Бърза "градска" питка

Баща ми има една много успешна тактика: когато някой от нас започне на дълго и на широко да му се обяснява, че е на диета, или че не е гладен и въобще, че нещо му е спаднал ентусиазма, той казва "Добре" и отива да пусне фурната.

Няма какво да си кривим душата - малко са хората, които могат да устоят на миризмата на прясно изпечен хляб. Колкото и воля да има човек, заухае ли стаята на онзи сладък, препечен с обещание за хрупкавост и в същото време пухкав и мек аромат на домашна питка с масълце и апетитни подправки... Трепна ли ви нещо отвътре?... Защото на мен ми трепна.

В рода ни има изкусни майстори хлебари и каквито лакомства могат те да приготвят аз нямам думи да опиша. Баща ми, макар да не е от тях, си го влече и макар и с лесни трикове знае как да ни "наточи" на масата, строени и готови да го гледаме в ръцете.

Негов специалитет (макар и относително скорошен - общо взето откато дойдоха снахите - щото ние нужда от подканяне за ядене с брат ми нямаме) е препечената, хрупкава питка-коричка на фурна.

Всичко е наистина много елементарно и ефектно.

Необходимите продукти:

• готово тесто от магазина
• зехтин (или олио)
• сол
• чубрица, балканска шарена сол или др. любими подправки

Ако нещо е лесно и вкусно - то това е именно тази бърза "градска" питка. Кръстих я градска защото ние сме си граждани поне три поколения назад (и по двете линии), а на село знам, че нещата се месят, втасват и са....ееее, по-специални.

Намазнява се добре тавата. Тестото се опъва колкото може с ръце да покрие тавата. Отгоре се намазва отново със зехтин и се хвърля в предварително загрятата на 200 гр. фурна.

Замирише ли веднъж - чакането е наистина мъчително. Особено пък за онези, които са на диета, не са гладни или им липсва ентусиазъм. Като се извади - след 15-тина минути - баща ми я поръсва с вода и оставя за малко завита "да си наобиколи нивата", но ... това рядко се случва, защото едни хищни ръце я разкъсват за секунди и докато майка ми сервира супата, първата питка вече е изядена.

Тук аз предлагам едно малко допълнение: като се извади питката отново да се намаже със зехтин и да се наръси с любимите подправки. Нали знаете, че гърците като нация са хората най-малко страдащи от сърдечни заболявания?.. М, да, именно - заради зехтина. Ако имате от хубавия - бих посъветвал да не се плашите, че ще прекалите.

Принципно с питката в ръка сте открили пълното щастие. Но ако имате наблизо и мариновано със зехтин, чесън и босилек краве сирене..... Е, повече наистина не ви трябва.

Мъфини с круша и джинджифил

Случвало ли ви се е някой спомен да ви погъделичка по небцето? Нещо като внезапен аромат, който усещаш с мисълта, а не с носа си; появява се несъзнателно - случайна асоциация, която се превръща в копнеж. Не знам коя точно беше асоциацията с единствения Хелоуин, който съм празнувал в Щатите, но изведнъж много ми се приядоха сладки с джинджифил. Не знам за вас, но преди да отида в Щатите никога не бях ял такива сладки. А и джинджифил не бях виждал и вкусвал. Сигурно и затова, когато в кухнята на Ди започнахме да се вихрим - да точим и режем сладките курабийки, бях малко скептичен. И си останах такъв до последния момент преди опитването - макар да изглеждаха чудесни човечета-курабийки, някак си не ми миришеха правилно и това е. Още повече, че преди това Ди ми беше дала да опитам джинджифилови бонбони, при това от тези с много наситения вкус. Но се оказа, че не съм бил прав. Курабийките бяха чудесни и много, много ми харесаха. Общо взето оттогава май не бях ял сладки с джинджифил - допреди няколко дена, когато някакъв неясен спомен... ме погъделичка по небцето.

Необходимите продукти:

• 2 - 1/2 чаши (около 625 мл.) брашно
• 1 ч.л. сода
• 1 ч.л. джинджифил на прах
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 ч.л. канела
• 3/4 чаша (175 мл.) кафява захар
• 1/3 чаша (75 мл.) олио
• 2 яйца
• 1 чаша (250 мл.) пълномаслено мляко
• 2 чаши (500 мл.) настъргани или нарязани на кубчета круши

За топинга:

• 1/3 чаша (75 мл.) кафява захар
• 2 ч.л. разтопено масло
• 1/4 ч.л. смлян джинджифил

Готвенето посред нощите ми е доста присъщо. Особено ако ме осени вдъхновение или пък ме подгони някоя натрапчива мисъл или спомен. При тези мъфини историята беше същата - готвих ги след 10 вечерта трескав и нетърпелив.

В отделна купа смесих брашното, содата, джинджифила, солта и канелата. За онези, които не са свикнали с вкуса на джинджифила, препоръчвам да сложат половината доза.

