мога да открия лесно идеи за това, какво да приготвя с наличните в хладилника ми продукти. Опитвах различни варианти, ползвам услугите на Google и на Opera и т.н., но все нещо не ми достигаше - макар и достъпни, чрез тези услуги рецептите са някак безлично скупчени, почти без възможност за смислено търсене, без възможност за диалог с авторите и в много от случаите - без подходящ снимков материал. Именно търсейки отговор на тези мои проблеми, постепенно успях да оформя за себе си първоначалната концепция за БЛОГОВОДИТЕЛ-я, като база данни за рецепти за лично ползване. А след едно среднощно гледане на “Социалната мрежа” въображението ми се развихри и първоначално личният библиотечен архив за рецепти прерастна в идея за социална платформа, която да обедини българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигури видимост и популяризация на цялата тази общност от ентусиасти, която споделя със света своята страст към готвенето.

Знаете как вдъхновението зарежда с енергия и желание. Явно и двете са ми били в повече на следващия ден, когато говорих с Иво, защото по една или друга причина (признавам си, все още не мога да повярвам) успях да го приобщя към идеята. И оттам насетне нещата потръгнаха: дизайн на базите данни и на секциите, избор на цветове, съставяне на списъка с категориите, индексиране на рецепти, търсене на блогове и въобще - работа и безсънни нощи. И много, много рецепти и вдъхновение!... Докато работех върху базите данни се чувствах се като хлапе, което за рождения му ден са го завели в сладкарница и са му казали - яж колкото и каквото си поискаш. Пред очите ми са минали над 3100 рецепти и удоволствието да ги разгледам и индексирам беше (и продължава да е) неописуемо.

Почти една година по-късно БЛОГОВОДИТЕЛ е вече напълно функциониращ сайт, който обобщава и ежедневно актуализира новопубликуваните рецепти от над 80 кулинарни блога на български език. Преди година следях около 40 кулинарни блога и си мислех, че следя всички тенденции и развитие на гастрономическата мисъл, но откакто започнахме работа по сайта, открих, че българските кулинарни ентусиасти са в пъти повече и че тази общност непрестанно расте и набира повече и повече почитатели. И това още повече ме стимулира да работя по БЛОГОВОДИТЕЛ и да мисля върху неговото развитие.

Друг голям успех, който ни коства дълги часове на “търсене на истината”, е функционалността по търсенето на рецепти в кулинарния пътеводител. Това, което ви предлагаме днес, на този етап, е най-добрата, а мисля и единствената към момента, търсачка за рецепти по продуктите, с които разполагате. Опитайте, можете да намерите наистина интересни предложения.

БЛОГОВОДИТЕЛ, освен като сайт за индексиране и обобщаване на рецепти, е замислен и като сайт, който да дава възможност да се публикуват рецепти. Всеки може да си направи регистрация и да започне да публикува рецепти в своя собствена секция.

Като допълнителни екстри в БЛОГОВОДИТЕЛ ще поддържаме и секция “ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ”, в която ще ви предлагаме рецепти от вашите любими кулинарни блогове, обобщени под някакви критерии. Засега сме подбрали няколко интересни рецепти за кюфтета, кремове за торти и рецепти за пъстърва, но в бъдеще имаме желанието да предлагаме поне по две селекции седмично.

Към сайта планираме да добавяме още различни функционалности и услуги, някои сме планирали, други очакваме да ни подскажат нашите читатели.

Но стига толкова приказки! Посетете БЛОГОВОДИТЕЛ, там ще намерите над 3100 рецепти, от над 80 блога, ежедневно обновяване и възможност за търсене по продукти и още много други неща. Надявам се да споделите ентусиазма ни и да подкрепите идеята и сайта. Очакваме вашите мнения и коментари, препоръки и критики на адрес: info@blogovoditel.com

Очакваме и вашите препоръки за блогове, които да включим в нашата селекция от индексирани сайтове.

Не пропускайте да посете и станете фен и на нашата страница във Фейсбук, където ежедневно ще ви показваме акценти от индексираните и публикувани на сайта ни рецепти, както и обобщение за новите публикации, мнения, рецепти и др.

Сърдечни поздрави на всички!

Мусака с кълцано месо

2011-08-23T17:02:00.009+03:00

Мусаката никога не е била от най-любимите ми ястия. Не, че не ми харесва, просто в къщи рядко се готвеше и така и не съм си изградил навика да я хапвам. Още повече, че през годините в училищните и студенски столове върху мен са експериментирали уменията си толкова много "готвачи" с тяхната" визия" и основно правило - мусаката да е от възможно най-евтините продукти, че честно казано си е цяло чудо факта, че все още съм склонен да хапвам мусака. Интересен факт е, че за първи път готвих мусака в ... Щатите за една вечер на Българсаката кухня и въпреки, че според мен се получи доста мазна и определено не по моя вкус, всички чуждестранни студенти бяха възхитени от концепцията и вкуса на ястието. (!?!) Но да не задълбавам излишно в собствените си спомени и светоглед. Предложението по-долу не е по-различно от стандарните мусаки, в него няма патладжани и тиквички, а само традиционните месо и картофи. Разликата е, че месото е наистина месо, а не жалкото подобие, което ни пробутват за месо в предварително пакетираната кайма. Според мен така трябва да се е правила мусаката първоначално - от накълцано месо и картофи. И вкусът и усещането в устата са съвсем различни от мусаката с мляно месо и според скромното ми мнение - в пъти по добри. Опитайте - убеден съм, че ще ви хареса, въпреки, че усилието е една идея по-голямо.

Необходимите продукти

500 гр. хубаво телешко месо

250 гр. хубаво свинско месо (филе, рибица)

750 гр. картофи

2 червени чушки

1 ср. голям морков

1 гл. кромид лук

1 ч.л. червен пипер

4 яйца

2,3 с.л. (с връх) кисело мляко

2 с.л. брашно

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

телешки бульон

чубрица

сол

черен пипер

олио/зехтин

вода

Най-хубавото на мусаката с кълцано месо е, че човек може да си подбере месото. Да, в някои супермаркети и месарници ти мелят месото, но е трудно да попаднеш на място където хем месото да е хубаво и прясно, хем и да се съгласят да ти го смелят. За това най-добре е да си вземе човек дву хубави парчета месо и да не се занимава повече. Точно така направих и аз.

Месото накълцах със сатърче като първо нарязах на тънки пържолки, а после всяка пържолка допълнително напарчедисах. От нам насетне технологията е съвсем същата както при мусаката с мляно месо.

Лука наситних на дребно и сложих в сгорещеното олио да се позапържи. Добавих накълцаното месо и запържих почти до готовност. Като стана месото добавих и нарязаните на кубчета картофи и нарязаните на дребно червени чушки и морков и те да усетят от запръжката.

След пет, шест минути бъркане добавих червения пипер, чубрицата, сол на вкус и черен пипер. 30-тина сетунди по-късно залях всичко с телешкия бульон, който предварително бях разтворил в чаша гореща вода. Разбърках добре и се уверих, че течността почти покрива картофите (долях и малко вода) и сложих тавата във фурната на 200 градуса.

40 минути по-късно (или когато картофите вече бяха готови сварени) извадих тавата и залях всичко със яйчената заливка. Тук е момента да прецените, дали в тавата няма твърде много останала течност. Ако ви се види в повече - спокойно можеше да махнете част от нея.

Заливката приготвих по стандартния начин - сложих содата в киселото мляко и му дадох възможност да шупне. Чукнах яйцата в него и разбърках добре. Добавих брашното и бакпулвера и отново разбърках докато се получи гладка смес. Според Христина за заливката най-много се слагат 2 яйца, но аз съм на принципа - като има, има.

Залятата мусака отново върнах във фурната докато коричката се доопече и хване приятен за окото загар.

Готовата мусака е хубаво да се остави да си отдъхне за 15-тина минути преди да се сервира. Според мен мусаката се сервира с кисело мляко, защото в по-голямата част от случаите каймата е много мазна. При кълцаната мусака - този момент го няма защото се използва само чисто месо, но не пречи за обогатяване на вкуса да се поднесе и с кисело мляко. Въпрос на вкус.

П.П.
Колкото и неочаквано да беше за мен, ето че и аз получих награда това лято. Тя е от Мони, на която благодаря за вниманието.

Палачинки по "немски"

2011-08-08T14:14:00.004+03:00

Една идея за съботно-неделна закуска, впечатляваща с вида, аромата и вкуса си. Мислех си, че знам всичко за палачинките, но се оказа, че има още какво да опитам и науча. Случайно видях тази рецепта в Clawson live и впечатлен реших на всяка цена да я опитам. Първият път следвах рецептата стриктно, но струва ми се, че маслото беше твърде много (поне за моя вкус) за това ви предлагам моята версия (от втория опит). Няма нужда да чакате уикенда, рецептата е достатъчно лесна и бърза и за... вторник сутринта например. Да ви е сладко!

Необходимите продукти (закуска за двама)
3 яйца
1/2 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло

Този вид палачинки се готвят изключително лесно и спокойно биха могли да се нарекат и "мързеливи" палачинки. Разбърквате тестото, влизате за един бърз душ и закуската вече ви очаква готова и ароматна..... перфектно!
Брашното, яйцата и млякото се разбират добре докато се получи типичното течно тесто за палачинки. Фурната се пуска на 220 г. и в нея се слага съдът с маслото, да се разтопи. Докато маслото се втечни съдът вече се е загрял добре; вади се и маслото хубаво се разпределя по дъното (доколкото е възможно). Изсипва се тестото и тавата се връща във фурната за 15-20 минути. Това е всичко.
Има една особеност, всъщност. Хубаво е да използвате тава (по възможност с незалепващо дъно или от йенско стъкло) с диаметър поне 23-26 см. Аз използвах най-голямата тава/тиган от комплекта Индженио - 26 см. Предния ден опитах двойна доза (по цитираната рецепта по горе) в 20-тина сантиметрова йенска тава и резултатът, макар и вкусен, съвсем не беше толкова впечатляващ - надигна се идеално, но дъното остана твърде дебело - почти 2 см. Изпече се идеално и всъщност се получи много хубава палачинкова основа, която ако се напълни с крем и гарнира с плодове би станал страхотен пай, но не това беше идеята (макар че сигурно някой ден ще опитам и нея).
Номера е да се използва по-голяма тава, за да се получи тънка, въздушна и хрупкава палачинка. Концептуално тези палачинки много приичат на popovers, но с лека одификация. Резултатът е една впечатляваща огромна, накъдрена палачинка, с хрупкави ръбчета и аромат, изпълващ цялата кухня. Освен вкусна рецептата е и сравнително нискокалорична в сравнение с обикновените палачинки, при пърженето на които отива доста масло или олио. А освен това въздушното тесто е толкова забавно за хапване.
Сервирайте направо с тавата и разкъсайте палачинката с ръце. Гарнирайте с любимите си сладка, направете си едно голямо кафе или чай или смути и си доставете това удоволствие още утре. :)

Какаов кекс с череши

2011-07-13T15:23:00.011+03:00

Този кекс беше пълна импровизация и резултат от прекалено дългото гледане на Masterchef във всичките му варианти (Австралия, нова Зеландия, САЩ, но най-вече - Junior!). Както може да се очаква - предаването ми подейства зареждащо и ме "вдъхнови" да оползотворя каквито продукти имаше в кухнята в креативен опит да забъркам нещо вкусно. Резултатът беше повече от задоволителен. Основната идея беше за лек кекс (с по-малко мазнини), който да комбинира шоколадовия аромат със сочния сладък вкус на червените череши.

Необходимите продукти

1 кофичка кисело мляко

1/4 ч. ч. олио (от гроздови семена)

1 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. л. бакпулвер

2 яйца

3 с.л. какао

1 и 1/2 ч.ч захар (аз сложих 1 чаша мускавадо и 1/2 ч. бяла захар)

2 и 1/2 ч. ч. бяло брашно (евентуално още малко за получаване на полутечно тесто)

100 гр. тъмен или млечен шоколад

1 и 1/2 ч. ч. череши (без костилките)

В приготвянето на кекса нямаше нищо особено. Честно казано най-много време ми отне да извадя костилките на черешите. За щастие имаме си съответния уред и, макар че сочните череши пуснаха доста сок и пооцапах целия плот, за 10-тина минути имах необходимата ми чаша и половина череши.

Започнах като в киселото мляко сложих содата и го оставих да шупне за няколко минути. Счупих вътре двете яйца, добавих олиото от гроздови семена и захарта и разбърках добре. Към така получанта смес добавих бакпулвера, какаото и брашното и бърках докато не се получи тесто за кекс с една идея по-гъсто от обикновеното. Направих го защото се притеснявах сока от черешите да не остави тестото мокро и недопечено.

Шоколада натроших и добавих в тестото, а накрая сложих и черешите; поразбърках, за да се разпределят относително равномерно, и изсипах готовата смес в предварително намазнена форма за кекс.

Пекох близо час, като през първите 10-тина минути на 200 гр., а после намалих фурната на 180. След първите 45 минути през 5 минути проверявах кекса с клечка дали е готов. Когато клечката излезе чиста го извадих, дадох му възможност леко да изстине за 20-тина минути и го извадих от формата върху решетка, за да не се степца.

Получи се лек кекс, в който плътността на вкуса и текстурата се създаваше от черешите, сокът на които създаваше усещане за вкусова експлозия в устата. Кексът можеше да е още малко шоколадов, но и така бях много доволен от резултата.

Шоколадови панини

2011-07-05T17:14:00.012+03:00

Имате ли понякога чувството, че Животът се влачи по корем и нищо интересно не се случва? Точно това чувство ме беше обхванало преди няколко дни, когато се обадих на Коко, за да го чуя. Едно от най-приятните за мен неща е да се обадя на стар приятел просто ей така, особено ако не съм го чувал известно време и да си поговорим за живота - шансът човекът от другата страна да ме изненада с някоя новина, да сподели красива мисъл или просто да ме зарадва с гласа и отношението си, е почти 100%-ов (нали все пак за стари приятели говорим). Та, чувам се аз с Коко и му обяснявам, че нищо интересно не се случва, а той, пийвайки небрежно Кока-кола, най-лежерно ме контрира с репликата "Животът винаги е интересен, дори когато стоиш и не правиш нищо." Честно казано, онемях. Устата ми ... продължи да бърбори неща от рода на, че твърдението е красиво, но има нужда от доказване, но мисълта ми някак зацикли и вече трети ден продължавам да мисля върху тази концепция и светоглед. Впечатляваща е, не мислите ли?

Казват, че гениалните неща са прости, и този десерт го доказва с изключителна убедителност. Видях го в "Сладки приказки" по Фиеста ТВ, където "къщовницата" Гейл го представи някак между другото, хвърляйки душата ми в смут, а вкусовите ми рецептори в настървено очакване.

Необходимите продукти

2 филии хляб
краве масло
50-80 гр. тъмен шоколад

Както вече казах, рецептата е изключително лесна и бърза, но с малко въображение може да се превърне в гвоздеят на вечерта, например, ако са ви дошли неочаквани гости за вечеря, или когато ви трябва истинска "закуска за шампиони".
Фурната се пуска да загрява на 200 гр. Филийката се намазва с масло и се слага с намазаната страна НАДОЛУ върху тиган с незалепващо покритие. Отгоре се натрошава шоколадът. Намазва се и втората филийка с масло и се слага върху натрошения шоколад с маслото НАГОРЕ. Така образувалият се "сандвич" може да се препече и на тостер (ако разполагате с такъв), но по рецепта се слага в добре загрята фурна за 6-8 мин., след което внимателно се обръща и се оставя за още 5, за да се препече и от другата страна.
Резулатът е горещ сандвич с разтопен шоколад по средата и препечени, хрупкави филийки с вкус на масло; идилия във всяко едно отношение - комбинация от силни и плътни вкусове. Освен това - базовата рецепта позволява и широки импровизации и използването и наслояването на допълнителни аромати и вкусове като например, ядки (лешници, бадеми, шам-фъстък), цитрусови корички (портокали, грейпфрут), а защо не и мента, кокос или каквото още ви хрумне.
Допълнително, нарязаният на хапки сандвич при сервирането си може да се доукраси със сметана, а защо не да се аранжира с пресни плодове. Въобще - красива работа, също както Живота, въпрос на гледна точка.

Салата с пилешко, картофи и заквасена сметана

2011-07-04T17:14:00.009+03:00

Човекът е особено креативно животно. Най-вече, когато се отнася до извиненията. Винаги ще намери оправдание, извинение или поне неясно измърморване под нос, за да оправдае своите действия или бездействия. И аз, като представител на този вид, си имам извинение за поведението си, а в случая, за дългата липса на нови постове и рецепти - нямах фотоапарат. Счупи се проклетията и нито Дарито снимахме, нито вечерите. А покрай фотоапарата ми се счупи и желанието за готвене - лятото не е най-благоприятния период за стоене край печката. Професор Айюпа беше прав като казваше, че лятото трябва да се минава само на салати и студени закуски, ама пусти апетит - все около печката ме дърпа. А Дарито, като ме гледа все зад плота и умира от желание да се добере до мене върху плочките да види що за чудесия е тази, скрита зад единствените мебели в голямата стая. И пада едно блъскане с проходилката по столовете и опити за ровичкане по шкафовете.... абе, отесня ни кухнята, с други думи казано.

Както се вижда от снимката, фотоапаратът все още не работи и я караме с подръчни средства и мобилни телефони. Резултатът е плачевен, но пък за сметка на това салатата беше безкрайно вкусна и си заслужава "риска" да я споделя и в този и вид.

Необходимите продукти

1 пеперуда пилешки гърди (около 400 гр.)
2-3 картофа (средно големи към големи)
1 (непълна) кофичка заквасена сметана (около 100 гр.)
1 с.л. дижонска горчица
1/4 пакет броколи (използвах замразени)
50 гр. кашкавал
сол
черен пипер
чубрица
риган

Пилешкото го сварих предишния ден, като преди това го отпених колкото беше необходимо и го прибрах в хладилника. Христина беше сварила картофите в късния следобед, за да мога, като се върна, да не губим излишно време. С други думи предварителната подготовка е от ключово значение.
Преди да обеля и нарежа картофите и месото, сложих водата на котлона, за да кипне за бланширането на броколите.
Обелих и нарязах картофите и месото на хапки. Размесих в купа и овкусих със сол и пипер. Добавих горчицата и заквасената сметана, поръсих с подправките и добавих нарязания на парчета кашкавал.
Броколите бланширах за няколко минути, за да омекнат, отцедих добре от водата и добавих при останалите продукти.
Това, което се получи, беше може би сходно, в някаква степен, на руска салата, но с далеч по-свежа и приятна консистенция. Особено приятен контраст се получаваше от броколите, които добавяха и леко хрупкав елемент към салатата, горчицата внасяше пикантен нюанс, а класическата комбинация между картофите и заквасената сметана създаваше усещане за уют и нещо познато и близко.
Ако човек има и една хрупкава и прясна чабата и чаша изстудено бяло вино, перфектната вечеря е гарантирана.

