Фузили с треска

Ако се не лъжа, последният път, когато почивах на море за повече от седмица, беше през далечната...1997 г. (a може и 1998 да е било всъщност)! Не броим случайните тридневни "почивки" по разните острови в Гърция по Великден или командировките, през които съчетаването на полезното с приятното е винаги за сметка на приятното. С други думи морето е... ех, морето..., а далеч и няма изгледи да го помириша и тази година. Утешавам се с мисълта, че догодина вече задължително ще ходим и то поне за една седмица - крайно време е да започнем да си създаваме семейни традиции в това отношение. Но преди да пристъпим към практическото прилагане на "традиционното" лятно море (от догодина), от скоро започнахме "сухи" тренировки в... кухнята. С други думи, напоследък все по-често застъпваме морската тематика в менюто за вечеря... И ни се услажда (сигурен съм както и истинското море ще ни се услади догодина), така че - има надежда.

Необходимите продукти

• 2 филета треска
• 1 слайс пражка шунка (40 гр.)
• 1 чаша грах (нашият беше прясно замразен)
• 1 с.л. мазнина за пържене (оризово олио или масло)
• 1/3 опаковка Фузили
• сол
• черен пипер
• горчичено-майонезен сос (по избор)

Фузилите се сваряват според указанията на опаковката до състоянието, в което обичате да си ги хапвате. Иван ги предпочита "алденте", а аз "well done".

Грахът ни - понеже е от тазгодишната реколта от Балканци, е млечен и се готви много бързо, сложих го в купа с вода и оставих в микровълновата фурна за около 5 мин.

Двете рибни филета сложих в сгорещеното олио да се опържат, като предварително ги бях посолил и подправил с черен пипер. Цял следобед си мислих да ги пържа в масло и накрая като минах зад плота и ... забравих, така че ако се сетите - изпържете рибите в масло - мисля си, че ще станат още по-вкусни.

Докато рибата се пържеше, нарязах пражката шунка на малки парчета, които добавих при полуготовите филета в единия край на тигана - да хванат и те загар. Когато рибата беше вече готова (а на нея не й трябва много време) я надробих с дървената бъркалка на парчета и смесих с шунката. Добавих и оцедения грах, а секунда по-късно и добре оцедените фузили. Няколко минути в горещия тиган, няколко разбърквания, за да се "хомогенизира" сместа и разсипах по чиниите. Преди да се сервира пастата може леко да се посоли.

Горчичено-майонезеният сос не е никак задължителен, но Христина пожела. Смесва се в съотношение 2:1 майонеза към горчица и според мен 2 ч.л. на порция е повече от достатъчно.

Пиле с моцарела

Времето е много... относително нещо. Факт е, че човешките разбирания за време са в голяма степен абстрактни и крайно провинциални (нали са свързани единствено с движението на Земята около Слънцето), а на всичкото отгоре са и субективни и варират в зависимост от настроението, в което е съответната личност. Така например, модерният човек е силно ощетен откъм ... времето. То все не му достига: да си свърши работата, да се наспи, да отдели време на любимия човек или да си сготви нещо вкусно и полезно за вечеря. Много приятели ме "критикуват", че рецептите в "Кулинарни страсти... и (по)падения" са времеемки и сложни. За сложните - изобщо не мога да се съглася - щом аз мога да ги приготвя, значи всеки може - въпрос на желание и нагласа (останалото са оправдания, мързел или просто приоритети). А за времето - е да, някои изискват повечко, но следващите няколко рецепти, които ще предложа, освен че са много вкусни, (по мое мнение) добре балансирани и лесни за изпълнение, са и сравнително бързи и спокойно могат да се приготвят за вечеря дори и през седмицата. Да ви е вкусно!

Оригиналът на тази рецепна е от сайта EatingWell, но аз си позволих да я попроменя, за да пасне по-добре на нашия вкус. В оригиналната рецепта се прави джоб от пилешкото месо, който се пълни със сиренето и шунката, панира се и се запича. И така не е лошо, но вариантът, който предлагам по-долу, е доста по-лесен и бърз и си е все така вкусен.

Необходимите продукти (за 4 порции или за 2, ако сте много гладни)

• 400 гр. пилешки гърди
• 60 гр. моцарела (1/2 опаковка)
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. дижонска горчица
• 2 ч.л. зехтин (или олио - ние използваме оризово)
• сол
• черен пипер

за картофената салата

• 1/2 кг. към 750 гр. картофи
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. лека майонеза (ние използваме Hellman)
• ронена чубрица
• сол
• черен пипер

Принципно сиренето и шунката като количества са доста ограничени в рецептата тук и могат спокойно да се удвоят, но и в тези си количества са напълно достатъчни. Нарязах моцарелата и пражката шунка на малки кубчета и ги размесих добре с дижонската горчица. Оставих ги настрана и се заех с месото.

