Какаов кекс с череши

Този кекс беше пълна импровизация и резултат от прекалено дългото гледане на Masterchef във всичките му варианти (Австралия, нова Зеландия, САЩ, но най-вече - Junior!). Както може да се очаква - предаването ми подейства зареждащо и ме "вдъхнови" да оползотворя каквито продукти имаше в кухнята в креативен опит да забъркам нещо вкусно. Резултатът беше повече от задоволителен. Основната идея беше за лек кекс (с по-малко мазнини), който да комбинира шоколадовия аромат със сочния сладък вкус на червените череши.

Необходимите продукти

1 кофичка кисело мляко

1/4 ч. ч. олио (от гроздови семена)

1 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. л. бакпулвер

2 яйца

3 с.л. какао

1 и 1/2 ч.ч захар (аз сложих 1 чаша мускавадо и 1/2 ч. бяла захар)

2 и 1/2 ч. ч. бяло брашно (евентуално още малко за получаване на полутечно тесто)

100 гр. тъмен или млечен шоколад

1 и 1/2 ч. ч. череши (без костилките)

В приготвянето на кекса нямаше нищо особено. Честно казано най-много време ми отне да извадя костилките на черешите. За щастие имаме си съответния уред и, макар че сочните череши пуснаха доста сок и пооцапах целия плот, за 10-тина минути имах необходимата ми чаша и половина череши.

Започнах като в киселото мляко сложих содата и го оставих да шупне за няколко минути. Счупих вътре двете яйца, добавих олиото от гроздови семена и захарта и разбърках добре. Към така получанта смес добавих бакпулвера, какаото и брашното и бърках докато не се получи тесто за кекс с една идея по-гъсто от обикновеното. Направих го защото се притеснявах сока от черешите да не остави тестото мокро и недопечено.

Шоколада натроших и добавих в тестото, а накрая сложих и черешите; поразбърках, за да се разпределят относително равномерно, и изсипах готовата смес в предварително намазнена форма за кекс.

Пекох близо час, като през първите 10-тина минути на 200 гр., а после намалих фурната на 180. След първите 45 минути през 5 минути проверявах кекса с клечка дали е готов. Когато клечката излезе чиста го извадих, дадох му възможност леко да изстине за 20-тина минути и го извадих от формата върху решетка, за да не се степца.

Получи се лек кекс, в който плътността на вкуса и текстурата се създаваше от черешите, сокът на които създаваше усещане за вкусова експлозия в устата. Кексът можеше да е още малко шоколадов, но и така бях много доволен от резултата.

Шоколадови панини

Имате ли понякога чувството, че Животът се влачи по корем и нищо интересно не се случва? Точно това чувство ме беше обхванало преди няколко дни, когато се обадих на Коко, за да го чуя. Едно от най-приятните за мен неща е да се обадя на стар приятел просто ей така, особено ако не съм го чувал известно време и да си поговорим за живота - шансът човекът от другата страна да ме изненада с някоя новина, да сподели красива мисъл или просто да ме зарадва с гласа и отношението си, е почти 100%-ов (нали все пак за стари приятели говорим). Та, чувам се аз с Коко и му обяснявам, че нищо интересно не се случва, а той, пийвайки небрежно Кока-кола, най-лежерно ме контрира с репликата "Животът винаги е интересен, дори когато стоиш и не правиш нищо." Честно казано, онемях. Устата ми ... продължи да бърбори неща от рода на, че твърдението е красиво, но има нужда от доказване, но мисълта ми някак зацикли и вече трети ден продължавам да мисля върху тази концепция и светоглед. Впечатляваща е, не мислите ли?

Казват, че гениалните неща са прости, и този десерт го доказва с изключителна убедителност. Видях го в "Сладки приказки" по Фиеста ТВ, където "къщовницата" Гейл го представи някак между другото, хвърляйки душата ми в смут, а вкусовите ми рецептори в настървено очакване.