Пилешки бутчета с вино и лук

2011-06-02T21:19:00.008+03:00

Понякога имам чувството, че животът ми е водевил - смешно-трагичен, лековат и абсурден до изстъпление. Някои от нещата, които ми се случват, са меко казано нереални, а интензивността, с която ми се случват напоследък, е от една страна плашеща, а от друга истерично смешна. В началото на май, направих поредния безумно скъп ремонт на колата (в подготовка за голямото гергьовденско пътуване до родното Търново), а след два дена тя се запали на магистралата (както си бяхме всички натоварени и преливащи от багаж), на по-следващия ден направих бъбречна криза (ама от истинските - с ходене до спешното и пр.), четири дена по-късно постъпих в болницата за "козметична" операция, след която в продължение на една седмица изглеждах.... като не особено добър професионален боксьор, и след като успях след три седмици да се върна все пак на работа, направих още една криза (тази мина само с гърчене в домашни условия), а след нея се почнаха едни изследвания, едни диагнози и насрочвания на едни операции... И всичко това някак си остана само като "леко размит" фон на живота, който продължи да си тече и да изисква време, внимание, средства, кураж и ... светкавични рецепти за вечеря. За съжаление Животът няма бутон за пауза, а копчето за превъртане (напред) понякога се включва от само себе си и не ти остава нищо друго освен да търчиш подире му и да се опитваш да не изостанеш.
Не знам дали сте попадали на списание "Домашна кухня", но ние наистина го препоръчваме горещо - някои от идеите за рецепти са особено успешни, не изискват много усилия и са впечатляващо вкусни. Ето една идея взаимствана от там.

Необходимите продукти (за двама)
2 бр. пилешки бутчета
1 глава кромид лук (по-голяма)
1 с.л. масло
1/2 ч.ч. бяло вино
1 кубче пилешки бульон
1 ч.ч. вода
риган
чубрица

Пилешките бутчета намазах доколкото можах с размекнатото масло и ги поставих на сгорещения грил-тиган да хванат цвят и коричка. През това време нарязах главата лук на филийки, раздробих на пръстенчета и разположих по дъното на малка тавичка. Сложих за минута и половина водата в микровълновата и разтворих в нея бульона.
След като бутчетата придобиха цвят от всички страни, ги сложих върху лучените пръстенчета, деглазирах тигана с виното, за да обера залепналите по него вкусове и аромати от месото и залях бутчетата със соса. Добавих и бульона. Поръсих с подправките, запечатах с метално фолио и оставих вечерята да се досготви в предварително загрятата на 200 гр. фурна.
След като минаха 20-тина минути махнах металното фолио и оставих във фурната за още 7-8 минутки. Сервирах със салата от свежи зеленчуци.
Беше невероятно вкусно. И двамата с Христина не можехме да повярваме колко ни се усладиха бутчетата, предвид това колко семпла е рецепта.

Непубликувани рецепти

2011-05-02T17:22:00.011+03:00

Всеки кулинарен блогър има тонове от тези. Сигурен съм. Разни рецепти, които някак неусетно са се изплъзнали от вниманието му, останали са в архива като снимка, но рецептата е била безвъзвратно забравена или по някаква друга причина не е минала качествения контрол. Е, това са част от моите. Повечето са плод на моментно вдъхновение и импровизация - повечето са успешни, някои не съвсем. Аз си ги харесвам, и снимките, и спомените. За някои рецепти дори съм склонен да опитам да ги приготвя отново - един вид, да им направя втори прочит и да ги споделя с вас. Ако някоя ви заинтригува повече - пишете, ще я reverse-cook-нем заедно :)

Пълнени гъби с пастърма и бекон

Това беше една бърза вечеря за оползотворяване на каквото беше останало в хладилника. Наслади й се предимно Христина, защото докато я приготвя (а тя накърми Дарито), хапнах на крак каквото имаше, а самите гъби само опитах.

Печени пилешки руладини с ябълки и моцарела

Това е пореден опит да сготвя "здравословна" вечеря. Бяло пилешко месо, печено във фурна с плънка от ябълки. Всички предпоставки за чудесна рецепта са налице, но месото ми се получи малко сухо (може би го пекох твърде дълго). Все още не съм открил как да направя крехко бяло пилешко месо на фурна без да го изсуша прекалено.

Картофени ладии със спанак

Тази рецепта Христина я приготви докато аз й обяснявах по телефона каква ми е идеята. Картофите са предварително сварени, а в плънката има спанак, сирене и кашкавал.

Пълнозърнесто-ръжен хляб с овесени ядки

Това е един от многото хлябове, които съм приготвял в къщи, изпробвайки комбинации от различни видове брашна. Този специално беше много добър, но докато стигна до него и бях съвсем забравил пропорциите... и си останах само със снимката.

Питки пълнени с ... кюфтета

Една идея, която ми хрумна докато се опитвах да измисля подходяща храна за излет в планината. Концепцията е ясна - готови кюфтета в тънко тесто, намазано с жълтък. Имах идеи да доразвивам идеята с кашкавал и разни пълнежи, но поне на този етап след първата стъпка така и не продължих.

Гювеч със свинско

Това е любимата ми гозба. Страшно много я обичам, но не я готвим достатъчно често. Специфичното за тази е, че е с повечко моркови вместо картофи. За гювеча рецептата е класическа и може би затова не съм я сложил в блога.

Коледна пуйка

Това е първата ми и единствената пуйка, която съм приготвял досега. Бдяхме над нея с часове и определено вложихме целите си сърце и душа в приготвянето й и се получи, смея да твърдя, доста добре. Рецептата беше комбинация от поне четири други рецепти, половинато от YouTube. Знам, че я киснах една нощ в солена вода с уиски, а после а пълних и под кожата, и в кухината. Печенето беше приключение и половина, защото по това време нямахме тава с решетка, та я пекох на решетката на фурната, а под нея бях сложил друга тава, в която да се окапва мазнината. Лошо няма - работата я свършихме, но за изваждането на птицата от фурната трябваха общите усилия на минимум двама души - единия да държи решетката, а другия отдолу да внимава с тавата да не окапем цялата кухня.

Парти хапки с пиле къри

Импровизация по позната тема, която приготвих за домашно консумиране на един от рождените ми дни. Христина страшно много ги хареса. Кошничките са от маслено тесто, а плънката е от рецептата за баничките с къри пиле. А да, и резен лимон ;)

Мързелив ябълков пай

Този пай е мързелив, защото го приготвих с готово многолистно тесто. Въпреки това, обаче, десертът беше много вкусен - ябълков, канелен, карамелен, ванилов.... мммм... Слагам го тук, защото плънката, макар и теоретично да знам какво включва, съм сигурен, че беше изимпровизирана и със сигурност включваше... сметана.

Тарталети "Яйца на очи"

Това е една страхотна идея, взаимствана от Димитрана за бърза закуска от многолистно тесто. Хапнахме я за закуска, но бутер соленките имат едно много лошо свойство - много са вкусни, човек не може да им се насити и после шансовете да те заболи стомаха са много големи.

Фокача с песто и моцарела

Рецепта от списание "Good Food", която приготвих за едно гостуване на Коко, Дани и Мими. Най-голямата похвала, която съм получавал е по повод именно на тази фокача, за която Мими каза, че била по-хубава от тази в списанието.

Боб с наденица

Лесна и бърза рецепта, с която оползотворих набързо продуктите, които намерих в хладилника един следобед. Бобът е от консерва, зеленчуците леко запържени. Наденицата е запечена най-вероятно на фурна.

Пилешко с доматен сос с маслини

Още една бърза рецепта. Беше ни останало сварено бяло пилешко месо, с което изимпровизирах бърз обяд. Каквото и да си говорим пърженото пилешко е класика в жанра и стига да не е много придричив, човек може да си го позволява от време на време. Доматеният сос е стандартен с бяло вино, розмарин, босилек и зелени маслини.

Пармезанови кошнички с пиле

Имаше период, през който импровизирах с пармезанови кошнички. Тази рецепта е резултат на опитите ми да приготвя нещо интересно с пармезанови дантелки. Изобщо не помня какво има в плънката, но от снимката ми се вижда, че има печени орехи и нещо сладко....

Баница със спанак и сметана

Класическа баница със спанак, но с готварска сметана. Не знам защо приятелите ми се учудват като им кажа, че слагам мляко или сметана в баниците си... опитайте, със сигурност резултатът няма да ви разочарова.

Талиателе с гъби и ядки

Талиателе със зехтин и цели гъби, подправки и запечени тиквени и слънчогледови семки. Интересна комбинация от вкусове и бърза и лесна вечеря. Ако се не лъжа, на тази рецепта й липсваше хубав студено-пресован зехтин за финална нотка. Така и не се сетих тогава.

Ами май това е. Докато отсявах рецептите, си запазих някои за по-късно, тях все пак ще ги оформя като постове. Добър апетит!

Ребърца с джинджифил и мускавадо

2011-04-25T19:45:00.019+03:00

Добре де, признавам си - обичам свинските ребърца повече отколкото е.... здравословно. В магазина, като минавам покрай щанда с месо, винаги се заглеждам в ребърцата. То си е нещо като традиция и... тест за издържливост на волята. В повечето случаи успявам да отмина без да се поддам на изкушението, но поне веднъж месечно волята мъжка не изтрайва и се пречупвам пред желанието и предусещането за сочното и ароматно пиршество, което знам, че мога да си "причиня" с тези расли на кокал "зеленчуци". А специално тези ребърца (от рецептата) дори не бяха "грешни". В смисъл такъв, че за разлика от тези в Кауфланд, в Метро "гризинките" бяха доста по-обрани и по тях почти нямаше мазнина. Още повече, както се вижда и от снимката, бяха от млади животни и хрущялите хрускаха особено апетитно. Единственото, което малко ме разколеба (но съвсеееем мъничко) бе, че се продаваха в наистина големи опаковки (2,5 - 3 кг), но за Великденските празници (цели 4 дена в къщи) ми се сториха удачен вариант за "инвестиране".

Необходими продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 с.л. сол.
2 ч.л. черен пипер
1 с.л. риган
1 кубче бульон телешки ребърца
1/2 ч.л. кимион
1/4 ч.л. джинджифил на прах
1 с.л. зехтин
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. вода
1 или 2 ч.л. червен пипер
3 с.л. мускавадо

Основното при готвенето на ребърца е печенето на ниска температура за по-продължително време. Другото, което е важно, е и редът за надграждане на вкусовете съобразно това как реагира всяка подправка на температурна обработка.
Първоначално си приготвих сухите подправки като смесих солта, черния пипер, ригана, кимиона, джинджифила и телешкия бульон. С джинджифила следва да се работи особено осторожно, защото не е типичен аромат за нашите ширини и ако се прекали, дори и с една идея, ребърцата може и да не стават за ядене. Но! трябва да присъства - иначе рецептата губи от очарованието си.
Нарязах ребърцата на отделни парчета и хубаво втрих сухите подправки в месото. Поръсих леко със зехтина и сложих да се пекат за час, час и десетина минути в загрята до 180 гр. фурна.
След един час приготвих набързо течната марината като смесих останалите продукти, извадих тавата от фурната и залях ребърцата. В следващия половин час (до 45 мин.) - намалих малко фурната до 160 градуса и обръщах кокалчетата през 10-тина минути, за да се глазират и карамелизират добре от всички страни. Когато очите ми се напълниха с цвета на добре опечените ребърца, а коремът започна усилено да се бунтува от безкрайното чакане, извадих месото и покрих с метално фолио за 5-6 мин., за да си отдъхне месото и по-добре да се напоят ароматите.
Резултатът беше ... безобразен. Ребърцата свършиха безобразно бързо!! Също както всички хубави неща в живота....

Ябълков кекс

2011-04-24T13:57:00.011+03:00

Истината е, че през детството ми кексовете бяха рядкост. Всъщност толкова редки, че сега, колкото и да се опитвам, не мога да извикам в паметта си спомен за какъвто и да било кекс, който да съм ял като дете (купешките и кексовете, които съм ял, когато сме ходили на гости, не се броят). Просто такива неща в къщи не се готвеха. Каква е била причината не му е сега времето да предполагам, но кексът, във вида, в който го опитах за първи път в квартирата на Джей през първата ни година в Свищов, разтърси вкусовата ми вселена до степен непозната за мен до този момент. Това си беше любов от пръв поглед, която не иска разрешение, за да стане част от живота ти; нахлува като хала и най-безцеремонно се настанява в любимото ти кресло и ти с потрес установяваш, че нямаш нищо напротив. И както не веднъж съм споделял, и до днес това е един от най-любимите ми десерти. Но държа да отбележа, че става дума за тежките и сочни маслени кексове - онези сухите с киселото мляко и малкото захар не се броят. И именно за един такъв плътен ябълков кекс искам да ви споделя рецепта сега.

Оригиналната рецепта е взета от тук. На първо четене продуктите леко ме стресираха с количествата си, но от един момент нататък всичко си дойде на мястото, и макар това да не беше първият ми избор (а този на Христина) не съжалявам нито йота, че я опитах и горещо я препоръчвам на всички любители на този вид сладки изкушения.

Необходимите продукти

6 ябълки (малки към средно големи)

1 с.л. канела

5 с.л. захар

2 и 3/4 чаши брашно

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

1 чаша олио (аз използвах от гроздови семки)

2 чаши захар

1/4 чаша сок от портокал

2 е 1/2 ч.л. ванилия (аз сложих едно мускалче течна валиния)

4 яйца

1 чаша нарязани орехи (по желание - аз не сложих защото не ми се чистеха)

Започнах с ябълките. Обелих ги и ги нарязах на по-едри парчета, поръсих ги с канелата и петте лъжици захар и ги оставих да се ароматизират и да си пуснат сока.

Пресях брашното и към него добавих бакпулвера и солта. В отделна купа разбих олиото, портокаловия сок (директно използвах от натурален сок от кутия), захарта и ванилията. После внимателно прибавих течната смес към сухия микс, разбърках и добавих яйцата едно по едно. Получи се полутечно, типично за кекс тесто.

Кексът изпекох в стандартна форма за кекс, но си мисля, че ако го бях направил в кръгла тавичка, щеше да е по-добре - в оригиналната рецепта кексът се пече в плоска тава с конус в средата (а аз такава нямам).

Формата за кекса я намазних добре и изсипах половината от сместа. Върху нея разпределих половината от сиропираните, канелени ябълкови парчета. Отгоре разстлах и останалата част от тестото и наредих и останалите ябълки. Сокът от ябълките не сложих в тестото и препоръчвам да оцедите ябълките добре преди да ги добавите.

Пекох в предварително загрята до 180 гр. фурна за час и половина. Да, наистина за час и половина - не си правете опити да го извадите по-рано. Ако се наложи - покрийте с метално фолио.

Както се вижда от снимката кексът не е особено "красив", но за сметка на това е удивително вкусен. Ако все пак имате някакви терзания за външния му вид винаги можете да го сервирате и обърнат наопаки и поръсен с пудра захар.

Запеканка с картофи и моцарела

2011-04-16T19:16:00.014+03:00

А вие как решавате какво да сготвите? Аз доста често се вдъхновявам докато чета кулинарни блогове, сайтове и списания или гледам кулинарни предавания. Някоя рецепта ме впечатлява, някоя хрумка или техника събужда любопитството ми, настанява се в списъка ми с неща, които искам да опитам и като му дойде времето, "преглеждам" списъка с идеи и избирам онази, която най-лесно и най-бързо ще мога да приготвя за вечеря, по възможност без да се отбивам до магазина. Но понякога подходът ми е друг - отварям хладилника (или си представям какво има в него - нали аз пазарувам и по всяко време знам приблизително какво има в него) и докато преглеждам продуктите се опитвам да ги съчетая в ястие, което ще е по вкуса ми. Именно по този начин ми дойде идеята за запеканката. Както ще се убедите от необходимите продукти по-долу, хладилникът беше доста изпразнен и запеканката беше наистина по-скоро идея, сглобена по необходимост, отколкото по вдъхновение, но пък толкова ни хареса, че си я сготвихме на другия ден отново с останалите сварени картофи.

Признавам си, винаги съм бил малко скептичен към концепцията на запеканките. Най-вече, защото в масовия си вариант по пицариите и заведенията, където съм виждал хората да си ги поръчват, обикновено преливат от мазнини, а и вродената ми параноя почти винаги се обажда, че най-вероятно са приготвени с възможно най-евтините, съответно - нискокачествените продукти. Но за параноята съм си виновен само аз и свищовската академия, която ме научи да бъда максимално критичен и подозрителен към всичко - не им е лесно на финансистите ще знаете ;)

Необходимите продукти

4-5 средни към големи картофа
125 гр. сирене Моцарела
100 гр. шунка (по желание)
1 ч.л. дижонска горчица
1 с.л. (с връхче) песто дженовезе
300 - 350 гр. кашкавал (аз използвах сирене Едам)
сол
черен пипер
риган

Картофите сварих предварително, нарязани на по-едри парчета. Оцедих ги от водата и ги върнах на все още горещия котлон, за да се поизпари водата, която беше останала на дъното. След минута - две преместих картофите в купа, където щеше да ми е по-удобно да работя и започнах да смесвам продуктите. Добавих горчицата и пестото и разбърках добре. Моцарелата и шунката нарязах на дребни парчета и добавих към картофите. Поръсих с подправките, разбърках, настъргах отгоре кашкавала и сложих във фурната на 200 гр., докато кашкавалът не придоби особено апетитен цвят.
Това е всичко. Ако човек има предварително сварени картофи, вечерята за двама е готова за по-малко от 20 минути. Докато запеканката е във фурната, може да се приготви и някоя салата от пресни зеленчуци и всичко останало, от което човек има нужда е... студена бира. Е, аз нали не пия бира - сипвам си студен портокалов сок...

Салата с козе сирене и круши

2011-04-12T20:03:00.002+03:00

Интересно нещо е човешкият мозък. Силните впечатления и емоции оставят в паметта невидими и неосъзнати маркери, които в определени моменти в определени състояния и под въздействието на определена комбинация от сетивни усещания се задействат и за миг те пренасят някъде... някога... Само миг и споменът е отминал, а ти безмълвен, за секунда увиснал извън времето, се изпълваш с някакво много силно усещане за ... загуба. Има някакъв ден и миг от детството ми (почти съм сигурен, че е от детството ми), когато съм бил сред обсипана с роса поляна и нещо ме е впечатлило. Не помня кога, не помня къде... В съзнанието ми е останала само миризмата: плътният, изпълнен с живот аромат на дъхава избуяла трева. Миризма, която усетих тази сутрин за по-малко от миг и в главата ми проблясна картина от спомен, твърде мимолетен, за да си го спомня, но невероятно интензивен като усещане. Едно малко пътуване във времето, което ме зашемети и накара да се замисля - колко хубаво би било да можем да избираме съзнателно тези моменти, да ги запечатваме добре и да изживяваме отново и отново, когато поискаме. За съжаление подсъзнанието не действа така. Ето защо не ни остава нищо друго освен да си причиняваме силни и интензивни емоции, който да трасират живота ни и към които да можем от време да се завръщаме, макар и несъзнателно.

Вдъхновението за тази салата получих от Жак Пепен и неговите предложения за тържествена коледна вечеря. Салатата е класическа, но подходът към крушите, както установих след кратко проучване, може да бъде разнообразен. Аз ги приготвих по два начина, като тук предлагам само този, който ми хареса повече.

Необходимите продукти
2 зрели круши
1-2 с.л. кафява захар
1. с.л. масло
1. с л. зехтин
1 с.л. лимонов сок
4 парчета козе сирене
шепа орехови ядки
зелен салатен микс

Хубаво е ядките от орехите да са на половинки. За да придадат по-плътен и димен аромат на салатата, предварително запекох ореховите ядки във фурната, поръсени с малко сол.
Крушите нарязах на четвъртинки и внимателно отрязах твърдата сърцевина. Поръсих ги с кафява захар и леко ги запържих в предварително сгорещено масло, докато се карамелизират леко.
Винегретът за салатата разбърках отделно на дъното на купата - зехтин и лимонов сок. Добавих от зеления салатен микс (мисля, че беше италианска салата) и разбърках да се овкуси.
Салатата наредих по следния начин: в средата - зеления салатен микс, от двете страни карамелизираните круши, между тях парчетата козе сирене, а отгоре печените орехови ядки.
На снимката се вижда, че едните круши са с черен пипер - така ги препоръчва Жак Пепен с лимонов сок и черен пипер, но на нас ни допадна контраста на сладките карамелизирани круши и плътния маслен вкус на козето сирене.
Хубавото на тази рецепта, освен че е наистина много вкусна е, че с малко усилия и хубави продукти може да сенаправи наистина изискано ястие, което да украси масата и да придаде празнично настроение. салатата чудесно се съчетава с чаша изстудено бяло вино.