В тарелката имаше две средно големи пеперуди, които аз допълнително нарязах на по две, за да се получат четири тънки пържолки. Измих ги, подсуших ги добре с кухненска хартия и ги подправих със солта и черния пипер. В тигана с незалепващо покритие сложих олиото да се сгорещи и след като започна леко да дими, добавих месото. В пърженето няма кой знае каква тайна - пържи се докато придобие приятен за окото загар. Аз понеже съм непърпелив, ги обърнах твърде рано и трябваше да ги обърна още няколко пъти, докато съм доволен от резултата.

Докато месото се приготвяше, набързо обелих картофите, нарязах ги на по-едри парчета и ги сложих в подсолена вода да се варят. Пуснах фурната да загрява на 200 градуса.

Щом като месото стана готово, разпределих върху него сирено-шунчестата смес и оставих Инджението във вече загрятата фурна. Мисля, че 15-тина минутки са повече от достатъчни за превъзходен резултат.

Готовите картофи оцедих от водата и ги оставих на още топлия котлон да поизсъхнат за около минутка. След това с вилица ги разтроших на едро. През това време си бях приготвил второто парче шунка, което също бях нарязал на дребни парчета и добавих към картофите. Двете лъжици майонеза, макар и твърде малко като количество, на пръв поглед ми бяха абсолютно достатъчни за "свързващ" елемент. Чубрицата и солта допълнително предадоха аромат и ме върнаха назад към студентските ми години, когато редовно си правех подобна салата (но без шунка и майонеза) като гарнитура, а често и като основно ястие ;)

Обикновена салата от домати и чушки е идеална (втора) гарнитура.

Рецептата е изпробвана два пъти и определено беше любов от пръв поглед. За финал само ще повторя репликата на Христина, която, когато седнахме да вечеряме и аз я попитах защо не използва ножа, ми отговори: "Губи се твърде много време!"....

Свинско с ябълков сос

Всеки си има собствено разбиране за храната: за някои тя е необходимост, за други удоволствие, за трети страст. При мен нещата се преплитат и съчетават и честно казано не съм сигурен дали ми харесва готвенето или идеята за готвенето... Както е казал Мечо Пух: "При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав." И аз така - особено ми харесва докато готвя да си водя ментални "записки" за това как ще опиша рецептата в блога, особено ми допада как храната в процеса на готвене придобива специфичен цвят, или ако е питка например - как се надига, особено приятно е и съчетанието на ароматите, които допълнително изострят апетита, докато чакам таймера на печката да изпищи, че всичко е готово. Но май нищо не може да се сравни с примляскващото мълчание на Христина, когато (се престраши да) опита от това, което се е получило, или с изненадания поглед на гостите, когато им сервирам старателно приготвеното ястие по рецепта, която специално съм подбрал за тях. Така че, за мен готвенето е по-скоро предизвикателство, средство на изразяване и начин за съпреживяване и зареждане. Споделеното удоволствие от едно вкусно ястие е наситена емоция, която се поражда мигновено и която, ако трябва да бъде провокирана по друг начин, може да отнеме значително време, а може и никога да не се случи.

Комбинирането на свинско и ябълки у нас не е особено популярно. Лично аз не съм попадал на подобни рецепти, макар че комбинацията е наистина превъзходна. За първи път опитах това съчетание в Щатите, където професор Аюпа ни я сготви за една от традиционните му "студентски" вечери и бях почти толкова изненадан (и изпълнен с недоверие) от нетипичната за балканските ширини комбинация, колкото беше и Христина онази вечер, когато й я предложих. С първата хапка обаче всичките ми (и на Христина) опасения се изпариха и бяха заменени от възторг от кулинарното откритие. Да ви е сладко!