Необходимите продукти

• 2 филии хляб
• краве масло
• 50-80 гр. тъмен шоколад

Както вече казах, рецептата е изключително лесна и бърза, но с малко въображение може да се превърне в гвоздеят на вечерта, например, ако са ви дошли неочаквани гости за вечеря, или когато ви трябва истинска "закуска за шампиони".
Фурната се пуска да загрява на 200 гр. Филийката се намазва с масло и се слага с намазаната страна НАДОЛУ върху тиган с незалепващо покритие. Отгоре се натрошава шоколадът. Намазва се и втората филийка с масло и се слага върху натрошения шоколад с маслото НАГОРЕ. Така образувалият се "сандвич" може да се препече и на тостер (ако разполагате с такъв), но по рецепта се слага в добре загрята фурна за 6-8 мин., след което внимателно се обръща и се оставя за още 5, за да се препече и от другата страна.
Резулатът е горещ сандвич с разтопен шоколад по средата и препечени, хрупкави филийки с вкус на масло; идилия във всяко едно отношение - комбинация от силни и плътни вкусове. Освен това - базовата рецепта позволява и широки импровизации и използването и наслояването на допълнителни аромати и вкусове като например, ядки (лешници, бадеми, шам-фъстък), цитрусови корички (портокали, грейпфрут), а защо не и мента, кокос или каквото още ви хрумне.
Допълнително, нарязаният на хапки сандвич при сервирането си може да се доукраси със сметана, а защо не да се аранжира с пресни плодове. Въобще - красива работа, също както Живота, въпрос на гледна точка.

Салата с пилешко, картофи и заквасена сметана

Човекът е особено креативно животно. Най-вече, когато се отнася до извиненията. Винаги ще намери оправдание, извинение или поне неясно измърморване под нос, за да оправдае своите действия или бездействия. И аз, като представител на този вид, си имам извинение за поведението си, а в случая, за дългата липса на нови постове и рецепти - нямах фотоапарат. Счупи се проклетията и нито Дарито снимахме, нито вечерите. А покрай фотоапарата ми се счупи и желанието за готвене - лятото не е най-благоприятния период за стоене край печката. Професор Айюпа беше прав като казваше, че лятото трябва да се минава само на салати и студени закуски, ама пусти апетит - все около печката ме дърпа. А Дарито, като ме гледа все зад плота и умира от желание да се добере до мене върху плочките да види що за чудесия е тази, скрита зад единствените мебели в голямата стая. И пада едно блъскане с проходилката по столовете и опити за ровичкане по шкафовете.... абе, отесня ни кухнята, с други думи казано.

Както се вижда от снимката, фотоапаратът все още не работи и я караме с подръчни средства и мобилни телефони. Резултатът е плачевен, но пък за сметка на това салатата беше безкрайно вкусна и си заслужава "риска" да я споделя и в този и вид.

Необходимите продукти

• 1 пеперуда пилешки гърди (около 400 гр.)
• 2-3 картофа (средно големи към големи)
• 1 (непълна) кофичка заквасена сметана (около 100 гр.)
• 1 с.л. дижонска горчица
• 1/4 пакет броколи (използвах замразени)
• 50 гр. кашкавал
• сол
• черен пипер
• чубрица
• риган
  

Пилешкото го сварих предишния ден, като преди това го отпених колкото беше необходимо и го прибрах в хладилника. Христина беше сварила картофите в късния следобед, за да мога, като се върна, да не губим излишно време. С други думи предварителната подготовка е от ключово значение.
Преди да обеля и нарежа картофите и месото, сложих водата на котлона, за да кипне за бланширането на броколите.
Обелих и нарязах картофите и месото на хапки. Размесих в купа и овкусих със сол и пипер. Добавих горчицата и заквасената сметана, поръсих с подправките и добавих нарязания на парчета кашкавал.
Броколите бланширах за няколко минути, за да омекнат, отцедих добре от водата и добавих при останалите продукти.
Това, което се получи, беше може би сходно, в някаква степен, на руска салата, но с далеч по-свежа и приятна консистенция. Особено приятен контраст се получаваше от броколите, които добавяха и леко хрупкав елемент към салатата, горчицата внасяше пикантен нюанс, а класическата комбинация между картофите и заквасената сметана създаваше усещане за уют и нещо познато и близко.
Ако човек има и една хрупкава и прясна чабата и чаша изстудено бяло вино, перфектната вечеря е гарантирана.