Пълнени сандвичи

2011-04-10T13:26:00.005+03:00

Случвало ли ви се е да ви остане около 250 гр. парче свинско в хладилника? На мен никога досега не ми се беше случвало, но ето че за всичко си има първи път. Взех голямо парче месо от магазина, сготвихме едно - две неща и накрая взе, че остана едно парче, дето нито на манджа да го сготвиш, нито на супа да свариш, та камо ли двама души да нахраниш... Замислих се аз и започнах да прехвърлям на ум съдържанието на хладилника и килер-шкафа, оставих нетърпеливия ми Апетит да яхне разюзданото ми Въображение и го оставих на негова отговорност да полети над кулинарните ловни полета с надеждата, че ще улови някой притаен във високите треви моментен проблясък на гастрономическа гениалност. Дългите "сухи" тренировки по гледане на кулинарни предавания може не винаги да са приятни (особено ако се практикуват на празен стомах), но придобитите от тях рефлекси и трикове се оказват особено полезни в едно такова диво приключение в търсене на идеи за вечеря.За мен тази рецепта е изцяло в духа на Жак Пепен и неговият постоянен стремеж да оползотворява "самотните" продукти в хладилника.

Необходимите продукти

250 гр. свинско от бут
1 консерва (425 гр. ) белени домати
1 с.л. зехтин
1 главалук (кромид)
1/2 зеленчуков бульон
150 гр. кашкавал (аз изполвах сирене Ементал)
2 бр. кисели краставички
1 франзела
захар
сол
черен пипер
риган

Цялата идея се върти около идеята за хрупкава хлебна коричка, съчетана с плътен ароматен сос и, разбира се - вкусна мръвка. В моето въображение този сандвич е достоен за ресторантска верига за бързо хранене.
Нарязах парчето месо на малки късчета и го сложих в сгорещеното олио да се запържи. През това време обелих и нарязах на ситно лука и щом месото започна да придобива цвят, го сложих при месото. Когато лукът омекна и се сготви, добавих консервата домати, разтроших зеленчуковия бульон и с дървената лъжица, поразбърквайки, намачках доматите колкото можах на едри парчета. Щипнах малко захар, за да обера киселата жилка на доматите, посолих на вкус, сложих и черния пипер. Малко преди да сваля соса с месото от огъня добавих и ригана, за да се усеща по-силно ароматът му.
Сосът с месото къкри 20-тина минути, докато не се посгъсти.
През това време вече бях подготвил франзелата. Нарязах я първо наполовина, а после всяка половина допълнително разрязах по дължината. Обрах меката сърцевина на всяко от парчетата, като в единия край оставих малка преградка, за да не изтече после пълнежа.
Пуснах фурната на 200 гр. да се загрява и настъргах кашкавала. Щом сосът стана готов - разпределих го в издълбаните франзели, поръсих с настъргания кашкавал и ги сложих за 10-тина минутки в сгорещената фурна да се препекат до хрупкавост и да се поразтопи кашкавалът.
За финал ми трябваше някакъв контрапункт във вкусово отношение. Ние каперси в къщи нямаме, но кисели краставички - бол. Речено - сторено: нарязах няколко корнишона на филийки и щом сандичите се опекоха ги разпределих върху тях. Босилекът на снимката е само за оформление, но ако имате пресен и сложите в соса - резултатът ще е още по-ароматен.
Поднесох сандвичите (самотни) в шарените чинии и притихнах в очакване за реакция от страна на Христина. След 10-тина минути не издържах и попитах : "Добре де, не ти ли харесаха?", а тя се сепна от унеса и закима енергично с пълна уста. Повече от това не ми трябваше. ;)

Ябълкови мъфини с овесени ядки

2011-04-06T22:47:00.006+03:00

Отдавна не бях правил мъфини, но наскоро Христина поиска нещо не много сладко и с овесени ядки. Мъфините бяха неизбежният отговор, а ябълките логичният избор, защото у нас винаги има ябълки (явно не ги ядем достатъчно активно). Рецептата си я харесах след като момичетата си бяха легнали, а аз интернетих (в леглото) на старото HP (хендхелд, който си купих още през 2007, когато думата "таблет" се използваше предимно за лап-топи с въртящ се монитор, а идеята да използваш телефона си, за да сърфираш в интернет все още невъзможно далечна за повечето хора). Рано сутринта идеята вече беше узряла в главата ми, а нетърпението да приготвя мъфините бързо, бързо прогони съня от очите ми. И така в 6 часа, зареден с вдъхновение и ентусиазъм се вихрех в кухнята.

Идеята за рецептата взех от тук.

Необходимите продукти

3/4 чаша прясно мляко
1/4 чаша краве масло
1 голямо яйце
1 пакетче ванилия
1 2/3 чаши бяло брашно
1/2 чаша овесени ядки
1/2 чаша захар
2 чаени лъжици бакпурвер
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаен лъжица канела
1 ч.ч. настъргани ябълки (около 2 и половина)

За топинга
1/4 чаша бяло брашно
1/4 чаша кафява захар
1/4 чаена лъжица канела
2 супени лъжици твърдо масло

Като начало приготвих топинга като смесих подправките и добавих към нарязаното на парчета студено масло. Разбърках добре докато се получиха един вид трохи.

В купа смесих млякото (предварително леко затоплено), маслото (предварително разтопено в топлото мляко), яйцата (със стайна температура) и ванилията. В отделен съд смесих брашното, овесените ядки, захарта, бакпулвера, солта и канелата. Добавих мокрите към сухите съставки и разбърках добре.

Ами май това беше всичко - разпределих тестото в хартиените чашки, сложих по една лъжица от топинга върху всяки мъфин и пекох за 20-тина минути на предварително загрята до 180 гр. фурна.

Резултатът беше страхотен - получиха се едни от най-хубавите мъфини, които съм правил. Хрупкавия топинг толкова добре се съчетаваше с не толкова сладките мъфини, а и бяха с овесени ядки .... въобще - препоръчвам горещо!

Винен кебап

2011-04-06T22:31:00.007+03:00

Дарито не й се спи и Христина се "бори" с нея в спалнята, аз съм в хола, пуснал съм си "Фиеста ТВ" и се "боря" с поредната ангина за този сезон. Не ми върви тази зима и това е - дали е лош късмет или от недоспиването имунитетът ми се е разклатил, все още не е ясно, но се надявам да се разбере след около две седмици, когато възнамерявам да се подложа на по-детайлни изследвания (т.е. сигурно пак ще излизам в отпуска, Ивански, имай го предвид). Хубавата част в цялата история е, че Джей за втори път, по стечение на обстоятелтвата, имаше възможност да ме подслони у тях за първите няколко дни (докато съм заразен и сработят антибиотиците), за което съм му много благодарен.

Виненият кебап е една от доста често готвените гозби в нашата къща, но за съжаление много рядко успявам да направя снимка, която да ми хареса поне малко, за да мога да споделя рецептата. Е, този път мисля, че ми се получи достатъчно добре и бързам да допълня блога си с тази вкуснотия.

Необходимите продукти
750 гр. свинско месо (от бут)
2 с. л. зехтин
1 глава лук (кромид)
1/2 ч. червено вино
1 кубче бульон телешки ребърца (по желание)
2-3 дафинови листа
3/4 ч.чаша доматен сок
червен пипер
бахар
сол
черен пипер, млян и на зърна

за гарнитурата
1 ч.ч. ориз
3 ч.ч. вода
1 кубче пилешки бульон

Приготвянето на тази класика в жанра започвам с нарязването на лука, защото веднъж започне ли се със запържването на месото, време не остава. Месото предварително измивам, подсушавам и нарязвам на парчета. Размерът на парчетата трябва да е такъв, че да позволява да се хапват на една хапка. Щом месото започне да придобива апетитна коричка от всяка страна, добавям нарязания лук и разбърквам докато омекне.
Следващият аромат, който следва да се надгради, е червеният пипер. Добавям го и го оставям за няколко секунди да се запържи. Запърженият червен пипер е един от най-любимите ми аромати за всички времена.
Следва виното - класическият начин за приготвяне на винения кебап изисква използването на червено вино, но моите лични предпочитания са към сухите бели вина. И в двата случая резултатът е чудесен. След няколко минути в пара и алкохолни изпарения при месото остава само поредният надграден аромат, този път плодов - на грозде.
Докато се рудецира виното, за секунда се отделям от тигана и в голяма чаша сипвам вода и я слагам аз две минути в микровълновата. Щом водата се сгорещи, разтрошавам кубчето бульон и добре го рабърквам докато се разтвори. Готовият бульон отива при ароматизираното месо. Добавям и доматения соТук е моментът в соса да се плъзнат дафиновите листа, леко да се посоли (внимание бульонът вече е осолен) и да се добавят бахара и черния пипер на зърна. Добавям още вода приблизително колкото да се покрие месото и оставям да къкри (в нашия случай на 6-та степен от 9 възможни).
Тук се заемам с ориза. Понеже той е гарнитура и основният акцент на кебапа е в месото и соса, с ориза го давам хайлашката. Стоплям водата, разтварям бульона и добавям измития ориз. Това е, следва бъркане - от едната страна месото и соса, от другата ориза за гарнитура.
Месото оставям да къкри докато сосът не придобие гъстотата, която ми харесва - не го обичам много рядък, а оризът оставям леко пръхкав и влажен.
Щипвам малко захар и добавям към кебапа, за да обера киселата жилка и след има няма 20-тина минути всичко е готово.
Аранжирането е по желание на готвача. Според мен - това е загубена кауза, дори и да се подреди добре в чиниите - до минута две сосът прониква в ориза и аранжировката вече не е същата - номерът е дотогава вече да сте опитали първата хапка, след нея вече вида на яхнията вече няма да има никакво значение ;) единствено ще е важо - има ли още сосче.....

Вегетарианска пица

2011-03-17T19:33:00.008+02:00

Напоследък комбинацията лук, тиквички, моркови и чушки е особено често използвана в домашната ни кухня. Още повече, че в момента това са основните и най-лесни за намиране зеленчуци по магазините (като изключим картофите, разбира се). Да си призная - вегетарианските пици не са ми особено любими, макар да са класика в жанра, но тази се оказа особено добро попадение и вече сме си я приготвяли няколко пъти. Рецептата е и специален поздрав за Джей и Тина.

Необходимите продукти

1 опаковка тесто за пици (на Белла)
2 тиквички
2-3 средно големи моркова
1 голяма глава кромид лук
3-4 зелени чушки
1 кубче зеленчуков бульон
4-5 с.л. доматен сок
2 с.л. зехтин
1 опаковка (125 гр.) сирене Моцарела
100 гр. сирене "Едам" или кашкавал "Витоша"
чубрица
риган
черен пипер

Препоръчително е тестото да е добре разтопено, така че е добре да се извади от фризера няколко часа преди да се пристъпи към готвенето. Другият основен момент е нарязването на зеленчуците. Морковите и тиквичките нарязвам на дребно с рендето Бьорнер, а чушките и лука на кръгчета. Лукът допълнително го раздробявам на пръстени.
Загрявам едната супена лъжица зехтин в дълбок тиган или касерола и слагам зеленчуците през минута-две в следната поредност - лук, чушки, моркови и тиквички. След като леко поомекнат, раздробявам зеленчуковия бульон и разбърквам. Зеленчуците са готови след около 10-тина минути.
В подходяща тава размазвам вторта лъжица зехтин и слагам тестото. Заливам с доматения сок и добре го размазвам по цялата повърхност. Поръсвам с подправките. Зеленчуците разпределям максимално равномерно по повърхността, нарязвам моцарелата и артистично я подреждам върху пицата. Поръсвам с настъргания кашкавал.
Фурната следва да е добре загрята до 200 гр. поставям пицата за 25 -30 минути или докато сиренето се разтопи и стане златисто.
Тази пица върви както с айрян, така и с бира, сок от вишни, а защо не и бяло вино. Идеална е за петъчна вечеря, за гости и за закуска. Определено много ни допадна и горещо я препоръчваме (дори и студена).

Кюфтета с Рикота и Пармезан в доматен сос

2011-02-24T21:07:00.012+02:00

Играем си с Дарито, вдигам я на висоооооко, после я гушвам и викам - "Буги, буги, буги!", а тя се смее; разглеждаме заедно животните по стените, вдигам я над главата си, за да види хубаво усмихнатия чеврен Слънчо, магнитчетата на хладилника стават все по-интересни, но щом й ги сваля, за да й ги дам, изведнъж загубва интерес - друго си е сама да си ги хване и да остави дълга следа по вратата на хладилника; напоследък много си пеем песничката за "Muffin Man", смеем се на глас (аз за това, че съм толкова неочаквано щастлив, а тя на глупавия тати, който не спира да се прави на маймуна), пеем си и за Hokey-Pokey и се смеем особено много, когато мама започне да се върти и маха с ръце, вечер я гушвам и приспивам, люлеейки я по 20 - 30 минути, а после през нощта пак се будим, за да си доиграем (и хапнем, разбира не) и въобще - забавляваме се. Единствено малко ми е тъжно, че като порасне Дарито, няма да помни игрите ни, но нали затова са родителите - да си спомнят вместо децата и да им разказват, спомняйки си с умиление тези сладки моменти.

А като заговориме за сладки моменти, едва ли някой знае повече за сладкия живот от Дейвид Роко. Не съм гледал по-непринудено и пасторално кулинарно предаване от неговото. Всичко е толкова лесно и приятно, и забавно и непринудено (или поне изглежда така), че ти идва да захвърлиш всичките костюми, компютри и карти за обществен транспорт и да отидеш накъде на село и да си живееш живота. Май съм го казвал и преди, но девизът на баба ми беше: "Яж, пий, живей си!" и макар винаги да съм го приемал със смях и ирония, почвам да си мисля, че в тази реплика има повече истина, отколкото дори баба ми влагаше в нея.
Но понеже, втренчени в ежедневието, трудно намираме време да погледнем настрани, какво говоря - да си помислим за нещо различно от безкрайните проблеми, кратките вкусни моменти, откраднати от споделените сладки мигове на щастливци като Дейвид, си заслужава човек да претвори в градската си кухня и наслаждавайки се на вкуса им за миг поне да се пренесе някъде, където времето е досадна подробност от иначе зеления пейзаж.

Необходимите продукти
500 гр. телешка кайма (използвах вратно месо)
100 гр. сирене Рикота
1 ч. настърган Пармезан
1 яйце
10 сушени на слънце домата (ние нямахме...)
сол
черен пипер

За соса
1 с.л. мзнина (олио от гроздови семки)
1 глава лук
1 буркан домати
1 бутилка доматен сок
сол
черен пипер
захар (по желание)

А рецептата, освен, че е много вкусна, е и изключително лесна за изпълнение. Трябва, разбира се, като начало да си осигурите хубаво телешко (говеждо) месо за каймата - аз си взех един килограм говеждо вратно (шарено) месо и ми го смелиха в магазина. За съжаление, в големите вериги тази услуга не я правят (засега само в магазин Европа ми мелят месото), та ходих специално до магазина за месо до Министерството на земеделието, за да съм сигурен, че ще готвя с хубаво месо.
Всички продукти за кюфтетата се объркват добре и малко се изненадах, че в рецептата нямаше никакви зелени подправки, но реших да му се доверя на Роко. За соса загрях в дълбок тиган мазнината, добавих нарязания на ситно лук леко да се запържи. После сложих доматите, посолих, сложих малко черен пипер и оставих да крукне. За съжаление Балванските консерви с домати вече са ни на привършване и ми се наложи да използвам купена консерва с домати, но се получи много добре.
През това време направих кюфтенцата набързо - ориентировъчно с размерите на топче за пинг-понг. За идеята можете да сложите и малко захар да обере киселата жилка на доматите. Накрая суровите кюфтета отидоха в бълбукащия сос, хубаво е сосът да ги покрие, намалих печката на средна температура и оставих за половин час да се сготви месото. От време на време разбърквах.

Това е. Резултатът беше, както вече казах, много добър - зелените подправки не липсваха, а в кюфтетата много деликатно се усещаше рикотата и млечния й вкус, който беше приятна изненада за небцето.
Кюфтенцата и сосът могат да се сервират с паста, а могат и с пресен топъл хляб и зелена салата. Удоволствието е гарантирано.

п.п.
А докато ние хапвахме и примлясквахме, Дарито ни гледаше с интерес и се чудеше какво правят тия двамата, че така се умълчаха?..

Пилешко с китайски сос и задушени зеленчуци

2011-02-09T21:40:00.009+02:00

Попадали сте на блога ossigeno, нали? Предложенията там са наистина невероятни. В понеделник си изпринтих пет рецепти, минах през Билла и си взех парче свинско, парче телешко и парче пилешко, и реших въпроса с вечерите за цялата седмица. Ей, това се казва добра работа. А сега бързам да споделя тазвечершната рецепта, защото беше наистина ужасно вкусна. Изкъпахме Дарито и сега детето вечеря (за пореден път), а аз използвам 20-тината минути, за да нахвърлям този пост. Още повече, че днес на работа имаше коментари, че нещо отдавна не съм публикувал рецепти. Отнякъде се носи детски плач....
Както вече казах, рецептата е от блога ossigeno и снимките там са невероятни.

Необходимите продукти

2 големи пилешки гърди
1/4 чаена чаша соев сос
1/2 чаена чаша захар
1 чаена лъжичка сух или пресен смлян джинджифил
1 чаена лъжичка пресован чесън (по желание)
2 супени лъжици лимонов сок
1/4 чаена чаша вода
4 чаени лъжички царевично или пшенично натурално нишесте
сол
олио

за гарнитурата

една зелена чушка тип "Калифорния"
една жълта чушка тип "Калифорния"
два големи моркова
една малка тиквичка
една голяма глава кромид лук
половин кубче пилешки бульон
сол (на вкус)
2 с.л. олио

Предварителната подготовка е от особено значение за тази вечеря. За да се сготви всичко едновременно, са необходими поне три котлона (да, Ивански, два не стигат) или трябва наистина добре да се синхронизира всичко. Хубаво е всички продукти да се наредят на плота, за да не се губи време при готвенето. За целта първоначално Христина наряза всички зеленчуци на рендето Бьорнер на тънки ивици, за да са ми под ръка като се наложи.
Месото сготвих, стриктно следвайки препоръките на Fedora. нарязах пилешките гърди на тънки пължолки, измих, подсуших и подправих със сол и черен пипер. Сложих оребрения тиган добре да загрее и сложих месото без никакво олио да се запече. През това време смесих соевия сос, захарта, олиото, половината вода, джинджифила и лимоновия сок (не използвах чесън) в касеролата, разбърках добре да се посмеси сосчето и оставих да кипне. Нишестето разтворих с малко вода и добавих към бълбукащата смес. Внимание, до този момент месото трябва да се е изпекло и да сте го нарязали на парчета, защото щом нишестето отиде в соса, основната част от рецептата е вече готова. Щом нишестето отиде при соса, той започва почти веднага да се сгъстява и се добавят парчетата месо. Разбърках добре, а в горещия тиган сложих малко вода, обрах каквото имаше по дъното му и го добавих към поелото аромата на соса месо.
Зеленчуците запържих и задуших в сгорещеното олио, като ги добавях в следния ред: първо лука, после чушките и след тях - всичко останало. Понеже зеленчуците си пускат вода, няма нужда да се слага допълнително. По някое време натроших пилешкия бульон, за да овкуся и съчетая вкусовете. Задушавах зеленчуците докато омекнаха.
Когато зеленчуците станаха готови, върнах месото със сосчето на горещия котлон за 30 секунди. Сервирах като направих канапе от зеленчуците и отгоре разположих месото. Съчетанието беше прекрасно. Определено рецептата влиза в "златния" фонд на сем. Димитрови. :)

п.п.
Бебешкият плач не беше на Дарито. Междувременно я сложихме да спи. Да се надяваме, че тази вечер няма да се наложи да я приспивам три пъти, както вчера.