Необходимите продукти (за 2 порции)

• 2 свински шницела (от по 150 гр.) - може и котлети без кост
• 1 средно голяма зелена/жълта (но сладка) ябълка
• 1 с.л. мед (или меласа)
• 1 с.л. масло
• 1 с.л. брашно (аз използвах пълнозърнесто)
• 2/3 ч.ч. вода
• 1 ч.л. ябълков оцет
• сол
• черен пипер

Месото подправих с черния пипер и солта и запържих в нагорещеното олио в тигана за по няколко минутки от всяка страна, докато придоби приятен загар. Готовите шницели отцедих хубаво от мазнината и сложих в средната по размер касерола "Индженио". Ябълките нарязах на тънки (по 5 мм) "филийки" и ги наредих върху месото, след което ги залях с меда. Опитах се доколкото можах да подсладя и месото.
В горещата мазнина в тигана, където запържих шницелите, добавих лъжицата брашно и с усилено разбъркване го позапържих за няколко секунди (колкото да поеме мазнината) и после добавих топлата вода. Идеята е да се получи бешамелен сос, така че след добавянето на водата бъркането продължи (откакто си взех от пластмасовите бъркалки на Тефал това вече не е никакво предизвикателство ;), докато не се получи гладка (е, относително гладка) смес, която започна да бълбука. За финал добавих оцета и щипка сол.
Готовият сос щедро разлях върху месото и ябълките. Покрих касеролата с метално фолио и оставих в предварително загрятата до 180гр. фурна за един час. Принципно си мисля, че ако ще се поднася пред гости, би било добре, след единия час да се свали фолиото и покритите с ябълки шницели да се оставят за още няколко минути на силна горна скара, за да получат ябълките по-контрастен цвят.
Гарнирах с микс от зеленчуци на пара.
Христина беше принципно доста скептична към комбинацията свинско и ябълки и първоначално трябваше да я окуражавам да опита първата хапка, но опита ли... облизахме си чиниите.

Дребни соленки

Ето и втора част от класическите вкусотийки, които Бети бе така щедра да сподели. с "Кулинарни страсти... и (по)падения". Надявам се да ви допаднат.

Соленки със сусам
300 гр сирене
250 гр маргарин
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. сол
1 ч.ч. кисело мляко
1 кг брашно

Замесва се тесто от посочените продукти, което престоява 1 нощ в хладилника.

От тестото се вземат топки, които се разточват на кръгли кори с дебелина около 2-3 мм и радиус около 10 см. Кората се разрязва на триъгълници (8 или 12 броя), които се навиват от широката страна към върха на триъгълника. Намазват се с жълтък навитите соленки, поръсват се по желание с ким и се пекат.

Соленки с ким

1 пакетче (125 гр) масло
7-8 големи с.л. прясно мляко
3 пакетчета амонячна сода
1 ½ ч.л. сол
1 с.л. захар
500 гр брашно

С продуктите се замесва тесто, което се оставя няколко (2-3) часа в хладилника. Разточва се кора с дебелина 0.5 см. Оформя се на правоъгълник или квадрат. Намазва се с жълтък, поръсва се с ким и се нарязва на малки правоъгълничета (1 см на 3 см).

Бутерки
бутер тесто
200-300 гр гъби
3 кренвирша
маргарин, масло
кашкавал

Гъбите се нарязват и се задушават в масло, докато водата напълно се изпари. Кренвиршите се нарязват на кубчета или на колелца.

Листът бутер-тесто се разрязва на 2 (дължината му се дели на 2). Намазва се с маргарин всяка част, поръсва се с чурица (ронена). Върху всяка част се разпределят гъбите и кренвиршите. Всяка част се навива на руло и се поръсва с червен пипер (може и лют). Нарязва се на 13 части (по 2 см всяко парче). Парченцата се нареждат в тавичка, намазана с маргарин, поръсват се със ситно настърган кашкавал и се пекат в силно загрята фурна.

Ципура в чесново-лимоново масло

Макар да споделяме един и същ свят, всеки човек живее в своя собствена реалност и въпреки че допирните точки между нас са достатъчно много, за да поддържат илюзията за монолитност на съществуващото, индивидуалните измерения на сетивността на всеки правят вселената многоизмерна, многовариантна и... толкова интересна за живеене. Така например, в моята вселена пилетата съществуват основно под формата на бутчета, крилца и пилешки гърди и се "произвеждат" в супермаркета, докато във вселената на Христина те кудкудякат, обичат да си "чокат" в двора и понякога дори си имат имена. Ей такива "малки" истини ме спохождат понякога, когато ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА влезе в колизия с моето разбиране за реалност. Това се случи и днес, когато се изправих очи в очи с необходимостта да изчистя ципурата преди да я овкуся и сложа във фурната, за да придобие характеристиките, присъщи й в моята индивидуална вселена, а именно: морски деликатес, с крехко, но сухо месо, което обаче, ако се поомекоти с подходящ сос, се превръща във вкусна и здравословна рапсодия за небцето. Ще кажете, че имам известни ограничения във възприятията спрямо реалността - и ще сте прави, няма да го отрека, но това си е моята вселена и ако ограниченията, които съм си наложил, ще ми помогнат по-пълноценно да се насладя на удоволствието от вечерята - съм склонен да ги приема и да се примиря с тях. Така де, предпочитам да свързвам ципурата с приятния й вкус и спомените от горещите и пълни с емоции вечери в Десфина (когато за първи път опитах ципура, а с Христина в някакво отчаяно настървение се опитвахме да си докажем, че сме един за друг), а не с щанда за риба.