Отделно разбих кафявата захар с олиото (аз използвах зехтин), яйцата и млякото. В оригиналната рецепта пишеше едно яйце, но аз нали съм щедър - сложих две (а и ми се видяха малко дребни яйцата, така че - реших, че е оправдано).

След като всичко се размеси добре, постепенно смесих течните със сухите съставки при простоянно бъркане докато се получи гъста смес. За по-лесно рендосах крушите директно в купата при тестото и ги разбърках внимателно.

Наскоро си купихме от хартиените чашки за мъфини и при тези ги използвах за първи път - много удобно се работи с тях.

С лъжицата напълних формичките, както се казва във всички рецепти - пълни се 3/4 от формите. Или с други думи - кой колкото може.

Отделно за топинга смесих продуктите и го наръсих върху запълнените с тесто формички. Честно казано, първо не схванах каква е идеята на този топинг, но после като се опекоха мъфините и сладката маслена захар с аромат на джинджифил потъна в тестото и стана нещо като сладка сърцевина, бях много доволен.

Чупката в кръста е да се пекат на средна фурна на 180 гр. Аз за съжаление все още съм със старата печка и нямам средна фурна. Всичко се пече директно върху долната плоча и това, особено когато става дума за мъфини, е голям проблем. Трябва да се правят разни джедайски хватки като да се загрява фурната изцяло, а после да се пуска само на горни реотани и въобще...

Важното е, че резултатът беше изключително вкусен. И много подходящ за хапване на разходка на Витоша.

Банички с къри пиле

Петък е денят на майстора! Нали така?.. Абе, какво ли не измислят хората само и само да си спестят малко работа. Ние пък с Христина измислихме ”Кулинарния петък” (да, Симо, да, хрумването беше твое, но така и не ни сготви нищо...). Не е ясно още дали петъшното хапване ще прерасне в традиция, но си струва да опитаме, а и идеята беше радушно приета от колегите и на двама ни.

Аз отдавна тая в себе си слабост към храната за партита – разните му там хапки, сладки и всякакви красиво изглеждащи глезотийки за небцето. Изглеждат ми много фини, винаги са с концентриран вкус, а комбинациите и възможностите за импровизации са неограничени. Дори си бях донесъл от Щатите една книжка за декориране, но така и не стигнах до нея, макар Христина да беше много ентусиазирана. А този вид храна е и най-лесен за споделяне. И понеже исках да споделя с колегите, четящи блога, освен снимков материал и малко „хапков” материал – измислихме „Кулинарния петък”. Принципно аз и преди това носех на Иван някои от готварските ми опити за мнение преди да ги кача на блога, и сега само разширихме броя на гладниците,… пардон, критиците.

Но стига предисловия! Ето и списък на

Необходимите продукти:

• 1/2 пакет фини кори за баница
• 100 г разтопено масло
• 1 с.л. настърган лук
• 250 г сварено пилешко месо или месо от пушено пиле
• ½ ч.л. паста червено къри
• 1 с.л. белен слънчоглед за поръсване
• 1 с.л. лимонов сок

За сос бешамел:

• 1 с.л. масло
• 1 с.л. брашно
• 50 мл сметана
• 50 мл. вода
• сол на вкус
• черен пипер на вкус

Баничките ги намерих в сайта Кулинарно - в кухнята с Йоана, където тя описваше нейното парти по случай рождения й ден, а всъщност рецептата е от сп. Меню. Следвал съм я почти дословно като си спестих магданоза и направих бешамел-а със сметана и вода вместо мляко (защото сутринта като станах се оказа, че сме свършили млякото).

Подготовката всъщност започна предишната вечер, когато сварих пилешкото. Сутринта като станах го надробих на дребно (вечерта нямах нерви да го изчакам да изстине). После настъргах лука и го запържих в една супена лъжица масло, добавих половин лъжичка къри паста (вкусът на кърито, по мое мнение, е доста екзотичен и не ми се рискуваше излишно), добавих наситненото пилешко, солта, черния пипер и изстисках половин от „сладките” балвански лимони (с които ни снабдява майката на Христина).

Като се опържи всичко добре, оставих настрани и се заех с бешамела. Към разтопената лъжица масло добавих лъжица брашно и залях със сметаната при постоянно бъркане. Долях и водата и продължих с НЕПРЕКЪСНАТОТО БЪРКАНЕ. Това е тайната на бешамела – бъркането и многократните опити докато се придобият умения за хомогенизирането му. Посолих и добавих запърженото пилешко. Образува се нещо като меко, месесто, месно тесто – идеално за плънка.

Тука дойде пипкавата част. Всяка баничка се прави от три кори. Намасляват се с маслото и се слагат една върху друга. Големите листове се нарязват на по 12 правоъгълника и всеки правоъгълник се навива на пуричка с малко (или много – по желание) от плънката.

Като се наредят в тавата – отгоре ролцата също се намазват с малко разтопено масло, поръсват се с беления слънчоглед и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато се зачервят.