Лимонов пай

2011-02-01T16:34:00.005+02:00

Ели, не за първи път участва в "Кулинарни страсти... и (по)падения" с изкушаващо предложение, за което съм й благодарен. По-долу публикувам нередактирания текст на рецептата, която тя сподели. Лимоновият пай е сладкиш, който може да осмисли всеки дъждовен неделен следобед или чувствително да съкрати безкрайните часове между обедната почивка и края на работния ден на някой особено отегчителен вторник..., сряда, а защо не и четвъртък ;) Да ви е сладко!

Идеята за направата на този традиционен английски десерт се роди по един нетрадиционен начин – гледайки епизод от сериала „Лас Вегас”. В него една много добра сладкарка направи тонове лимонов пай, с който всички герои от сериала буквално се тъпчеха през целите 50 минути ефирно време. Та, аз си казах – дай да видим що за животно е това „Лимонов пай”, речено – сторено.

Поразрових за класически рецепти и се спрях на следната:

Необходимите продукти:

За масленото тесто:

120 гр. брашно
1/2 ч.л. сол
80 гр. студено масло, нарязано на кубчета
2 с.л. ледена вода

За лимоновия пълнеж:

настъргана кора и сока от 1 голям лимон
100 гр.захар
25 гр. масло
250 мл. вода
3 с.л. царевично нишесте
3 жълтъка

За разбитите белтъци:

3 белтъка
щипка сол
100 гр. захар

Важен момент при масленото тесто е пресяването на брашното заедно със солта, след което в купа се добавя студеното масло, смесва с брашното и се добавят 2-3 супени лъжици ледено студена вода, трябва да се работи бързо, защото маслото започва да омеква от топлината на ръцете. Разточва на тънко и се слага във форма за пай с диаметър около 20 см. Слага се да се охлади в хладилника за 20-тина минутки.

Когато тестото се охлади, се надупчва с вилица за да не се надуе при печенето, отгоре се покрива с хартия за печене и се изсипва шепа бобови зърна (пак за да не се надуе). Така се пече 10 мин. на 200 С, след което хартията и бобовите зърна се махат и се пече още около 10 мин или докато леко се зачерви. Изважда се и се оставя да изстине.

За лимоновия пълнеж в тенджерка се смесват захарта, лимоновия сок и кората, водата и маслото. Докато тази смес заври се разбиват жълтъците с предварително разтвореното нишесте в 3 супени лъжици вода. Когато сместа в тенджерката заври, се прибавят жълтъците с нишестето и при енергично и непрекъснато бъркане се варят няколко минути докато крема се сгъсти и стане гладък. Оставя се настрана да изстине.

Докато лимоновия пълнеж изстива, се разбиват белтъците и солта на сняг, като постепенно се добавя захарта докато се сгъстят.

В изпечената хрупкава основа равномерно се разпределя лимоновия крем, а върху него и разбития сняг, като художественото му оформление е според въображението. Така „напластеният” пай се пече до придобиването на златист загар.

Сервира се топъл или студен, разбира се с чаша ароматен английски чай :)

Ребърца с оцет и лют червен пипер

2011-01-30T15:19:00.006+02:00

Добре, за тази рецепта няма да има увод. Все пак - това е рецепта за свински ребърца, а ребърцата са едно от онези удоволствия в живота, към които не трябва да се пристъпва с колебания и дълги предисловия; щом вече си решил да съгрешаваш - спираш да мислиш, даваш всичко от себе си и се опитваш да удължиш удоволствието, колкото се може повече. Нали така?...

Рецептата е на Лидия от "Италианска идилия с Лидия", макар че пропорциите и някои от съставките не ги спазих много точно. Въпреки това резултатът беше изключително крехък, изкушаващ и с медено-пикантен аромат.

Необходимите продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 ч. ч. телешки или пилешки бульон (в оригиналната рецепта е с пилешки, но аз го направих с телешки ребърца)
1 с.л. зехтин (по желание)
1 скилидка чесън (в оригиналната рецепта са 12, но на нас и 1 ни беше в повече - според индивидуалните предпочитания на готвача)
3-4- дафинови листа
2 с.л. мед
1 ч.ч. сухо бяло вино
1/2 ч.ч. червен винен оцет (ние използвахме ябълков)
1/2 с.л. лют червен пипер (или 1 с.л. според предпочитанията за пикантност)
1 ч.л. сладък червен пипер (по желание)

Основното условие за вкусни ребра е... доброто месо. Не знам за вас, но на мен ми е трудно да си намирам добри парчета ребра. Поради някакви неизвестни за мен причини по магазините обикновено предлагат огромни парчета ребра от по 25 -30 см, дебели поне 5 см, в които има твърде много месо и мазнина. Няма да го кажа за първи път - за мен ребърцата трябва да са дълги не повече от 12 см и да са дебели не повече от 2,5 см, т.е. по кокалчетата да има месо за гризане, а не пължоли. Понякога на подходящи парчета попадам в Кауфланд и попадна ли на подходящите ребърца, купувам независимо от предварителните планове за пазаруването.
Месото измих и подсуших с кухненска хартия. Нарязах голямото парче на малки парчета между кокалчетата, осолих, сложих черен пипер и наредих в тавата. Полях със зехтина (макар че според мен беше напъно излишен, но Лидия готви с много зехтин), сложих дафиновите листа и срязах скилидката чесън на три части.
Сложих тавата в предварително загрятата до 220 гр. фурна за около 50 мин. до час. След първия половин час обърнах ребърцата и извадих чесъна, защото ми се стори твърде ароматен. След около час ребърцата бяха добре препечени и готови за глазиране.
До този момент вече бях приготвил маринатата за глазиране като смесих виното, оцета, двете лъжици мед и двата вида черен пипер. Основното тук е, че сместа трябва да е хомогенна, т.е. медът да се е разтворил.
Излях по-голямата част от каквото беше останало от бульона и от мазнината, която ребрата си бяха пуснали и намазах с половината от маринатата за глазиране. Отново сложих във фурната. Този път за 35 мин. Някъде към 20-та минута извадих тавата от фурната, обърнах всички ребра и ги залях с останалата част от маринатата и върнах да се доопекат.
Резултатът надмина всичките ни очаквания. Ние ги хапнахме с картофена салата, но си мисля, че би било по-добре, ако има нещо свежо и зелено за гарнитура.

Пилешка пържола с песто

2011-01-13T13:31:00.006+02:00

Въпреки целия ми оптимизъм и желание за добруване, тази година не започна особено добре. И все още нещата не са се стабилизирали - моят курс с антибиотици продължава, Христина от днес вече официално е с температура, а Дарито киха, кашля и вече изпробва в носа си всички капки, които се продават по аптеките. Така е то, на маймуни ни направи тоя Живот. Почвам да си припрявам вече "Ей, да дойде пролетта..." Рано е, но не ми пречи да си припявам, нали така. Пращайте положителни мисли и пожелания - имаме нужда от подкрепа.

Тази рецепта е за "светкавична вечеря". Както се досещате, не ни е до готвене в момента и затова съкращаваме на максимум времето в кухнята. Идеята е взаимствана от менюто на италианския ресторант, в който обядваме понякога.

Необходимите продукти
2 бр. пилешки пържоли от бутче
2 с.л. песто "Дженовезе"
сол
пипер
1 с.л. мазнина (по желание)

Пържолите се измиват и се подсушават. Леко се осоляват и подправят с черен пипер. Ние си взехме от оребрените тигани от Thomas. Доволни сме - тиганът не е лош. Оставям го на котлона да се загрее добре и поставям пържолите с кожата надолу. Понеже тиганът е тефлонов - не използвам мазнина, но ако нямате под ръка оребрен тефлонов тиган - използвайте обикновен тефлонов с 1 с.л. мазнина за готвене. През това време пускам фурната на 220 гр. да загрява. Когато след 7-8 минути пържолите се изпекат до хрупкава кожичка от едната страна, ги обръщам, върху всяка слагам по една лъжица песто "Дженовезе" и заедно с тигана ги слагам в загрятата фурна.
Пека още 7-8 до 10 минутки, вадя и сервирам. Препоръчвам, докато пържолите са във фурната, на горещия котлон да кипнете малко вода и да пуснете в нея няколко замразени броколи и бейби моркови - идеални са за гарнитура. На снимката пържолите са поднесени с паста "пене" и гъби, но това си беше жива хамалогия, а и ни дойде в повече.
Пестото и по-скоро босилекът в него, много приятно "пречупват" вкуса на пилешката пържола и го допълват по много интересен начин. Хрумката е добра и наистина високо оценена в нашето семейство.
Бъдете здрави!

"Рошави" масленки с карамелизиран кокос

2011-01-03T16:15:00.010+02:00

Казват, че първата крачка е винаги най-трудна. Може би защото повечето хора са така повлечени от инерцията на Живота, че рядко са готови да приемат нови предизвикателства и не смеят да направят и една крачка встрани от познатото им русло. Е, за мен не е така. Щом нещо събуди въображението ми, съм готов да се хвърля през глава в приключението и да приема предизвикателството. Това в повечето случаи означава също така, че и често ентусиазмът ми изгаря ярко и минава бързо и скоро губя интерес... И това не е от вчера - репликите, с които майка ми ме е запомнила от детството ми, са: "Скучно ми е" и "А аз какво да правя сега?". В студентските години, докато "писателствахме" с Джеймс, той ме беше обявил за цар на силните начала. За съжаление, поради тази ми "способност", всичките ми започнати "романи" завършиха като... къси разкази (ето например моят опит за cyberpunk "роман"). Е, единият от опитите всъщност достигна 120 страници... но после лятото свърши, а и главният герой, както отбеляза брат ми, твърде много пъти падна надолу по склона, за да успее да продължи приключението. С други думи, според мен най-трудна е последната крачка, най-малкото защото, за да я направиш, трябва да си направил и първата, и всички останали. Но човек не трябва да се обезсърчава (или поне аз се боря със себе си и се опитвам да не го правя). Нали също така казват, че в края на краищата човек съжалява повече не за нещата, които е направил, а за тези, които не е направил, така че аз продължавам да се "пилея" в първи крачки. Пък дори и да не стигам до последните, поне ще знам, че съм опитал, вкусил, експериментирал. За какво е Животът, ако не за трупане на впечатления и емоции?... Всяко нещо си има първи път, всеки може да си позволи поне по една, две крачки в различни начинания и инициативи. Една крачка насам, една крачка натам - ами то това си е жив танц! Танцувайте живота си - създайвайте си емоции, опитвайте, може пък следващата крачката да се превърне в пътешествието на живота ви. Успешна и щастлива нова 2011 г.

Тези бисквитки ги правих три дена, но не защото са кой знае колко трудни, а защото се оказа, че не съм преценил в достатъчна степен фактора "Божидара", но си мисля, че по този начин сладките станаха дори по-хубави, защото маслената основа имаше време да отпръхне няколко дена, да се напои добре от шоколада, и в края на краищата да се получи пълно хармонизиране с печения кокос и карамела (при равни други условия сладките могат да се направят и за два часа). Рецептата, която ползвах, е на Йоли.

Необходимите продукти
125 г меко масло
70 г пудра захар
1 яйце
200 г брашно
1/4 ч.л. бакпулвер
1 ванилия

За рошавият кокосов топинг
1 ч.ч.захар
70 г масло
100 г квасена сметана (аз сложих сладка)
1-2 ч.ч. предварително запечен кокос (идеята тук е - колкото поеме карамела за да стане на лепкава маса без да се втвърдява до тесто)
лимонови и портокалови корички (аз използвах само лимонови)

За украсата
100 г натурален шоколад
1 с.л. масло
2 с.л. сладка сметана

Както си личи и от заглавието, бисквитената основа е от маслено тесто. За да го направя , разбърках захарта с маслото на крем с миксера (маслото е хубаво да е със стайна температура) и после прибавих яйцето (принципно е добре и то да не е от хладилника, защото веднага ще изстуди маслото). После пресях брашното заедно с бакпулвера и ванилията и внимателно го сипах в маслото. Разбърках с шпатулата, а после с ръце събрах маслените трохи на топка.

Йоли препоръчва масленото тесто да се раздели на три части, да се оформи като рула, които да се завият в свежо фолио и така да се охладят (във фризера) в цилиндрична форма. На пръв прочит звучи просто, но на мен не ми се получи особено добре, затова аз бих го направил по следния начин: тестото на дебела палачинка бих сложил върху свежо фолио и бих покрил с още едно и бих го охладил в хладилника. След поне 30-тина минути бих извадил стегналото тесто и бих го поразточил както си е между двете свежи фолиа на голяма кора с желаната от мен дебелина. Ако много лепне, допълнително се поръсва малко брашно.Така се прави блат за тарт с ябълки и в случая мисля, че техниката би свършила идеална работа.

Разточва се на около 5-7 милиметра. После много лесно с една чаша могат да се нарежат еднакви по размер бисквитки.
Готовите бисквитки наредих в тава, покрита с хартия за печене,и пекох в предварително загряда до 170-180 гр фурна, докато не придобиха лек кехлибарен загар. Оставих ги да изстиват за цялата нощ, но може и да ги оставите само за 40-тина минути.
За шоколадирането на бисквитите разтопих шоколад с малко масло и сметана на водна баня, всяка бисквитка топнах от едната страна и ги наредих с шоколада нагоре, за да изсъхнат. Шоколадът трябва да се втвърди добре преди следващата итерация.
Топингът ми беше най-интересен за приготвяне.
Първо запекох кокосовите стърготини в сух тиган, докато не придобиха приятен загар. Оставих ги настрана да изстиват.
Сложих захарта в тигана да се карамелизира и като започна да покафенява, сложих сметаната. Както вече казах, използвах сладка, а не заквасена сметана и се получи интересно карамелово съчетание на вкусовете. Бърках докато сместа не се хомогенизира, като слагах и махах от котлона, за да не ми загори твърде много карамела. После добавих кокосовите стърготини и лимоновите корички и продължих да бъркам докато не се получи лепкава кокосово-карамелена маса.
Върху всяка от бисквитките откъм нешоколадизираната страна сложих по една лъжичка от топинга, докато е още топъл и не го загладих, а го оставих "рошав", както е препоръчала и Йоли.
Последният акцент с шоколадовите линийки го направих като разтопеният на водна баня шоколад с лъжичка, доколкото успях, на тънка струйка нанесох върху топинга на линийки.

Вечерта, когато бяха готови масленките, ми се видяха леко странни на вкус - основно топинга. На другия ден обаче, след като починаха и улегнаха, сладките пожънаха небивал успех сред колегите. Така че, мога да препоръчам да се оставят за една вечер преди да се поднесат - явно има защо ;)

Ярешко по балвански

2011-01-02T19:52:00.001+02:00

Ако преди 7 години (преди да срещна Христина) някой ми беше казал, че ще ям (и ще ми харесва) ярешко, сьс сигурност:
1. щях да го питам на кое животно малките се наричат ярета; и
2. щом разберях, че са на козите, определено щях да му се изсмея невярващо.
Е, 7 години по-късно не само ям, но и готвя ярешко, че и дори го препоръчвам като рецепта в блога си.... Последното идва да покаже колко непредвидим е животът и колко преходни са човешките убеждения, принципи и светоглед, когато се сблъскат с безцеремонността и непукизма на всекидневието. Хубаво е човек да има убеждения, на които държи; истина е, че историята се пише от онези индивиди, които отстояват принципите си докрай, независимо от трудностите и обстоятелствата, но нека бъдем обективни; "принципът": "Не ям ярешко" не може да си напише собственоръчно името, камо ли нечия История. Човек трябва да прави преоценка на принципите си в контекста на настоящето и да подбира актуалните и приложимите. По отношение на ярешкото трябва да си призная, че принципът ми за неяденето му се оказа неактуален. Димитрови винаги сме били крайно консервативни по отношение на храната, но сродяването с Петрови внесе някои свежи попълнения, ако не на всички Димитрови, то поне в моите хранителни навици. Е, все още не мога да ям белмъш* (или както му викат в Балван - "бял мъж" - особено апетитно наименовение), но пък знае ли човек...

Старите рецепти е трудно да ги опишеш с точни мерки, особено когато майсторите, които ги приготвят, са ги правили в продължение на десетилетия и вече отдавна работят по усет и използват мерни единици като "малко", "една шепа", "колкото за вкус" и т.н. Още повече, че в Балван златното и най-стриктно следвано правило е: "едно към кесим". Така че количествата на продуктите, дадени по-долу, следва да се приемат ориентировъчно и според търсения резултат (повече сос или по-пикантен вкус и т.н.).

Необходимите продукти
1 кг ярешко
1 с.л. брашно
1/2 с.л. червен пипер (сладък)
1 с.л. олио
2/3 - 1 ч.ч. доматен сок
1-2 дафинови листа
няколко зрънца бахар
няколко зрънца черен пипер
сол
черен пипер смлян
1/2 - 1 бира (или бяло вино)
вода

Основното в рецептата е месото да е прясно и да е от младо яре.
Измихме дорбе месото и го овкусихме със сол и пипер предварително и го оставихме да "отдъхва" докато направим соса. Идеята на соса е да е нещо като рядка каша. За да го получим, смесихме брашното, червения пипер, олиото и една-две лъжици вода. Добре оваляхме месото в червената каша и го подредихме в тавата за печене.
Искам да направя уточнение, всъщност две - на Балван рецептата винаги се прави със сладък чеврен пипер и с бира. Аз лично предпочитам месото да е по-пикантно и освен сладък бих сложил и малко лют червен пипер. Другото нещо е,че бирата е на почит у семейство Петрови, особено по отношение на готвенето на ярешко. Проблемът е обаче, че у нас бирата в хладилника е изключение и никога правило, за разлика от виното, с което винаги гледам да съм запасен (основно за приготвянето на сосове). В този ред на мисли, ние приготвихме ярешкото с бяло вино, а не с бира и мога да ви кажа, че резултатът беше много добър. Плодовите аромати според мен дори са малко по-подходящи от аромата на хмел.
Оваляното в кашичката месо заляхме с доматения сок, виното и малко вода (тук съотношенията са едно към кесим - идеята е месото да се покрие поне до половината, а ако искате повечко сосче - може да долеете с вода или евентуално с вино за по-силен аромат). В соса поставихме две дафинови листа, няколко зрънца бахар и черен пипер. Покрих с фолио и сложих в загрятата на 200 градуса фурна за два часа.
В Балван Петров пали пещта и слага месото късно към полунощ, за да е готово на сутринта. Друго си е печеното на пещ месо, но в градски условия трябва да се задоволяваме с печено на фурна, което не е никак лошо - само да вметна.
След два часа махнахме фолиото и оставихме за още 30-тина минути, за да се запече месото.
Да обяснявам ли какво се случва, когато горещото месо се сервира с топъл хляб, някаква свежа зелена салата и чаша вино?... Животът придобива смисъл!
Наздраве!