За протокола - Христина изчисти рибата; аз я гледах, гледах и колкото повече я гледах, толкова по-ясно ми ставаше, че няма да успея да се справя. Рецептата е от сайта на Гответе с мен.

Необходимите продукти

• 2 ципури
• 60 гр. масло
• 2 с.л. зехтин
• 4 скилидки чесън
• настърганата кора от 1 лимон
• сокът от половин лимон
• сол
• черен пипер
• копър
• дафинов лист

Според рецептата рибата следва предварително да се обезкости. Честна дума - нямам и на идея как се прави това, затова реших, че наличието на кости няма да е фатално (и се оказах прав).

От маслото, копъра, солта, лимоновата кора и две от силидките чесън се приготвя чесново масло, като първо маслото се размеква до стайна температура, към него се прибавят останалите продукти и сместа се разбърква до някаква приемлива степен на хомогенност. Ако готвачът има желание, може да пресипе чесновото масло върху целофаново фолио, да го оформи на руло и да го постави във фризера за няколко минутки да се калъпира или да направи като мен и да реши, че формата на маслото, при условие, че ще се готви, няма значение.

Преди да се пристъпи към готвенето изчистената риба се маринова със следната марината: сока от половин лимон, смесен с черния пипер, другите две скилидки чесън (накълцан надребно) и зехтина. Понеже не пишеше как точно се мариноват рибите, освен, че им се правят плитки разрези по кожата, аз ги поставих върху два широки листа метално фолио, полях всяка от рибите отгоре и малко в коремната кухина, сложих по едно дафиново листо върху всяка, увих ги добре, поразклатих и ги прибрах в хладилника за около 40 мин. (една серия на "24").

След като реших, че лимоновият сок и ароматите са си свършили работата (и стомахът ми запротестира, че не се грижа достатъчно за него), сложих от чесновото масло в корема на рибите и отгоре им. Ако някой е направил маслото на калъпчета (както си е по рецепта - просто се нарязва маслото на парчета и се разпределя) или ако сте постъпили като мен - с лъжица се постига същото. Не е особено естетично, но така или иначе за готвенето това няма значение.

Намазаната риба заедно с маринатата пак се завива с алуминиевото фолио като се затваря плътно. Пече се на предварително загрята фурна на 220 гр. за 20 - 23 мин. След това се отстранява внимателно фолиото, което е отгоре и рибата се връща във фурната, вече само на горна скара, за да се запече отгоре. Пече се според мен поне още 10-тина минути, но тук готвачът изцяло може да се остави на апетита и усета си.

Резултатът е ... изключително крехко месо, с вкус на масло и подправки и средиземноморски аромат. Ние хапнахме рибката със свежа салата и ни се стори невероятно вкусна.

Бадемови пилешки филета със сусам

Честна дума, вече не съм сигурен в нищо. Чета книги и гледам филми, които ме убеждават (при това убедително!!), че почти нищо, което мога да си купя от магазина, не е полезно и е потенциално опасно за здравето ми; като се започне от хляба, който се прави с мая, през генно-модифицираните храни, и хранените с генно-модифицирани храни животни, премине се през "Е"-тата и се стигне до въглехидратните храни, които са едва ли не по-голяма отрова от ... цигарите например!.. А като се вземат предвид и еволюционните и антропологични особености на развитието на човешкия организъм, нещата стават направо страшни. Лошото е, че не виждам особен изход от ситуацията - като застана пред рафтовете в супермаркета и се замисля, излиза, че не трябва да си купувам нищо. То си е направо страшно! От една страна е вярно, че колкото повече знае човек, толкова по-добър избор прави, но май и в нашата реалност нещата отново опират до... по-малкото зло. А още по-лошо е, когато човек има хоби като моето... В същото време си мисля, че човек е подвластен на времето, в което живее и че, колкото и пораженческо да звучи - битието определя съзнанието или в случая избора на вечеря (хаха). Място за примирение разбира се няма, но се опасявам, че параноичните ми настроения напоследък ме лишават в някаква степен от бляна за ВКУСНА храна.