*кутмач

Тиквеник с ябълки и фурми

2010-12-27T13:06:00.008+02:00

Два дена преди Бъдни вечер (към 4,30 ч. сутринта) реших, че е крайно време да ме обхване коледното настроение. Напоследък се бях отдал твърде много на сатурнови настроения и започвах да усещам, че освен на мен, започват да влияят и на околните (Пешо - моите извинения). След като Христина нахрани Дарито, докато я чакахме да заспи, някак си усетихме, че 5,30 е идeалното време да обсъдим изминалата година в опит за оценка и равносметка. Изводът беше, че за да ни подготви за голямата радост - Дарито, Животът през 2010 г. ни прекара през една особено изобретателна и острозъба мелачка (и продължава да си събира лихвите... с тенденция за продължение и през 2011-та), но пък както се оказа - научи ни да ценим стойностните и истинските неща. Ако не друго, открих, че проблемите стимулират въображението и раждат мечти, а както казват хората: истински богат е онзи, който има мечти, така че Животът по един особен начин се оказа щедър към нас. И докато обсъждахме изминаващата година (а Дарито се оплакваше, че не й обръщаме достатъчно внимание) ме осени прилив на енергия и желание, които могат да те осенят само в 5,30 сутринта. Няма по-силна мотивация от желанието да твориш, да създадеш нещо със собствените си ръце. И понеже от опит знам, че отлагането е най-лошата форма на отказ, въпреки ранния час - станах, облякох се и отидох в кухнята, пуснах си няколко серии на Sugar rush за вдъхновение и ...

За този тиквеник си мислих поне една седмица. След като ми отидоха два часа да разпарчадисам огромната тиква, която ни донесоха от Балван, въображението ми се развихри по темата, но някак си не ми се искаше да е обикновен тиквеник (макар, че и той си е доста вкусен десерт). Искаше ми се да пречупя вкуса с още някой плод и да наслоя ароматите и вкусовете. Мислех си за ябълка и стафиди, но след кратък разговор с Христина се наложи да се откажа от стафидите, но за сметка на това намерих интересен заместител....

Необходимите продукти

3 средни по размер ябълки, нарязани на малки парчета
1 и 1/2 ч.ч. настъргана сурова тиква
3/4 ч.ч. кафява захар
60 гр. масло
1 ч.л. (с връхче) канела
1 щипка джинджифил
10-тина фурми (ако има повече - повече)
2 с.л. сладка сметана
8 кори за баница
1 ч.ч. орехи натрошени

Ябълките нарязах на по-едри парчета, тиквата настъргах с рендето, а фурмите нарязах на едри парчета. Смесих ги със захарта и ги сложих в тигана върху котлона да омекнат, а захарта да се карамелизира леко. Като започнаха да се поразмекват и да се разнася приятен аромат от тигана, добавих половината масло, канелата, сметаната и щипката джинджифил. След като маслото се разтопи, а парчетата ябълка и тиква започнаха да се карамелизират, свалих сместа от огъня и я оставих настрани.

Понеже исках готовия тиквеник да хрупа, завих фитилите по малко по-нетипичен начин. Всеки фитил завих от две кори. Половината от всяка двойка намазах обилно с разтопеното масло. В другия, ненамазания край, сложих обилно от плънката, но само в единия край, посипах обилно с натрошените орехи (нарочно ги сложих накрая, за да са по-хрупкави) и оттам започнах да навивам фитилите. Маслото в другия край послужи от една страна за залепване на корите, а от друга при печенето ги направи хрупкави и ги овкуси приятно, така че ароматът на масло да е първото, което вдъхваш с всяка хапка.

Готовите навити рула наредих в по-широка тава, така че да не ми се налага да ги завивам и ги изпекох, докато не получиха приятен загар на загрята до 180 гр. фурна. Приблизително 20-тина минути.

Резултатът - Христина правилно отбеляза, че т. нар. тиквеник на вкус напомня малко повече на щрудел, защото ароматът и леко киселият вкус на ябълката доминираше, но съчетанието с тиквата и случайните парчета фурми, които от хапка на хапка изненадваха езика, според мен превърна "тиквеника" в уникално изживяване. Първоначалната ми идея беше да нарежа готовия тиквеник на малки хапки, които да украся с тъмен шоколад, но нали Христина трябва да се ограничава откъм яденето на шоколад, та реших да не съм толкова жесток. Но следващия път обезателно ще опитам.

Весела Коледа на всички!

2010-12-25T09:46:00.001+02:00

С пожелание за здраве, радост и сполука!

Овесени бисквити със сладко от фурми

2010-12-08T16:09:00.014+02:00

Е, станах на 33. Дали това е най-хубавата възраст (според мен най-хубавата е 6) или е възрастта, от която почва да се брои наобратно, или е възрастта, до която се приема, че трябва да си направил най-важните неща в живота си (от водата вино, да си ходил по вода и да си нахранил с риба и хляб приятели и непознати), не ми се разсъждава, но беше хубав рожден ден - петък. После дойде съботата, а след нея неделята и така... животът продължи.... необезпокояван. След една седмица будуване и среднощни "сатурнови" размисли за стойностните неща в живота, основният извод, до който стигнах бе, че ЗА ДА Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК, ТРЯБВА ДА ИМА УДОБНА ВЪЗГЛАВНИЦА. Не е много като житейско откровение за 33 години съществуване, но пък си е чистата истина.

Тези бисквитки приготвих за първи път за Христина, когато ме помоли да и направя нещо с овесени ядки. Получиха се много пръхки хрупки, а пълнежът от сладко от фурми се съчета неочаквано добре с общия маслен вкус на бисквитите. И понеже много ни харесаха в къщи - ги приготвих и за колегите за почерпката за рождения ден. Рецептата видях тук.

Необходимите продукти

250 гр. масло (размекнато и със стайна температура)
1 ч.ч. кафява захар
1 яйце
1 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л бакпулвер
2 ч.ч овесени ядки (фини)
1 и 1/3 ч.ч. нарязани на ситно фурми
3/4 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. кристална захар
2 с.л. лимонов сок

Маслото разбих със захарта с миксера, докато не стана на кремообразна смес, добавих яйцето и продължих да разбивам още една, две минути.

В отделен съд разбърках брашното, солта, содата и бакпулвера. Добавих и овесените ядки. Получената суха смес прибавих на два пъти внимателно към разбитото масло, захарта и яйцето като разбърквах бавно с шпатула, докато не се получи лепкаво тесто.

Върху покрита с хартия за печене тава след това направих с ръце бисквитките - трябва да се има предвид, че при печене увеличават размера си и трябва да се остави място помежду им като се редят. Вариантът е да се направят топчета и да се поомачкат и оформят с вилица или нещо такова.

Пекох на фурна загрята на 180 гр. за по 12-13 минути всяка партида. От гореописаните продукти ми се получиха около три партиди. Докато се печаха бисквитите, нарязах надребно фурмите, разбърках ги в незалепващата касерола с водата, захарта и сока от лимона и ги сложих на котлона да кипнат. Падна здраво разбъркване, но като поизвря водата се получи много хубаво сладко. Отне ми около 20-тина минути. Готовите бисквити, веднъж извадени, трябва да се махнат от тавата и да се оставят да изстиват на решетка, иначе има опасност да прегорят. В същия или на другия ден бисквитите се слепват две по две (на сандвич) със сладкото от фурми, като това колко сладко ще използвате зависи от това колко имате в наличност. Правилото - "Колкото повече, толкова повече" важи с пълна сила. Бисквитите могат да се слепят и с крем ганаж - стават разкошни.
Колегите одобриха бисквитките и ги унищожиха за отрицателно време. По-голям фурор направиха рошавите бисквити с кокосов карамел, но това ще е следващата рецепта.
Най-невероятната част от рождения ден беше подаръкът, който ми направиха - машина за хляб на Мулинекс, за която страшно им благодаря - подаръкът беше колкото неочакван, толкова и подходящ (за такава си мечтая от години).

Заек чомлек

2010-12-06T09:16:00.003+02:00

Нямам никаква представа откъде идва чомлекът, тъй като са ми попадали много различни рецепти с различни продукти, които все се наричат така. В конкретния случай рецептата е сливенска, където май само нея наричат така и предполагам, че е поне толкова вкусна, колкото и останалите.

Необходими продукти:

1 заек
2 с.л. зехтин (или слънчогледово олио)
1 с.л. червен пипер
2 средни картофа
300 гр. арпаджик (или по-дребен лук)
50 гр. бекон
3-4 скилидки чесън
1 морков
1 стрък целина
1 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. пилешки бульон
2 дафинови листа
1 стрък прясна мащерка
няколко зърна черен пипер

Заекът се нарязва на порции, измива и се подсушава добре. Зехтинът се загрява в тенджера и в него се запържва заекът от всички страни, като се поръсва с червения пипер. След като стане златисто червен, се изважда от тенджерата и оставя настрани. В същата мазнина се добавят почистеният арпаджик, счуканият чесън и беконът, нарязан на малки кубчета. След минута-две се добавят нарязаните целина и морков (морковите на снимката са оставени цели, но в конкретния случай те бяха прекалено дребни, за да се режат допълнително). След още минута-две заекът се връща обратно в тенджерата. Добавят се виното, бульона и нарязаните на едро картофи, както и дафиновия лист. Сместа трябва да е покрита от течността, но не трябва да плува в нея. Огънят се намалява и всичко се оставя да къкри на слаб огън около 1 час. Малко преди края се добавят черният пипер и мащерката, тъй като ароматът им става по-слаб при по-продължителна топлинна обработка.

Петел с вино (coq au vin)

2010-11-30T20:43:00.004+02:00

Най-сетне Майсторският клас на Иван се завръща (триумфално!) с ново и интересно предложение! Чакането беше дълго, но си заслужаваше.

Разбира се, оригиналната френска рецепта е с петел, но поради факта, че не всеки разполага с домашно отгледани петли, съвсем спокойно може да бъде заменен с обикновено пиле от магазина, на което в общия случай не можем да разберем пола :)

Ако се използва пиле, то времето за готвене чувствително ще се намали, тъй като иначе рискуваме след приготвянето му то да се разпадне. В конкретния случай аз използвах млад домашен петел на около 5 месеца, който също се приготвя сравнително бързо. При по-стари екземпляри месото е много по-жилаво и му е необходимо доста по-дълго готвене.

Също така, тук е представен вариантът без мариноване на месото. В другата версия то предварително се накисва в марината от вино, лук, чесън и подправки (дафинов лист и мащерка) за една нощ.

Необходимите продукти:

1 петел (пиле)
1 с.л. масло
1 с.л. зехтин
50 гр. бекон, нарязан на кубчета
2 моркова, нарязани на кубчета
300 гр. дребен лук
3-4 скилидки чесън, счукани
250 гр. гъби (печурки)
2 с.л. доматено пюре
500 мл. червено вино
200 мл. Пилешки бульон
дафинов лист
2 стръка прясна мащерка
Сол и черен пипер

Петелът (пилето) се нарязва на порции и се запържва в тенджера или дълбок тиган със зехтина и маслото от всички страни до златисто, след което се изважда и оставя настрани. В същата мазнина се задушават почистеният лук, чесъна и морковите за 2 минути, след което се добавя бекона. След още минута се връщат парчетата месо и всичко се залива с виното, пилешкия бульон и доматеното пюре. Добавят се дафиновия лист и клонките мащерка, а след като всичко заври се намалява огъня и се оставя да къкри за около 1 час. Накрая се добавят гъбите и се овкусява със сол и черен пипер, като след още 20 минути ястието е готово.

Voila!

Ризото и костур с пармезан

2010-11-23T10:04:00.011+02:00

Наскоро Дани ме пита дали сега Божидара запълва времето ми, а аз й отговорих, че всъщност не го запълва, а го концентрира около себе си. Животът ни неусетно се превърна в упражнение по строева подготовка, ограничена в тричасови интервали на смяна на памперса, хранене, игра, приспиване и отново - памперс, хранене, игра, приспиване... "Личното" ни време се раздроби и в промеждутъците, а и то не е съвсем лично, защото отново в центъра му е Дарито. Предполагам на всеки му се е случвало да е с някого, но емоцията да е толкова силна, че физическото присъствие на човека да не е достатъчно и въпреки, че са заедно, същият този човек да... му липсва. Е, при нас е същото - бебето като е будно го гушкаме и разхождаме из апартамента до изнемога, а като заспи ни иде да го събудим и да го нагушкаме отново. Христина е по цял ден с нея, а аз като съм на работа само чакам поредния телефонен рапорт от нейна страна - какво е направила бебата днес, какъв е бил памперса на обяд, колко пъти е хапвала и т.н. Положението вече е на ръба да стане неконтролируемо, щом вече сериозно обмисляме дали да не налепим по стените в ... ХОЛА... детски картинки и човечета за забавление на Дарито... И сред целия този вихър от емоции (и памперси) на мене ми се готви, та две не видя!....

Необходимите продукти
За ризотото
3 с.л. зехтин
1 ч.ч. ориз (ризон)
1 кубче зеленчуков бульон
1 кубче гъбен бульон
1/2 ч.ч. бяло вино
1/2 ч.л. сол
1 праз
100 гр. пармезан
30 гр. студено масло
3 ч.ч. вода (гореща)

За костура
400 гр. филе от костур
1 с.л. босилек
1 с.л. червен пипер (може и лют по желание)
50 гр. пармезан
20-тина гр. масло
черен пипер
сол

За ризотото следвах стриктно препоръките на сеньора Лидия и резултатът беше направо феноменален. Оказа се, че никога не съм ял истинско ризото до този момент, но определено това ще се промени оттук насетне. Оказа се, че има няколко основни правила при приготвянето на ризотото, които не знаех, между които:

1. Използвайте къс ориз, защото е богат на нишесте;
2. Запържвайте ориза и използвайте вино, за да го овкусите;
3. Ризотото не се готви на два пъти - почнете ли го, трябва да го довършите;
4. Прибавяйте водата (бульона) по малко и бъркайте постоянно - доброто ризото изисква постоянно внимание;
5. Прави се монтикаре със студено масло;
6. Не жалете пармезана;
7. Сервирайте веднага - вие можете да чакате ризотото, но ризотото не може да ви чака вас.

И така, като начало нарязах наситно праза и лука и ги запържих за няколко минути, докато омекнаха и взеха да придобиват лек цвят. Към запържените лук и праз добавих изчистения ориз и бърках докато не стана златист (1-2 минути). Угасих с половин чаша бяло вино и разбърквах, докато алкохолът не се изпари. Като взе да изсъхва оризът, започнах да прибавям горещия зеленчуков бульон, добавих солта и започнах да разбърквам ориза докато попиваше течността. Така долях почти целия бульон, а в процеса оризът отпусна нишестето си и ризотото започна да придобива желаната кремообразна консистенция.
15-20 минути след добавянето на виното, когато усетих, че оризът вече по-трудно "пие" бульона и е поел максимума си, го махнах от котлона и добавих студеното масло, за да намаля температурата и да спра процеса на готвене. Сеньора Лидия препоръчва докато се налива бульона да се регулира температурата на котлона, в зависимост от това как оризът поема течността.
Накрая поръсих щедро с пармезана и поднесох. За цвят ми се щеше да имам и малко див лук, но уви, нямах под ръка. Сеньора Лидия придаде цвят на ризотото си като накрая посипа с пресен лук, но аз не бих го направил - според мен вкусът на лука би бил твърде агресивен.
Резултатът беше най-кремообразното и с плътен вкус ризото, което съм опитвал някога. Следващия път ще направя ризото с гъби или спанак. Сега като знам основните хватки съм сигурен, че резултатът ще е невероятен.
Маслото е изключително хитра добавка към ризотото, а пармезанът му добавя дълбочина. Трябда да се внимава с пармезана обаче, защото има доста наситен вкус и всеки сам трябва да си определи колко да използва. Но за гореописаните пропорции мисля, че 100 гр. са точното количество.
Успоредно с ризотото приготвих и костура. Използвах изстудено филе без кожа, което нарязах на стекчета. Маслото го разтопих и намазах с него месото, а останалите продукти смесих и обилно покрих рибата, така че да се получи коричка. Пекох върху хартия за печене на средна фурна на 250 гр. фурна за 12 минути. Рецептата видях тук и наистина доста ме учудиха градусите на фурната, но така си пишеше и си бяха прави хората.
Идеята ми беше двете основни съставки на яденето да имат като свързващо звено пармезана и наистина ни се получи доста добре. За рибата си мисля, че щеше да е малко по-добра, ако бях добавил и малко лют червен пипер, но Христина така или иначе не обича люто, така че го пропуснах, но ако вие си падате по пикантното - не се колебайте.

Галерия с питки

2010-11-15T15:29:00.018+02:00

Вдъхновението е най-силният източник на творческа енергия и желание, които могат да разтърсят личността и да я изведат от плоскостта на ежедневната реалност, извисявайки я до неочаквани, плашещи и недостижими й на пръв поглед висоти. Вдъхновението идва без да пита, провокирано от някакъв необясним вселенски резонанс, впряга целия интелектуален и творчески потенциал на човека и му дава свободата да прави неща, които не е и предполагал, че ще е в състояние някога да сътвори. Като онзи светофар на Джани Родари, дето светнал в синьо, давайки възможност на всеки, който е достатъчно смел (или луд) да полети. Дали човек ще се възползва от тази неочаквана енергия или ще спази "златното" правило: "Ако изведнъж много ти се доработи, седни, почини си, пък ще ти мине" си е негов избор, но моят житейски опит ми е доказал, че изпускането на тези редки, моментни импулси оставя в човека някаква, отекваща и разширяваща се празнота. Именно за това когато имам възможност и усетя този странен прилив на неочаквана енергия скачам с два крака в "дълбокото" на принципа: "... пък да става каквото ще!". Обикновено това означава излизане от стандартното русло на ежедневното ми поведение и приоритети и объркване на собствения ми житеския ритъм и на този около мен. Обикновено има недоволни, но ако намеря в себе си сили да преодолея тази пречка, значи наистина вдъхновението и желанието са истински и стойностни.
Именно воден от вдъхновението продължавам с опитите си с питки. Дори наскоро имах поръчка от приятел на приятел за питка за бебе - вижте по-долу, мисля, че добре ми се получи. И миналия път не се шегувах - ако имате повод или някоя от питките ми ви изкуши - обадете се - само си търся поводи да развихря въображението си и да запретна ръкави.

Питка "Александър"

Тази питка направих по поръчка за 40-те дена на малкия Александър. Колега на Христина ме свърза с щастливото семейство и се разбрахме да изимпровизирам нещо за щастливия им повод. Понеже бебето се казваше "Александър" се опитах с питката да наподобя гръцки щит - както великия съименник на бебето. Доколко успях отсъдете сами, но определено ми се получи чудесна питка, а докато я приготвях ме осениха и някои хитрини, така че освен удоволствието от свършената работа и научих нещо.

Малка питка "Александър"

Тъй като питката за бебето Александър ми беше първа ми поръчка един ден преди това реших да опитам да направя мини версия на питката, като тренировка за оригинала в събота. Това е резултатът. За съжаление всичките детайли, които са по питката остават скрити, поради бухването на тестото (за голямата направих някои редукции), но така е - уча се в движение. Все пак - питката стана добра.

Питка "Цвете"

Това е първата питка с диаметър 36 см., която направих. Повода за нея беше освещаването на офиса (специално отидох и си купих тава с незалепващо покритие за случая). Колегите много я харесаха, но най ми хареса реакцията на председателя на борда на Съвета на директорите, който до последно мисля не повярва, че аз съм я правил.

Питка "Урожай"

Това бе втората питка за освещаването (направих 2). Идеята й е охлювчетата да символизират големи обороти, а грозда в центъра - богатство и веселие. Дето се вика - а дано!

Постна питка

Тази питка приготвих набързо за вечеря. Постна е дотолкова, доколкото е правена с вода, докато останалите са кифлени - с мляко. Искаше ми се да си поиграя малко с импровизация с по прости форми. Добре се получи като за първи път. Вече имам идея за една доста по сложна, която ще е изненада за едно магаре, което скоро ще има рожден ден.

Питка "Божидара"

Питката за Божидара беше първата по-детайлна питка, която правих. Както вече казах вложих много старание и любов в нея и съм много доволен от постигнатото. По това време още не си бях взел 36-сантиметрова тава, така че тя е с по-малък размер.

Питка "Въртележка"

Тази питка имаше дълбок идеен замисъл, който не се осъществи. Фините детайли на обърнатите едни срещу други листа, които да образуват симетрични форми се оказа, че изискват:
1. наистина голямо майсторство и точно око при навиването на елементите и
2. бързо нареждане, за да бухнат еднакво отделните части.
Все умения, които още не съм придобил, но не се знае - въпрос на тренинг ;)

Медена питка "Борис"

Това и питката за 40-те дена на Борис. Специфичното при нея е тестото, което е медено и украсата, която Христина собственоръчно извая.

Първи опити

Усукана питка

Тази питка я приготвих за гостуването на нашите преди време. Специфичното при нея е, че е "обогатена" с много кашкавал и може да се хапва самостоятелно.

Питка "Венец"

Рецептата за тази питка така и не я публикувах. Това е първата ми питка с мая и кисело мляко. Получи се доста добре, но тогава загубих рецептата и си останах само със снимката и спомена за прекрасния й вкус.

Питка "Слънце"

С тази питка посрещнахме 2010г. Беше ни вкусна и ни създаде добро настроение. Още не ми излиза от главата как Мими хипнотизирано си чупи парче след парче, докато Дани й повтаря да изчака вечерята и да не се наяжда само с хляб.

"Болярска" питка

Това е втората питка за Борис. Тя е солена и богато напълнена с яйца и сирене.

Свежа пица с дърпани кори на сач

2010-11-15T11:52:00.012+02:00

За закуската казват, че е най-важното хранене за деня, въпросът обаче е - кой има време сутрин да мисли за интересни идеи, камо ли да импровизира около печката? Срам не срам - ще трябва да си призная греха.... аз. Забелязал съм, че има три вида хора: такива, които са продуктивни сутрин, такива, които са продуктивни нощем и такива, които живеят извън времето (и никога не са продуктивни). Илюзията, че някой може да е продуктивен през работно време е най-голямата заблуда на съвременната цивилизация. Исторически погледнато аз съм от първия тип хора - редовният ми номер е да стана в 5 или 6 ч., да запретна ръкави и да свърша каквото има за вършене. Имаше време когато ставах по-рано за да си ... дочета някоя книга... е, всеки луд с номера си. Важното е да се познаваш и да се възползваш от силните си моменти, нали така? Напоследък обаче, нещата, които трябва да свърша сутрин взеха да стават все повече и повече и макар ставането в 6 ч. вече да не е по избор, а по необходимост (Дарито е много стриктна по отношение на часовете си за хранене), двата часа до тръгването на работа минават неусетно във вършенето на какво ли не, но най-вече в непосилна борба да си държа очите отворени (след късното лягане и смяната на памперса в 3). За това се преориентирам към бързи и лесни за приготвяне идеи, които не изискват много внимание и въртене в кухнята. За съжаление често минавам просто с остатъци от вечерята, сандвичи, нещо с яйца или бисквити с кафе. понякога обаче в главата ми се загнездва някоя идея, мисля я цяла нощ и като се събудя правя всичко възможно да пренаредя сутрешните задължения около сънуваните баници, пици, щрудели, мъфини... и понякога успявам (но наистина на косъм и се налага да си ги вземам за офиса, за да ги опитам). Така се случи и тази свежа пица - идеята се роди след полунощ и се реализира рано сутринта.

Такова нещо като диетична пица няма, това трябва да е ясно на всички, но в случая, ако не друго, поне тестото е наистина, ама наистина тънко! Подобна нестандартна пица видях в сайта на Ginger Cookies (която навремето в Търново ми беше съседка, но не съм сигурен, че ще се сети кой съм). Разликата в този случай е, че използвах дърпани кори на сач. Бяха ми останали от предишния ден когато правих щрудели и банички със сирене и реших, че ще са особено подходящи за пица. А и нямах никакво време или желание сутринта да меся тесто. Замяната се оказа особено удачна.

Необходимите продукти

5 листа кори дърпани на сач
шепа чери доматчета
50 гр. масло
125 гр. моцарела
100 гр. кашкавал (по желание)
150 гр. шунка (ние си вземаме печена на Тандем)
риган
босилек
черен пипер

От "конструирането" на пицата най-интересната част е основата. Към нея подходих подобно на баничките с къри пиле, като всяка кора намазвах предварително с разтопено масло преди да сложа следващата. Да не забравя - първо намазах тавата за да не ми залепнат корите. Краищата на всяка от корите леко превих, първо, защото бяха по-големи от тавата и второ, за да направя ръбче на пицата. Не знам за вас, но ръбовете на пицата са ми най-вкусни.

Понеже реших, че корите са твърде тънки и няма да се опекат добре ако ги намажа с лютеница или доматено пюре, нарязах наситно чери доматчетата и ги разпределих доколкото можах поравно по основата. С нарязаните на дребно моцарела и шунка направих същото. Поръсих с ригана и настъргания кашкавал. Ако имах босилек, щях да го нарежа наситно и да поръся и с него - сигурен съм, че щеше да стане още по-хубаво.
Пекох на 180 гр. докато се разтопи "плънката" на пицата - около 20-тина минути. Имах опасения, че понеже е от кори, пицата няма да може да се хапва на парче, но корите всъщност като се опекоха станаха твърди и хрупкави и придадоха особена свежест на пицата. Христина определено остана възхитена от идеята.
В кулинарните предавания задължително поръсват готовата пица със сехтин - ако имате желание - опитайте и вие.

Чушки с булгур или булгур с чушки

2010-11-12T10:14:00.012+02:00

Телевизията e отживелица. Навиците, които създава, времето, което изисква, за да следиш любимите си предавания, както и рекламите, които те принуждава да гледаш (да, да - знам за дистанционното, но все пак - кажете ми телевизия без рекламен блок), правят тази медия тромава и неотговаряща на изискванията на съвременността. Основният й недостатък е липсата (все още) на възможността сам да избираш и определяш съдържанието, което да гледаш. На ум ми идва една от изчезналите фрази от 80-те - "Прибирам се, че чакам да ми звъннат." И с телевизията е така - предаването ми е от 5,30 и трябва да бързам да се прибера. Друго си е Интернет - гледаш каквото искаш, когато искаш, колкото пъти искаш. А можеш да гледаш предаванията на оригиналния им език с гласовете на самите актьори, а не БГ-дублажистите. Но и телевизията си има предимства, ако щете с чисто сантиментална стойност. Е, преди седмица се поддадохме на... носталгията и най-сетне си пуснахме и ние телевизия. Как сме живели преди това ли? - Много лесно - гледахме си филми и сериали и онлайн телевизии, както, когато и по колкото пъти си поискахме - къде е проблема? Е, сещам се един - FIESTA TV все още не може да се гледа онлайн.... Вас лъжа, мене истина, основната причина, освен тази, че Христина е по цял ден в къщи с Дара и обича нещо да й държи цветен фон, за да склоня да си включим цифрова телевизия е .... Кулинарната телевизия на България (не мога да разбера тези хора защо още не са започнали да излъчват програмата си онлайн!?!, ако можех да платя 2 до 5 лв на месец, за да я гледам само нея - бих ги платил - останалите телевизии не ме интересуват). И както сигурно се досещате вече, идеите и вдъхновенията ми за готвене направо ми изскачат от ушите ;) Снощи, например, до 1,30 през нощта гледахме с Дарито как Тод Инглиш прави пици и ей Богу, тази сутрин закусвахме с ... пица (естествено!) - рецептата очаквайте скоро... :)

Булгурът, както сигурно сте се досетили, не е от групата храни, които ангажират вниманието и въображението ми активно. Или по-скоро не беше, докато Христина не реши, че иска нещо без месо и не сготви за първи път това традиционно Коледно ястие. Просто не повярвах колко вкусни бяха тези чушки и как, едва ли не, прогледнах за вкусовите характеристики и богатство на ... булгура! По-долу са представени два начина за приготвянето му, като вторият си беше чиста проба закърпване на положението, но се оказа много успешен вариант и с чиста съвест го препоръчвам горещо за вечеря! :)

Необходимите продукти

1/2 пакутче булгур (250 гр.)
0,8 - 1 кг. чушки (червени или шарени)
2 големи моркова
2 с.л. зехтин или друга мазнина за пържене
1 глави (ср. големи) лук
1 с.л. червен пипер
220 мл. доматен сок
1 с.л. подправка MAGGI® „Вълшебен вкус” Градински подправки
сол
черен пипер
1 ч.л. чубрица
2 ч.ч. вода

За булгура единствената допълнителна времеотнемаща процедура е кисненето. Честно казано, не съм сигурен дали е необходимо, но Христина настоява и ние така го правим; накисваме булгура за два часа поне във вода да понабъбне.

Преди седмица, когато готвихме тази рецепта, се бяхме разбрали аз да мина да взема чушки от пазара, а Христина да накисне булгура във вода. Минах аз през пазара, но нали вече се стъмва рано - купих някакви чушки на тъмно от някакви изнервени циганки, които се разкрещяха на човека пред мен, че за тази цена е "без избиране" (това сигурно само в България го има) и като се прибрах се оказа, че това което съм взел за пълнене, изобщо не става. Е, място за паника нямаше, така че директно преминах на варианта импровизация с наличните продукти.
Лукът нарязах на дребно, чушките на фриволни парчета, а морковите на кръгчета. В дълбок тиган сгорещих олиото и сложих първо лука да се позапържи, докато стане прозрачен, а после добавих и чушките и морковите. Оставих ги да се позадушат и да омекнат и като се позапържиха, им добавих червения пипер и зелената подправка. Разбърках добре и добавих изцедения булгур. Дадох му шанс за няколко секунди да поеме и добавих водата да покрие. Посолих, сложих черния пипер и чубрицата и оставих на огъня да покъкри за няколко минути. После пресипах всичко в тава, добавих доматения сок и пъхнах всичко в предварително загрятата до 200 гр. фурна.
Пекох 30-тина минути докато булгурът се наду и пое водата, като, признавам си, на два пъти доливах вода, за да съм сигурен, че няма да изсъхне.
Като извадих от фурната тавата дадох възможност на булгура за 10-тина минутки да отдъхне и сервирах в купички. За любителите на силни преживявания - може да се поръси отгоре с лют червен пипер.
Беше невероятна вкусотия.
Понеже, разбира се, попрекалихме с размера на манджата и остана доста, си взех на другия ден за работа. Чудех се, обаче, с какво да комбинирам ястието, че два дена на постни манджи, реших, че няма да ми се отразят добре здравословно ;) Сутринта набързо си направих две яйца на очи и ги сложих в булгура. На обяд затоплих всичко за 3 минути в микровълновата и мога да ви кажа, че комбинацията беше убийствена. Не ви трябват наденици, пържоли или шишчета, две яйца и булгур с чушки - мммм.

За традиционалистите - след запържването на лука и морковите, се добавя червения пипер и подправките, булгура, разбърква се, добавя се водата и като крукне се сваря от огъня. Булгурът се натъпква в чушките, последните се подреждат в тавата. Ако е останал булгур, се сипва около чушките, залива се с вода да покрие, добавя се и доматения сок и се пече на фурна докато чушките се опекат добре.

Панирано сирене с доматен сос

2010-11-08T11:35:00.012+02:00

Бебето в къщи, от една страна, е добра причина да въведеш режим и ред в ежедневието си, но от друга, е предпоставка за разразяването на пълен хаос и превръщане на моментната импровизация в стил на... оцеляване. В момента у нас полагаме неистови усилия да овладеем и управляваме хаоса доколкото можем, но макар часовете в деня да са си същите, а Дара от няколко седмици да спи през нощта и да се буди само за хранене, покрай чистенето, гладенето, кърменето (от страна на Христина) и игрите с бебо, последният, макар на пръв поглед в къщи да е овладян, завладява все по-неумолимо мозъка и усещането ми за реалност. Действителността става все по-хлъзгава, изплъзва ми се, смесва се с измерението на сънищата и на моменти не съм сигурен кое е реално и кое не. Снощи, например (към 3 през нощта), за малко да помоля колегата Петър да подържи бебето, за да се поуспокои, докато аз успея да приключа, но се усетих, че това всъщност пред мен е Христина, а спешната задача с изтичащ краен срок е част от съня, а не от реалността. Лошо няма, "реалността" ми става все по-цветна, но се чудя, ако вместо "Пешо" бях промърморил "Мина" или "Лора" или някое друго женско име.... Върви после обяснявай, че нямаш сестра... ;)Панираното сирене е логична идея за вечеря за положението, в което е нашето семейство. За кърмачките се препоръчва да приемат повече калций и търсенето на рецепти, които да го осигуряват на Христина, започва именно от тук. Допълнително е препоръчително да се хапват и ядки (вече не съм сигурен защо), така че това е моят опит с един куршум да ударя няколко заека.

Необходимите продукти (за 2 порции с по 2 парчета сирене)

За панираното сирене
350 - 400 гр. (твърдо) сирене
2 бр. яйца
2 с.л. галета
2 с.л. смлени лешници
1 ч.л. (сух) риган
черен пипер
2 с.л. мазнина

За доматения сос
1 буркан домати (евентуално 1/2 кг. сурови домати обелени и нарязани наситно)
1 голяма скилидка чесън
1 голяма глава лук
1 с.л. мазнина (зехтин или олио)
1/4 ч.ч. бяло вино
риган
сол
1 с.л. (равна) захар
черен пипер

Първо смесих продуктите за панировката - галетата, лешниците, черния пипер и ригана (идеята ми беше, че след като в соса има риган, би било добре ароматът му да присъства и в панировката на сиренето - оказа се добра идея). Сиренето го нарязах на четири дебели порции, като внимавах да не го натроша. Разбих яйцата в отделен съд.
Сложих тигана с незалепващо покритие да се загрее и му добавих мазнината да загрява. Сиренето първо топнах в яйцето, после в галетата и отново в яйцето. Внимавах панировката да покрие от всички страни парчетата.
Пържих на силен огън, но не на най-силната степен на котлона. При пърженето е хубаво да се оставят парчетата да придобият златист цвят отдолу преди да се обърнат. Макар и твърдо, сиренето при топлинна обработка омеква и повече от едно обръщане по време на печенето почти със сигурност гарантира разпадане на парчетата и не до там добра презентация при поднасяне.
След като цветът стана хрупкаво златист, извадих внимателно сиренето и го оставих за секунда върху кухненска хартия да се оцеди от мазнината.
Успоредно със сиренето подготвих и соса. За него съм писал вече, това ни е любимият ни доматен сос (за спагети, пици или гарнитура), но ще повторя набързо. Надребнените чесън и лук запържих леко за 3-4 минутки в мазнината и добавих виното. То веднага кипна от температурата и го оставих да си къкри и редуцира докато се изпари алкохола и остана само плодово-тръпчивият му аромат. След това добавих доматите и поразбърках. Като крукнаха доматите, добавих супената лъжица захар, за да обера киселата жилка, посолих и оставих да къкри докато се посгъсти. Малко преди да сваля от огъня добавих ригана, за да се запази по-добре ароматът му. Ако всички вкъщи ядат маслини, малко преди да се сложи ригана в соса могат да се пуснат нарязани на дребно маслини. Хубаво е да са от зелените, но по възможност да не са много солени, защото превземат вкуса на соса (ако се слагат маслини, мисля, че ще е по-добре да не се използва сол).

Сосът не е задължителен, разбира се, една хубава салата от свежи зеленчуци, идеално би паснала на панираните сиренца, но ние не можем да устоим на комбинацията сирене и доматен сос (а и напоследък на пазара основно се предлага зеле, което както открихме (по трудния начин) не действа добре на храносмилането на Божидара).
Хапва се с много апетит, добре изстудено бяло вино и топъл хляб (или без хляб - принципно панировката е достатъчна). Няма да ви убеждавам колко е вкусно - опитайте сами и си дайте мнението. ;)

Свинско с мускавадо и горчица

2010-11-04T11:42:00.006+02:00

В живота човек рядко получава възможност да направи нещо втори път (освен грешките, разбира се). Слава Богу, в кухнята не е така (макар, това за грешките и тука да важи с пълна сила) и стига да има желание, търпение и възможност, може да повтори всяка рецепта, да я попромени и в края на краищата да я докара до... е, не точно съвършенство, но много близо до него. Така се получи и с тази идея за бърза вечеря със свински котлети. Първоначалният вариант (който е и на снимката) се получи много добре, но нещо лиспваше осезаемо, а именно - сосче. Замислих се и реших, че най-добре би се получило, ако в маринатата сложа и 1/4 чаша бяло вино, още повече, че бялото вино и свинското много си пасват във фурната. Идеята отлежа няколко дена в съзнанието ми и когато дойде ред отново да се готви свинско за вечеря, я реализирах и резултатът беше дружно оценен с охкане, ахкане и мълчаливо съсредоточване в чинията.

Необходимите продукти

3 броя вратни пържоли (макар да вечеряме двама, винаги си осигурявам допълнително)
1 с.л. дижонска горчица
1 с.л. (препълнена с връхче) мускавадо
1.с.л. сос "Уорчестър"
1/4 чаша бяло вино
2 стръкчета прясна мащерка или 1 ч.л. суха
сол
черен пипер

Всички продукти за маринатата (без солта и черния пипер) разбърках добре, докато се получи гладка смес. Измих добре месото и го подправих със солта и черния пипер. В едната от касеролите "Индженио" наредих месото и го залях с маринатата. Покрих касеролата с алуминиево фолио и сложих в предварително загрятата на 220 гр. фурна.
Пекох около 15-18 минути с фолиото, след което го махнах и оставих месото да придобие цвят и коричка.
Пържолите хапнахме с непретенциозна картофена салата: Картофите сварих обелени и нарязани на парчета. След като станаха, ги оцедих добре от водата и ги върнах на котлона леко да поизсъхнат. След минута, като започна да се вдига от тях пара - леко ги поразмачках с вилицата (без да ги пюрирам), колкото да се понатрошат, сложих им няколко лъжици лека майонеза на Hellmann, посолих, поръсих с мащерка, разбърках и - готово!
Сосът получи особен аромат от комбинацията на мускавадото и мащерката. Принципно първия път приготвих рецептата с мед, но определено мускавадото я прави един клас по-добра.
Вместо салата от домати си сипахме по едно (virgin) Блъди Мери (т.е. доматен сок) и се отдадохме на размазващо кулинарно удоволствие. (Така де, набързо, докато не се размърда Дарито.)