Тази рецепта е повлияна от книгата на Бари Сиърс - Зоната. Ако някой се интересува - снимката е от порция - 4 блока (1/4 от пилешката пеперуда).

Необходимите продукти

• 1 средно голяма пилешка "пеперуда" - филе
• 1 белтък
• 2 с.л. филирани или натрошени бадеми
• 1 с.л. суров небелен сусам
• сол
• пипер
• зехтин
• 1/2 ч.ч. прясно мляко

Пилешките гърди се нарязват на две парчета, като всяко парче се разрязва хоризонтално и се разстила на голяма пържола или на две малки. Парчетата се слагат между две парчета найлоново фолио и се начукват с подходящ уред - аз го правя с ръка. Изтънените пържолки се накисват в мляко за няколко часа - най-добре би било за един ден (сутринта за вечерта).

След като се оцедят от млякото филетата се овкусяват със сол и пипер и се слагат в намазнена тавичка. Белтъкът се разбива и с него се намазва обилно месото. Отгоре се наръсват бадемите и сусама. Пече се на умерена фурна (200 градуса) за около 20 - 25 минути.

За гарнитура 5 минути преди да се сложи месото, във фурната (ако има място) могат да се сложат едни картофки, леко намазнени и посолени.

Свежа салата от домати и пипер е чудесна добавка към пилешките филета.

Чушки със сирене

А сега за чушките със сирене. Някой (да, Ивански, теб имам предвид) със сигурност, щом видят рецептата по-долу, ще кажат, че аз май-май още не съм ял чушки със сирене. И така да е, аз си настоявам на моето - ял съм! С добавки и букет от вкусове наистина, но все пак основните съставки са млечни продукти и чушки! Резултатът е много добро предястие, а защо не и лека вечеря. Да ви е вкусно!

Необходимите продукти: (за 4 порции)

• 150 гр. извара (ние използваме на Маджаров)
• 75 гр. сирене
• 8-9 зелени чушки, подходящи за пълнене
• 2 с.л. зехтин (студено пресован - напоследък особено ни харесва този на Minerva)
• шепа орехи
• черен пипер
• 2 домата
• 12 маслини (6 черни и 6 зелени)
• 2 слайса (60 гр.) пражка шунка (ние купуваме на Тандем)
• 2 клончета пресен босилек

В купа замесвам намачканото с вилица сирене и изварата. Добавям зехтина и "посолявам" с черния пипер. Доматите нарязвам на кубчета (като гледам да ги пооцедя от сока, за да не разводнявам много сместа), маслините на шайбички (които обикновено оставям за накрая след като напълня половината чушки, защото Христина не обича маслини) и ги добавям към сирената смес. Шунката не е задължителна, но много приятно се вписва в общия вкус - нарязвам и нея на кубчета. Орехите е хубаво да са леко накълцани, а босилеклът наситнен максимално.

Всички продукти замесвам добре и пълня чушките на максимум. Оттук насетне пада ядене на принципа - кой както може, но когато е за гости - оставям чушките в хладилника за час-два да постегнат и после ги нарязвам на шайби. Украсявам с маслини.

Комбинацията е много успешна, приятна, лека, лятна и свежа и ни допадна още от първата хапка, превръщайки се в поредната "класика" на семейство Димитрови.

Мисля си, че вариант за сервиране на тази вкусотия е и чушките да се надребнят и да се добавят в сместа, а тя да се поднася като хапки върху крекери - особено добре ще си пасва с пълнозърнестите Хогарени.

Палачинкова торта

Ще повярвате ли, вече съм почти на 33 години, а до съвсем скоро никога не бях опитвал... прясна чушка, пълнена със сирене? Толкова... обикновено нещо - "класика", както го определи Дани вчера. Факт е обаче, че допреди седмица, да не казвам по-малко, никога не бях ял тази така наречена класическа комбинация. Да, откакто съм с Христина се научих да хапвам печени чушки с яйце и сирене на фурна, но виж сурова... тя не е приготвяла, а на мен не ми е минавало през ума да опитам.... И се замислих, колко ли са нещата, които човек пропуска да опита, да преживее, да почувства... поради някакви прозаични причини, като например, че просто не знае за съществуването им. Ето, днес имаме вестници, кабелна телевизия, интернет – отвсякъде ни залива информация и информация, и пак има толкова много неща, които никога няма да ни се случат или няма да опитаме. Казват, че един живот не стига... Според мен и 100 няма да са достатъчни, но поне за достъпните и малки неща човек си струва да положи усилия... да опита. Та нали накрая човек съжалява най-вече за това, което не е направил? Вчера отново гледахме „Vanilla sky” и там освен репликата за котките (Ще се срещнем в някой друг живот, в който ти и аз сме котки), една друга се закачи за ръба на съзнанието ми и днес ме кара да се замислям: „Всеки отминаващ миг е възможност да промениш живота си” – красиво (макар и малко твърде романтично), нали?