Тарталети с крем "Ганаш"

2010-11-02T15:37:00.009+02:00

Тези тарталети трябваше да са готови за питката на Божидара и макар заготовките да успях да ги приготвя предния ден, плановете ми в последния момент да оформя самите тарталети и да ги поднеса пресни и бухнали се разбиха на пух и прах, когато емоциите от срещата на бебето с бабите и дядовците заля апартамента и го запълни с възбудени гласове и трепетно щуране насам-натам. Човек трябва да избира битките си и аз веднага усетих, че тази съм я загубил преди да е започнала, за това предпочетох да отложа тарталетите за по-спокойни времена и ги направих на другия ден. Но понеже те си бяха наречени да се изядат за здравето на Дарито ги раздадох на съседите и колегите в офиса. Факт е, че приготвянето на тарталетите ми достави огромно удоволствие и дори досадното миене на използваните метални формички с всичките им малки извивки не успя да помрачи приятното усещане. Винаги съм се възхищавал на мъфините с крем и украси и отдавна усещах в себе си това неудовлетворено желание и аз да приготвя нещо с крем и аристократичен вид. Е, както и очаквах, оказа се, че чак толкова чевръст с шприца не съм, и хубавите тарталетки всъщност ги направи Христина (за какво са съпрузите ако не да се допълват), но важното е, че усетих тръпката, хареса ми, и мисля скоро пак да опитам (с шприца).

За рецептата за масленото тесто използвах рецепта на Йоана, а за ганаш-а рецепта на Маджарова. Всъщност първоначалната идея беше за нещо далеч по-сложно, но както се казва - може и с малки стъпки да крачиш, важното е да е в правилната посока. Следващия път ще увелича нивото на сложност и ще импровизирам повече с пълнежа.

Необходимите продукти
За тестото
180 гр. брашно
60 гр. пудра захар
100 гр. твърдо масло
1 жълтък
5-6 суп. лъж. ледена вода
1 ч. лъж. сол

За крем "Ганаш"
150гр. натурален шоколад
200мл. растителна сметана
1ч.л. масло

Масленото тесто замесих по указанията на Йоана като към пресятото брашно и пудра захар добавих солта и кубчетата (изстудено) масло и омесих с пръсти докато не се получиха тестени маслени трохи. Добавих жълтъка и ледената вода и бързо оформих тестото. Принципно жълтъците варират като размери, така че за да се оформи тестото може да се наложи да се сложат една, две допълнителни лъжици вода, това вече опира до интуиция, но важното е като резултат накрая да се полухи хубаво тежко, мокро, маслено тесто, което да се отлепя от стените на купата.
Готовото тесто увих в кухненско фолио и прибрах в хладилника. Обикновено 30-тина минути са му достатъчни за да стегне, но както разказах по-горе, моите планове се провалиха, така че довършвах на другия ден. С други думи и след един ден да се продължи - няма проблем, само тестото трябва да се остави извън хладилника за 10-тина минути, за да се поотпусне.
Изстуденото тесто разточих на тънък лист (както се точи маслено тесто - между два листа домакинско фолио, за да не залепва за плота и точилката), от който нарязах с чашата кръгчета за тарталетените кошнички. Този път предварително намаслих формичките, за да не ми залепва тестото. Много им се старах на тия кошнички, но истината е, че дали ще са "перфектни" или не - като се напълнят с крем всичките им недостатъци изчезват.
Металните форми с тестото наредих на решетката на фурната и пекох на 180 градуса докато не станаха приятно препечени - около 15-тени минути.
Готовите тарталети оставих настрани малко да поизстинат и ги извадих сравнително лесно от металните формичи, като само на една, две си помогнах с върха на ножа.

Кремът "Ганаш" се оказа доста лесен за приготвяне. Сметаната кипнах заедно с маслото изсипах върху натрошения шоколад. Разбърках докато се получи хомогенна смес, изчаках докато поизстине, покрих с фолио и оставих във фризера да стегне. Принципно 30 минути са достатъчни, но ако се остави за по дълго, просто трябва след това да му се даде време да поотпусне (поне няколко часа).
Охладения ганаш разбих с миксера на високи обороти и наблюдавах с удоволствие как почти удвои обема си от поетия въздух. Следващия път със сигурност ще опитам да добавя един-два различни аромата към сместта, например мента или ром или портокалов ликьор - убеден съм, че ще стане прекрасно.

Както вече казах, Христина шприцова крема върху тарталетите, а аз положих неистови усилия да ги занеса до офиса в приличен вид. Всеки, който е ползвал метрото от Люлин до центъра в работен ден в 8,30 сутринта, знае колко трудна задача е това. Важното е, че успях и почерпих колегите. Признавам си - според мен малко попрепълнихме тарталетите с крема, но никой, от тези които успяха да ги опитат не се оплака ;)

Спагети с телешно и броколи

2010-10-25T17:11:00.014+03:00

Личното ми мнение е, че броколите, макар и витаминозна и полезна храна, също както и тиквичките, са скучен зеленчук със съмнителни вкусови качества и могат да се хапват основно като гарнитура или евентуално на топла салата с козе сирене и кедрови ядки, но определено не им достига сила да са основен елемент в рецепта. Засега си оставам с това убеждение, но по молба на Глория се разрових в сайтовете и потърсих някое лесно и бързо предложение, с което да се оползотворят случайните запаси от това зелено гастрономическо недоразумение. Тази рецепта е доволно бърза и лесна, оказа се нелоша на вкус и не е особено претенциозна. Рецептата е от сайта на BBC Good Food и има екзотичен привкус.

Необходимите продукти
1/2 пакет спагети (колкото се може по-малък номер)
1 цвете броколи
450 - 500 гр. телешко месо (от бут)
1 супена лъжица мазнина за пържене (аз използвам олио от гроздови семена)

За соса
3 супени лъжици соев сос
2 супени лъжици сос "Уорчестър" (в оригиналната рецепа е сос за стриди)
2 средни или 1 голяма скилидка чесън
1 с.л. хубаво доматено пюре или лютеница (в краен случай - кетчуп)
1/2 ч.л. джинджифил на прах или едно парче колкото върха на палеца суров
1 супена лъжица бял винен или ябълков оцет

По желание
1 пакет гъби (250 гр.)
1 с.л. масло

Основният акцент в тази рецепта е сосът; месото осигурява допълнителен обем, а броколите балансират цялото вкусово изживяване. Честно казано, имах малки опасения дали комбинацията от продуктите ще е ядлива за нашенския вкус, но в края на краищата се оказа, че опасенията ми са били напразни.

Относно спагетите - ако си намерите от някъде пресни яйчени спагети за стир-фрай - това би бил идеалният вариант. Поради липсата на такива, приготвих рецептата с обикновени спагети (№1) и смея да твърдя, че де получи доволно добре.

Най-подходящо е готвенето да започне от месото - то отнема най-много време. Златното правило - месото да се подсуши добре преди да се сложи в тигана, за да получи хубав загар, важи с пълна сила.

Нарязах месото на тънки жулиени и го запържих в добре сгорещената мазнина. Извадих парчетата в чиния и ги покрих, за да стоят топли.

През това време водата за спагетите кипна, щипнах и малко сол и с едно въртеливо движение в китката (на което ме научи навремето Рачката) ги разперих на "ветрило" да се варят.

Много ми допадна идеята за бланширането на броколите. Тъкмо си мислех, че ще се наложи да изцапам 4 тигана за тази рецепта, когато в допълнителните хитрини в сайта прочетох, че броколите (така и така им трябват малко) могат да се бланшират като се пуснат директно при врящите спагети около две минути преди те да са готови. Речено - сторено.

Щом броколите отидоха при спагетите, върнах изпърженото месо в тигана и към него добавих готовия сос и оставих (за двете минути, докато броколите се бланшират и 30-те секунди, докато ги оцедя заедно със спагетите) да крукне. Изцедените спагети и броколи добавих при сгорещеното месо и соса.

Разбърках добре да се смесят продуктите и ароматите и сервирах.

Ако имате зелен лук под ръка може да поръсите отгоре. Ако не - и така е добре.

Предложение.

Докато се варят спагетите и се пържи месото, измитите, подсушени и с отрязани пънчета гъби може да пуснете в сгорещено масло, следвайки правилото - в тигана да има място за всяка гъба, и да ги запържите докато хванат кафяв загар отгоре и пръстенче от долната страна. Запържените гъби идеално се комбинират с останалите продукти, така че накрая ги прибавяте и тях преди да поднесете.

Питка за Божидара

2010-10-20T12:28:00.019+03:00

А Божидара расте ли расте!.... Кога беше 3 септември, 4,30 сутринта, когато Христина искрено любопитство в гласа каза: "Май се почва!?", (а един час по-късно прелетя през коридора с викове: "Изтичам, изтичам, изтичам!"...) кога мина месец и половина... Някак неусетно първоначалното ошашавване и паникьосано търчане (в различни посоки) се превърна в някаква форма на хаотичен... ред. Истината е, че ни отне известно време да се нагодим спрямо бебето (по негласно споразумение още от началото се отказахме да нагаждаме бебето спрямо нас), основно защото въпреки усилената подготовка и изчетената литература по време на бременността, през последните 40-тина дни търсехме истината някак... опипом. Сигурен съм, че след известно време ще оценим и грешките си, но засега се радваме на успехите и на малкото съкровище, което се превърна в центъра, около който се върти живота ни. Определено децата карат човек да преосмисли ценностната си система, независимо колко дълго и упорито я е изграждал и самоубеждавал в нея. Същността на промяната е ясна - търсенето на рационалност и обоснованост в поведението някак си минава на втори план пред нуждата да опазиш и осигуриш комфорт на малкото човече (независимо от "сладката" болка в кръста и недоспиването). Но е толкова приятно да гушнеш бебето и да знаеш, че ти си му цялата вселена и твоята прегръдка е най-сигурното и хубаво място в нея...

Както се знае, питката за 40-тия ден се замесва от жена, чиито родители са живи, а самата питка трябва да е сладка. Речено - сторено! Христина замеси тестото, а с останалата част се заех аз. Имах наистина голямото желание да я поръчам на някой от fellow-блогърите от блогосферата, но по една или друга причина идеята ми така и не се осъществи. Което далеч не ме объзсърчи, разбира се, само си търсех повод да се заема.... С много любов я правих тази питка - на снимката не личат половината детайли и подробности, но аз си знам, че са там и как ги мислих и оформях. Беше ми невероятно удоволствие!
За вдъхновение използвах сайта на Ева Тонева, а рецептата за тестото взех от този румънски сайт, благодарение на препратката на "Любими кулинарни р ецепти".

Необходимите
700 гр брашно
250 мл прясно мляко
125 мл разтопено масло
2 яйца
1 кубче мая (20 гр.)
1,5 ч.л. мед
щипка сол

100 гр краве масло
1 жълтък
1 ч.л. прясно мляко
слънчогледови семки

Разтворих маята в хладкото мляко с меда и няколко лъжици брашно и оставих да шупне за 20-тина минути. За първи път си направих труда, както си го пише по книгите, първо да пресея брашното; добавих към него солта, шупналата мая, яйцата и разтопеното масло и замесих еластично тесто. Покрих с кърпа (и един пуловер) за около час и нещо, докато тестото удвои обема си.
Нареждането на питката, макар да беше по предварителен план, от един момент нататък се превърна в игрива импровизация, но тук ще споделя първоначалния план.
От три малки топки разточих широки кори, като всяка намазах с масло и навих на руло. Трите навити кори оплетох на дълга плитка и сложих в тавата под формата на венец, за да си осигуря ръба на питката. След това направих девет малки плитки от тестото и на три места по ръба сложих по три плитки като акценти.
Отделно разточих четири топки на кори с размери около 20-23 см. и сложих една върху друга, като всяка намазах с разтопеното масло. Така наредените по-дебели кори нарязах на триъгълници (като парчета за торта) с различна големина и от това направих "листата" на питката, които наредих между тройките плитки. Ефектът от наслоените кори се получи много добре.
Вторият ред от листа направих като разточих една кора, навих я на руло и я рязах на пънчета, които от едната страна са под ъгъл. Този втори ред листа наредих само от едната страна на питката.
Въртелчетата в средата на питката навих от останалото тесто от насложените четири кори с масло. Където останаха дупки, сложих по едно топче тесто.
Семките наредих по по-големите външни листа, като, за да се закрепят по-добре, предварително мацнах малко разтопено малко по тестото.
Отново покрих с кърпа и оставих да бухне. След около 45 мин. разбих един жълтък с 1 лъжица мляко и с четката щедро намазах питката отгоре.
Пекох на една идея по-ниска от средната фурна, първите десетина минуто на 200, а след това на 180 гр., докато питката не придоби желания загар. по едно време ми се стори, че взе твърде бързо да се зачервява отгоре, та сложих за 10-тина минути отгоре й и лист метално фолио.
Пече се около 40-тина минути.Щом я извадих, напръсках я с вода и я загънах за 7-8 минути. не я оставих повече в тавата, за да не се степца, а я извадих и оставих на решетката покрита под кърпа.
ПП Като си гледам питката и като знам колко вкусна стана, ми се завъртат едни бесни идеи и желания за месене, точене, нареждане и печене на погачи. В главата ми има поне десетина "проекта" за питки и само си търся повод, за да запретна ръкави. Дори мисля да започна и без повод, но се удържам, защото питките действат зле на кантара - вдигат му килата някак си. Та, в този ред на мисли - ако някой има повод или мерак да опита - да се обажда! Е, има ли желаещи?

Ето и малко снимки от ритуала:

Мраморен кекс

2010-10-11T15:08:00.016+03:00

От момента, в който попаднах на израза "Другите не са ми база за сравнение, те са долната ми граница", той се превърна в моя житейска философия. Не че имам кой знае колко високо мнение за себе си, но това, което съм научил и в което съм твърдо убеден и вярвам, е, че човек може да си позволи да бъде "средностатистически" единствено по ръст - за всичко останало трябва да има осъзнато и собствено мнение (дори то да е: "Не знам"). Всеки един от нас е уникална, оформена от средата и интелекта си индивидуалност и не трябва да обезличава себе си, усилията, които полага и изборите, които прави, приравнявайки, оправдавайки или мотивирайки ги с модела на някакво общоприето масово поведение, чиято основна характеристика е посредствеността. Още повече, че живеем в България, където основното и за съжаление най-високо ценено качество на нещата е .... ниската цена (независимо дали е изразена в пари, време или усилия). Смятам, че хората трябва да се сравняват само със себе си (или с идеята за себе си) и да не икономисват усилия (време или пари) за постигане на истински стойностните за тях неща, независимо от мнението на околните.

Според мен мраморният кекс е измислен като извинение за онези, на които им се хапва шоколадов, но не смеят да си го признаят. Е, има го и момента с презентацията, разбира се, но каквото и да си говорим - преобладаващият вкус в устата си остава какаото и шоколадовата глазура. Въпреки това, обаче, мраморният кекс е добро решение в случаите, когато... какаото е на привършване например. Също така, кексът си остава живата класика за почерпка на гости и именно затова го използвах и аз - като една от сладките почерпки на питката на малката Божидара. Принципно рецептата я взех от Гответе с мен, но малко я поизмених, защото според мен маслото в оригиналната рецепта беше повече.

Необходимите продукти

250 гр. меко масло
275 гр. захар
1 пакетче (10 г) ванилова захар (съответно 2 с.л. захар и едно мускалче течна ванилова есенция)
2 с. л. ром или ромова есенция (аз използвах Бейлис)
щипка сол
5 яйца
375 гр. брашно
1 пакетче (10 г) бакпулвер
50 гр. начупени орехи
50 мл. течна сладкарска сметана
20 гр. какао на прах
20 гр. захар

За украсата

50 г шоколад
60 гр течна сметана
1 ч.л. масло
50 г натрошени орехи

Започвам да си мисля, че първото и основно нещо при приготвянето на какъвто и да било кекс е добре да се размекне маслото. Дали това ще стане като го оставя на стайна температура за около час или ще го сложа за 40-тина секунди в микровълнотавата, за да се разбие добре, то трябва да е полутечно. Докарано веднъж до това състояние, то доста лесно се разбива с миксера заедно със захарта до хомогенна кремообразна пяна. Аз използвах микровълновата и турбо оборотите на стария миксер и резултатът надмина очакванията ми. След около 7-8 минути разбиване добавих последователно ванилията, бейлиса, солта, сметаната и яйцата едно по едно. След всяко яйце разбивах добре с миксера, докато се поеме от крема.
Брашното и бакпулверът пресях отделно и прибавих към маслената смес на три пъти без да спирам през цялото време да разбърквам с миксера.
От тук нататък продължението е според желанието на готвача за цвета на кекса. Според мен 1/3 от сместа е достатъчна да е шоколадова, така че отделих една трета в купичка и я смесих с какаото и допълнителната захар.
По отношение на орехите опитах и двата варианта - първия път ги прибавих към общата смес, а втория само към шоколадовата - честно казано май втория път стана по-добре.
Сега за печенето. Първият път кексът ми не се отлепи добре. Направих го в новата форма за кекс, която си бяхме купили преди месец, с идеята да я пробвам, и понеже не и знаех поведението и характера, не я намаслих много много. Като резултат - кексът залепна. Е, признавам си, че вина за това имаха и парчетата шоколад, които смесих в тестото (твърдо не го препоръчвам), но все пак неприятното ушещане, че съм сбъркал си остана. Вторият път за всеки случай намаслих добре добрата стара алуминиева форма за кекс (24-26 см), която никога не ме е предавала (но е твърде плитка и често кексовете преливат през центъра) и едва тогава изсипах първо бялото тесто, а отгоре шоколадовото. Мраморният ефект се получава като в така излетите слоеве с нож или клечка се направят няколко кръгообразни движения, за да се смесят цветовете.
Кексът се пече в добре загрята до 180 гр. фурна на средна решетка поне 50 минути. Вторият път пекох близо час и проверявах с клечка докато докарам кекса до желаната степен на готовност. В случая променливата величина е големината на яйцата - ако са по-големички, е възможно тестото да стане малко по-течно и да се наложи да се пече по-дълго.

Готовият кекс оставих за 20-тина минути да изстине и после падна едно блъскане в плота, докато успея да го извадя от формата, но вторият път се отдели без начупване. Като казвам блъскане в плота, не знам какво си представяте, но аз го правя по следния начин - изправям формата с кекса и започвам да почуквам ръба й от всички страни по плота и оставям гравитацията да свърши повечето работа, докато аз само придължам кекса да не се катурне. Като се поотлепи видимо, обръщам формата, чуквам отгоре й два-три пъти и обикновено кексът се отлепя.

Готовият кекс престоя една нощ преди да го доукрася за гостите на питката на Дарито. На другия ден приготвих крем "Ганаш", с който шоколадирах кекса. Кремът се приготвя доста лесно. Шоколадът се натрошава и се полива с кипнатата сметана. Разбърква се докато се хомогенизира и се залива кекса. Отгоре в момент на вдъхновение поръсих и малко едро начупени орехи. Всички гости казаха, че кексът бил много добър :)

Солен тарт с извара

2010-10-03T21:47:00.014+03:00

Вземането на сериозно, макар да може да бъде и положително качество в определени моменти, в масовия случай се оказва сериозен, а често и твърде скъпо струващ недостатък (да не казвам порок). Малко са хората, на които вземането на сериозно им се разминава безнаказано. В повечето случаи на сглупилите да си повярват, че светът се върти около тях, Животът им завърта един зад врата, доказвайки им, че са в причинно-следствена грешка на най-прозаичен световъртеж. Не казвам, че човек не трябва да има самочувствие, просто не трябва да прекалява с потупването по собственото си рамо, и да има по едно наум, когато някой започне да го хвали повече от нормалното. Житейска истина е, че правенето на вятър никога не е безкористно и винаги води до неприятни схващания, простуди, лоши сецвания или… твърде мъчни за плащане сметки. Най-лошото на вземането на сериозно е постоянната неудовлетвореност и разочарование. Вземащият се твърде на сериозно натоварва хората около себе си с необосновано високи и в повечето случаи - неизпълними очаквания и после се чувства предаден от всички без да осъзнава, че сам е виновен за нещастието си. С други думи, вземането на сериозно е признак за несериозно отношение към собствената личност и неразбиране на сериозността на Иронията, като основен движещ фактор във вселената.

Има една френска фурна на ъгъла на ул. "Раковски" и "Неофит Рилски", покрай която минах преди няколко дни на път към срещата с "английската" група и там на витрината ми направи впечатление един тарт. Не си купих (все пак - отивах на ресторант), но определено любопитството ми натисна педала на газта на въображението ми и след не дълго обмисляне резултатът не закъсня....

Неоходимите продукти

За масленото тесто

250 гр. брашно

125 гр. масло

1 яйце

4,5 с.л. вода

щипка сол

За плънката

400 гр. извара

4 яйца

2 зелени чушки

2 червени чушки

200 гр. чери домати

50 гр. сирене

125 гр. моцарела (една стандартна опаковка) или кашкавал

Оказа се, че масленото тесто се приготвя сравнително лесно. Рецептата, която използвам, е Реймънт Бланк (Raymond Blanc) и принципно е за ябълков тарт (скоро ще пусна и тази рецепта), но бях в настроение за импровизиране и реших, че няма да се окаже проблем. И се оказах прав.
Идеята на масленото тесто е, че не набухва, хрупкаво е и е (изненааада!) с наситено маслен вкус. И понеже не променя обема си при печене, от него лесно се правят .... кошникчи (поради липсата на по-добра дума) или ако искате тестени черупки (тарталети), в които може да се напълни всякаква плънка - сладка или солена, и по този начин да се приготви хрупкава вкуснотийка с контрастиращ мек пълнеж.
Потопен в този романтичен маслено-сирен дух, запретнах ръкави и се заех с масленото тесто. Първоначално пресях и осолих брашното, а след това към него прибавих нарязаното на малки кубчета изстудено (т.е. директно от хладилника) масло. Принципно, ако има под ръка кухненски робот, с него маслото и брашното се смесват за отрицателно време (на режим пулс - така го показа и самия Бланк), но аз - нали ме мързи всеки път да разопаковам робота - го правя на ръка.
Месенето е малко по-специфично - по-скоро е нещо като пощипване и размачкване с цел втриване на маслото в брашното. Като започна да се хомогенизира сместа (при кухненския робот става с консистенцията на едър пясък) добавих яйцето и водата и доомесих, докато тестото не започна да се отделя от стените на купата. Оформих го на топка и го сложих между два листа кухненско фолио (найлон) и го прибрах в хладилника да постегне за 30 минути.
Докато тестото стягаше в хладилника измих чушките и доматите и ги надробих в купа. Прибавих изварата (на Маджаров) и натроших каквито малки парчета сирене имаше останали в хладилника. Принципно реших да използвам извара, защото със сирене реших, че ще стане много солено. Надробих шунката, разбърках добре, чукнах яйцата и с това плънката беше готова. Много ми се щеше да сложа и маслини, но нали Христина не яде, та си ги спестих.
Изстуденото тесто разточих както си беше в найлона на лист малко по-голям от съда за печене. Бланк препоръчва дебелина от 5 мм, но кой ти ползва шублер в кухнята?! Принципно си има специални тави за тартове, които са с плитък ринг, но аз нямам такава, та пекох в Индженио-то - никакви грижи. Разточеното тесто (съответно листът бутер тесто), като разслах по тавата, го надупчих добре с вилица, за да не се надига, а краищата се постарах да стигнат до горния ръб на тавата. Идеята е да се получи тестена кошничка, в която плънката да се опече - нещо като чикагски стил deep-dish пица.
Изсипах плънката в тестото и я изравних отгоре. Нарязах на филийки моцарелата и я подредих върху тарта, аранжирах с чери доматчета, поръсих с малко черен пипер (за идеята) и сложих всичко във фурната на около 190-200 гр. Мисля си, че ако имах пресен босилек, щеше идеално да си пасне със сирената, но ... така и още не съм се обзавел с онези саксийки с пресни зелении....
Най-точният ориентир за времето на печене е - докато моцарелата се запече и придобие леко златисто-кафеникав цвят. На моята фурна мисля, че й отне около 35 мин.
Хубаво е да се изчака готовият тарт да поизстине за 20-тина минути преди да се поднесе. Ако е прекалено дълбока тавата, по-добре е да не се прави опит тартът да се извади (със сигурност ще се разпадне), а направо да се реже в тавата. Ястието много приятно се съчетава със салата от свежи зеленчуци.

Предупреждение: двама души ядохме гореописания тарт три дена, т.е. продуктите по-горе са поне за 5-6 човека. Между другото, на другия ден е хубаво индивидуалните парчета да се сложат за по минутка - две в микровълновата преди да се поднесат.

Хек с хамон

2010-09-24T13:08:00.007+03:00

Някои идеи изискват време и няма преки пътища за осъзнаването им (или ако има, те са болезнени и травматизиращи). Човек трябва да е грешил, да е губил и печелил, да се е възхищавал и после да се е разочаровал, да е бил повод за гордост за някого и после горчиво да го е предавал, да е обичал и да е бил обичан, да е страдал и да е преживявал мигове на истинско, почти нереално щастие, за да види света през собствените си очи. А това е трудно, ей Богу, толкова много хора, медии и компании се опитват да ти представят техния свят, техните идеи, техните разбирания, тяхната истина, че е много лесно човек да се подхлъзне и наистина да приеме, че, например, добрата майка е тази, която задължително слага на масата за вечеря.... бутилка Кока-Кола, или че "добрата" храна на Нестле ще ти осигури добър живот ... или че бебетата трябва да се къпят с вода, в която е разтворен суров жълтък, например. Убеден съм, че съветите са за това да се дават, не да се приемат. Mary Schmich го е казала (популярна заблуда е, че текстът е на Кърт Вонегът) далеч по-добре от мен: "Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ги дават. Съветът е форма на носталгия: даването му е начин да се уловят мигове от мътните води на миналото, да се забършат, да се пребоядисат грозните им части и да се предложат за повече отколкото всъщност струват." Разбирането на тази истина според мен е ключът към удовлетвореността от живота. Разбира се, има и уловка - разбирането не е достатъчно, необходимо е и търпение - а това е един от най-трудните уроци на живота. Търпението да изслушаш съвета и да отдадеш на съветващия дължимото, за това, че се е опитал да сподели своята истина с теб.

На тази рецепта попаднах тук . Докато търсех интересни рецепти за хек, който е по правило суха риба и обикновено се предлага да се панира, за да се запази сочно месото, попаднах на тази комбинация, която осигурява сочността на месото без да се налага пърженето му (нали отбягваме пърженето в къщи). Е, излиза малко по-скъпо заради хамона, но пък става наистина удивително вкусно и е много лесно за приготвяне.

Необходимите продукти (за вечеря за 2-ма)
2 филета от хек
4 слайса хамон (в оригиналната рецепта е прошуто)
2 ч.л. песто
2 ч.л. смлени бадеми (мое допълнение)
черен пипер
1 ч.л. зехтин

Приготвянето е наистина много лесно. Първо смесих пестото със смлените бадеми. Постлах два слайса хамон върху незалепващата тава. Отгоре им сложих подправените с малко черен пипер филета от хек (не се слага сол заради пестото, което е основният носител на вкуса), покрих ги обилно със сместа от песто и бадеми и отгоре отново сложих лист хамон. В оригиналната рецепта рибните филета се пакетират в прошутото, но моят хамон беше малко по-дебело нарязан и не се поддаваше на много огъване, за това действах по по-лесната процедура - пак се получи добре. Поръсих с малко зехтин и пекох на умерена фурна (180 гр.) около 20 минути.

Вече не помня какво хапнахме като гарнитура, но в сайта, където попаднах на рецептата, предлагат да се поднесе с конфи от чери доматчета. Последното се приготвя относително лесно: няколко скилидки чесън се слагат с няколко клонки чери доматчета и няколко клонки розмарин в подходящ съд, покриват се с около 100 мл. зехтин и се пекат на умерена фурна около 15-20 минути. Признавам си - изглеждат много апетитно.
Но и малко задушени заленчуци биха свършили работа като гарнитура.

А за всички, които са забравили или не са попадали на тази реч на Mary Schmich, която цитирах по-горе - ето и популярния клип с нея, който е от 1998г.

Ето какво сготвихме!

2010-09-15T20:35:00.007+03:00

Децата, казват, осмислят живота на родителите си. Дали го "осмислят" не знам (все още), но със сигурност го запълват изцяло. Или поне това са първите ми надбюдения от съвместното ни съжителство с Божидара.

Малкото съкровище се роди в късния следобед на 03.09.2010 г. във Втора градска болница. Мама се справи блестящо с раждането, а бебчето дойде с достатъчно коса за фибички :), напълно оформено и не дотам малко (3,400 кг.).

След дългото чудене на кого ли ще прилича, се оказа, че бебо прилича предимно на себе си и е едно страхотно ококорено дете, което спинка, хапва, пълни памперса, а напоследък и проявява жив интерес към заобикалящия го свят (детската стая). Много обича да ми наднича над рамото и да разглежда апликациите по стените. Особено са ни интересни в момента прозорецът и вратата - първият защото е много светъл, а втората защото е като голямо тъмно петно на фона на прасковените стени.

Започнах да пиша блога "Кулинарни страсти и... (по)падения" спонтанно като начин за разтоварване и упражнение по писане (да, да, и по готвене, разбира се), но постепенно с времето, всеки път когато сядах да напиша нова рецепта, мисълта ми се отнасяше към малкото същество в корема на Христина и се чудех как да направя така, че да мога да си говоря с него през времето и пространството. Затова и започнах да пиша малко по-несвързани с готвенето предговори, които всъщност са моите послания към малката ми дъщеря, когато вече ще е пораснала достатъчно, за да си зададе въпроса - какви са били моите родители, когато са били млади. Чрез този блог се надявам да й дам достатъчно теми за размисъл и информация за нас, нашия светоглед, начин на живот и избори, които сме правили през годините. Винаги ми се е искало да познавам родителите си по-добре, да знам какво ги е вълнувало, кое ги е трогвало, в какво са вярвали, какви мечти са имали и какъв са си представяли, че трябва да бъде животът им. Да, разбира се, че в общи линии съм запознат с всичко това, но когато емоцията е жива и пренесена на белия лист докато си й още подвластен, тя резонира в друга честота в сравнение с тази, която е преразказана, преосмислена и редактирана от дистанцията на времето. Затова исках тук, в този хербарий на емоции, да събера своите и на Христина чувства и мисли и да ги изпратя напред в бъдещето, където детето ми ще може да си говори с мен като с равен.

Докато пиша Дара спи и сънува розови облачета. Целият живот е пред нея, а ние сме до нея, за да й осигурим най-доброто, на което сме способни. Надявам се да може да вкуси живота предимно откъм сладката му страна, а солените и пикантни нюанси да са просто ароматна добавка към разнообразните ястия на масата на живота й.

За осмислянето не знам, но със сигурност досега не бях чувствал толкова, едва ли не болезнена, обич към човешко същество, каквато чувствам към това малко човече. Невероятно е, а още по-невероятен е фактът, че това не е еднородна емоция, а по-скоро всички възможни емоции, концентрирани и редуцирани в някакъв взрив в гърдите. В поредица от взривове, които те оставят бездиханен, отмалял, ужасен и едновременно безкрайно удовлетворен.....

Пиле с чушки

2010-08-16T10:42:00.010+03:00

Кой казва, че за да е вкусна една рецепта, трябва да е сложна?!.. Това абсолютно не е вярно и следващата рецепта го доказва по блестящ начин. Рецептата е на сп. Меню и е чист шедьовър без да е кулинарно предизвикателство. Допълнителните й предимства са още, че се приготвя бързо и лесно и (като изключим червените чушки) не изисква особени продукти.

Необходимите продукти (за вечеря за двама)

400 - 500 гр. пилешко филе, нарязано на парчета
1 с. л. царевично нишесте
2 с. л. олио
1 малка глава лук, нарязана на полумесеци
1 червена чушка, нарязана на тънки ивици (от камбестите, месести чушки)
1 - 2 зелени чушки, нарязани на тънки ивици
1 кубче бульон със зеленчуци
25 - 30 мл бяло вино
1 скилидка чесън, нарязан на ситно

В оригиналната рецепта от списанието продуктите са два пъти повече, но понеже я приготвях за вечеря за мен и Христина - разделих всичко на две.
Нишестето разтворих в 2 с. л. студена вода и добавих към кашата нарязаните на парчета филета. Разбърках ги добре да се покрият от всички страни с разтвореното нишесте.
Зехтинът загрях в тигана и в него сложих да се запържат отцедените филета на два-три пъти. В оригиналната рецепта използват уок тиган, но аз понеже нямам такъв - си използвах доброто старо, незалепващо Индженио. Докато месото се запържваше поразбърквах от време на време, за да не се слепят парчетата месо. Щом се позачервиха, изваждих ги и ги оставих да се отцедят върху кухненска хартия.
Честно казано, в тигана много мазнина не остана след пилето и се изкуших да капна още една-две капки зехтин, ей така за всеки случай, преди да добавя лука и чушките, но се оказа, че е нямало нужда. Към мазнината добавих лука, който запържих за 2-3 минути, а после и чушките, които нарязах на жулиени. В оригиналната рецепта се използват три вида чушки - зелени, жълти и червени и то от онези (вносните) месести, камбести чушки. Добре, но в Била една такова "трио" се оказа, че струва над 5 лв. Не че нещо, но няма нужда. Взех само една камбеста червена чушка, а за зелена използвах нормална зелена (нашенска) пиперка. Според мен обаче е хубаво да се използва поне една от камбестите чушки - те имат малко по-сладко плодов аромат и придават допълнителен нюанс на вкуса.
Поради липсата на особено количество мазнина чушките започнаха да се пекат и да пукат и изпълниха стаята с приятен аромат. След няколко минути, когато прецених, че са хванали добър загар и са започнали леко да омекват (но не много - идеята е да хрупат леко), върнах в тигана при зеленчуците филенцата, натроших кубчето пилешки бульон със зеленчуци, добавих чесъна и отсипах щедра глътка вино.
Според скромното ми мнение именно комбинацията чесън, лук и вино прави вкуса на тази гозба толкова приятен.
Разбърках добре всичко, докато виното се поизпари и остане само аромата му, а сосът от мазината, царевичното нишесте и зеленчуковите сокове се сгъсти.
Оризът, така се случи, че тази вечер си го приготвихме на пара. Нищо особено - златното съотношение 3:1 и любимите подправки.
Като се замисли човек - пиле с чушки и ориз - нищо кой знае какво, но определено рецептата заслужава да влезе в златния фонд на всяко домакинство.

Ето и видео-рецептата

Кюфтета със сирене

2010-08-08T00:23:00.009+03:00

Храната ми е (порочна) страст и каквато е ситуацията с всички останали пороци, понеже ми се услажда отвъд възможностите за рационален, волеви контрол, се опитвам да си я причинявам чрез възможно най-много от човешките сетива - вкус, обоняние, допир, слух, зрение.... И докато вкусът и обонянието имат пряко (и поради тази причина - ограничено) отношение към възможностите за възприятие на храната, зрението, като непряко свързано с храната сетиво, което обаче е основната входна точка към съзнанието и въображението, ми дава доста широк набор от възможности за общуване с храната. Зрението дава възможност да се наслаждавам (напълно здравословно) на храната като чета за нея, гледам филми и предавания за нея, разглеждам фотографии и въобще.... превръща храната от чисто физическо в емоционално и интелектуално преживяване. Засега най-силното (визуално) въздействие, което си причинявам (в контекста на храната), е гледането на кулинарни предавания. А такива напоследък май има повечко и макар да попадам предимно на такива, в които се прави компромис в полза на количеството, те определено ми (въз)действат разтърстващо, отприщват въображението ми и пораждат в мен желание за експерименти...

За тази идея се "вдъхнових" от серията Cheese от поредицата Best Food Ever, която не е за хора със слаби сърца.

Необходимите продукти (за 3 порции)

500 гр. телешка кайма
50 гр. кашкавал "Бони"
25 гр. сирене "Чедар"
25 гр. сирене "Ементал"
3 слайса сирене "Гауда"
1 глава лук
черен пипер
сол
подправка за луканка
чубрица
мащерка

Честно казано, не вложих особено въображение при приготвянето. Щом предварително си определих продуктите, които ще използвам, следвах пътя на най-малкото съпротивление. Първо омесих каймата с подправките и предварително наситнения лук, а после настъргах сирената (с изключение на "Гауда"-та) за по-лесна обработка. От настърганите сирена направих топки, които попритиснах с ръце, за да са по-здрави. От каймата направих шест броя шницели (или ако искате - плоски кюфтета) и после процедирах по следния начин: върху едния шницел поставих един слайс "Гауда", топка сирене, а върху нея другия шницел и с ръце оформих готовото "кюфте", така че да затвори в средата сиренето. Нещо като кнедли от кайма. Идеята е сиренето да остане като плънка. Е, не ми се получи много - признавам си без бой, но определено това, че сиренето се поразтече, не повлия на вкуса на крайния резултат.
Пекох на добре загрята до 220 гр. фурна около 25 мин - или докато месото придобие препечен вид.
Хапнахме кюфтетата със салата от домати и... определено много ни харесаха (за онези, които не са се досетили - едно кюфте на човек е порцията). Комбинацията е страхотна и може да се опита с различни видове сирена (вкл. синьо) и различни допълнителни подправки (например горчица). Ние си направихме този (базов) вариант, а в бъдеще може и да продължим с експериментите.

Хляб "Мляко и масло"

2010-08-08T00:16:00.007+03:00

На този хляб попаднах в блога на Ginger Cookies (който упорито се превръща в един от най-любимите ми напоследък) и снимката му ме заинтригува особено много. Рецептата е изключително лесна (като изключим, че отнема известно време, за да втаса два пъти тестото), но за сметка на това резултатът е разкошен. Не знам дали месенето посред нощ е задължително за успеха на рецептата, но също като Ginger и на мен ми се наложи да меся след 10 часа (вечерта), но нито за момент не съжалявам :)

Необходимите продукти :

500 грама бяло брашно

240 мл прясно мляко

60 - 70 грама краве масло

2 яйца ( единия жълтък за намазване )

1 чаена лъжичка захар ( не много препълнена )

10 грама сол ( или на вкус )

1 пакетче суха мая

сусам за поръсване

Както вече казах, приготвянето е доста лесно: всички продукти се смесват в подходящ съд и се месят докато се получи меко, лепкаво тесто. Хубавото на лятото е, че тестото (ако ви е добра маята) бухва супер бързо и няма нужда да се чака с часове. Първото втасване при нас стана за около една серия на Джак Бауър (40-43 минути), съответно, колкото е необходимо, за да удвои обема си.

Следва още едно замесване, като, както беше инструктирала Ginger, не сложих допълнително брашно, а само си набрашних ръцете, колкото да не лепне. След като го размесих, изсипах тестото в предварително намаслената форма за хляб и го оставих за около още една серия на Джак (40-тина минути).

И понеже това беше второто ми тесто за вечерта (първото не случи на мая и го изхвърлих), особено се зарадвах, когато видях, че при второто втасване тестото почти удвои обема си и ... аха, да изскочи от формата.
Втасалият втори път хляб намазах с жълтъка, поръсих със сусам и поставих в добре загрятата предварително на 180 гр. фурна. Пекох около 30 (и малко отгоре) минути. Готовият самун извадих веднага от формата, поръсих с вода и увих в кърпа да си "обиколи нивата".

По това време вече минаваше полунощ, така че опитах само от апетитната миризма на прясно опечения хляб, но на сутринта като си отрязах филия за закуска.....
Spoiler alert: Опита ли се хлябът, спирането е почти невъзможно!