Вчера Коко и Дани ни бяха на гости и вместо да ходим по ресторанти и да хапваме храна със съмнително качество и произход, реших да се съберем край „стария” плот (да, все още си нямаме маса), а аз да се отдам на актуалната ми страст и да приготвя вечеря. И понеже няколко дена наред се каня да сготвя пангасиус по рецептата на Иван за пангасиус с кашу, реших това да е основното ястие. За предястие приготвих от гореспоменатите пълнени чушки (рецептата утре), а за десерт изимпровизирахме една идея, за която ни вдъхнови серия на “Sugar rush”, а именно – палачинкова торта.

Необходимите продукти:

За палачинките

• 5 бр яйца
• 6 – 6 и ½ супени лъжици (с връхче) брашно (може смес между обикновено и овесено)
• 1 и ½ ч. чаши мляко
• ½ ч.ч вода
• сол
• олио за пържене (ние използваме от грозде)

За крема

• 200 гр. захар
• 3 бр. яйца
• 70 гр. нишесте
• 500 мл. прясно мляко
• 2 ванилии

За крема искам да направя уточнение – това е кремът, който е даден в специализирания брой на сп. „Кулинарен журнал” за „50 изкусителни десерта с крем” в рецептата за сладкиш „Наполеон”. Не знам дали Наполеон е харесвал точно този крем, но според мен това не е кремът от „наполеонките”, които се продават. Това обаче не му пречи да е прото неревоятнен- облизахме си пръстите.

За палачинките основното, което се опитвах да постигна, е да ги направя максималко тънки. Трябва да си призная, че не мина без жертви. Но след няколко неуспешни опита и комбинации най-сетне налучках правилната.

Сместа се приготвя по стандартния начин – всички съставки се разбиват добре, аз го правя с тел за разбиване. Сместа става подозрително рядка и честно казано на няколко пъти бях готов да се откажа, докато не налучках, че „чупката в кръста” е тиганът да е наистина много горещ. Капват се стандартните 2 капки олио за пържене, оставя се тиганът наистина да загрее добре, излива се от сместа и с няколко движения се разпределя по повърхността, докато сместта, запичайки се отдолу, спре да се разлива по повърхността. Ако са се получили някои по-големи дупки, се закърпват с една – две капки.

Палачинките се пекат преди да се обърнат, докато ръбовете започнат да се отлепят. Обръщането е - общо взето, кой както се справи – при мен беше голяма акробатика. Като натрупате 4-5 сантиметрова купчина с палачинки, „блатът” е готов.

Кремът

Млякото се кипва. През това време жълтъците се разбиват добре със захарта и се прибавят внимателно към горещото мляко. Нишестето се разтваря в малко студена вода на кашичка и се прибавя на тънка струйка към крема, добавят се ванилиите, и кремът се връща на котлона за още около две-три минути, докато се сгъсти. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към крема, след като е започнал леко да изстива.

Тортата се реди – палачинка, крем, палачинка, крем. За любителите на ядките, между палачинките може да се натрошат орехи, бадеми, лешници или кой каквито има под ръка. Ние не използвахме ядки и не съжаляваме. Последният слой е крем. Отгоре отново само като идеи – може да се наръси какао, да се настърже шоколад, да се наръсят ядки или крокан. Това, което ние опитахме, е ягоди. Комбинацията от сладкия крем, нежните палачинки и специфичният аромат на ягодите е невероятна.....

За по-интересно палачинковата торта я приготвихме в индивидуални порции – мини тортички. Нарязахме ги с ринга за бисквити ( евентуално с някоя чаша). За да се стегне по-добре крема направихме около всяка мини-тортичка по един пръстен от метално фолио и оставихме тортичките в хладилника за няколко часа да стегнат.

п.п.

Един специален поздрав за всички, които са стигнали до края на рецептата :)