Понеже ние с Христина така и не успяхме да си хапнем от баничките колкото ни се искаше няколко дена по-късно си направихме отново. Този път опитахме нова технология за навиването - трите намазнени кори ги навихме на по-едри рула с плънката и нарязахме на пънчета. Ето и резултата:

Като изключим критиката, че са твърде малко и че не сме помислили за вегетарианците – баничките пожънаха небивал успех и сред моите колеги и сред тези на Христина. До следващия петък, колеги!...

Папарделе ала норма (но не съвсем по нормите)

Тъй като очевидно сме на вълна “патладжани”, реших и аз да се отчета в тази категория, при това в комбинация с така любимата ми паста. В конкретния случай и въпреки наименованието, излизаме “извън нормите”, най-вече защото снабдяването с един от оригиналните продукти е твърде трудно. Става дума за твърдата рикота, която аз лично не съм срещал никъде по магазините. Поради тази причина в рецептата тя е заменена с обикновена мека рикота, която донякъде наподобява нашето крема сирене.

Необходими продукти (за 2 порции)

• 1 средно голям патладжа
• 3 скилидки чесън
• 400 гр. домати (пресни или обелени от консерва)
• 1 ч.л. захар
• 50 гр. рикота
• 150 гр. папарделе
• 4 с.л. зехтин
• сол
• чер пипер
• няколко листа от пресен босилек за украса

Патладжаните се нарязват на кубчета от около 1.5-2 см. Потапят се за около 20 мин. в подсолена вода, за да могат да пуснат горчивия си сок, след което се отцеждат върху домакинска хартия.

Доматите се натъргват с ренде, като люспите им се отстраняват, а по желание може и след това да се пасират. Всъщност, в оригиналите рецепти обикновено доматите се потапят за минута във вряща вода, а веднага след това – във студена. Тази процедура дава възможност ципата им много лесно да се отдели, а след това обелените домати се пасират. Аз обаче рядко прибягвам до тази техника, най-вече поради мързел, защото с рендето става много по-бързо. Ако искаме обаче да сме стриктни, ще трябва малко да се позабавим. Естествено, ако използваме консерва, процедурата с врялата вода отпада.

И така – към същността. В 3 с.л. от зехтина на средно силен огън и в тиган с незалепващо покритие се задушава счукания чесън за една минута, след което в него се изпържват патладжаните. Всъщност, “пържене” не е точната дума, защото те почти веднага ще попият цялата мазнина. Ето защо при обработка на тези зеленчуци аз лично не използвам много мазнина, нито доливам, ако те я поемат. А предполагам, че всички са попадали на патладжани, напоени с олио като гъби, от които може единствено да те заболи стомаха, но не и да се насладиш на вкуса.

След около 10-12 минути и при периодично разбъркване, патладжаните трябва да са омекнали и да са започнали да се зачервяват от всички страни. Тогава към тях се добавят пасираните /или настъргани/ домати и захарта, като всичко се разбърква и се посолява. Оставя се на слаб огън да покъкри за 10 минути и да се посгъсти. При отдръпването му от котлона се овкусява с чер пипер.

Междувременно пастата се сварява според инструкциите на опаковката, а след като се оцеди от водата, към нея се добавя 1 с.л. зехтин и се разбърква. Разпределя се във всяка от чиниите, отгоре се сипва от доматено-патлажданения сос, след което се поръсва със свежата рикота и се украсява с листата от босилек. Става много вкусно, макар и да не е по нормите

Свински ребра с чесново-меден сос

Лятото е времето на зеленчуците, салатите и като цяло – леката храна. Това е така, но от време на време животинското в нас се обажда и ни се приисква нещичко с… кокал… Именно за тези „вълчи” времена е тази рецепта за ребърца с чесново-меден сос.

Христина си е харесала един магазин за месо на спирката на трамвая на кръстовището на „Опълченска” и „Стамболийски”, откъдето си вземаме хубаво месо. Последния път беше взела страхотни ребра – пресни и без много сланина. По тях имаше толкова месо, че като ги поорязах се получиха и две пържоли допълнително.

Необходимите продукти:

• 1 кг свински ребра

За соса:

• 100 мл течен мед
• 2 ч л червен пипер
• 3 гл чесън
• 4 с л соев сос Light
• 100 мл бяло вино
• 100 мл вода
• сол
• черен пипер

Пропорциите горе са строго пожелателни. Ако си вземете 500 гр. гърди – делите всичко останало на две (освен необходимото време за приготвяне). Рецептата за тези ребърца взех от „Гответе с мен” – един от най-добрите (за мен) сайтове за кулинария.

От опит знам, че хубавите печени ребра не трябва да имат много месо по себе си. Или поне аз ги предпочитам така. Месото около ребрата е повече от достатъчно и ако се остави и това след първия слой сланина, нещата вече загрубяват и се губи онова специфично удоволствие от гризането на кокала. Именно затова започнах подготовката на месото с редуциране на месото около ребрата. Хубавото в случая е, че месото е на слоеве и с хубав тънък и остър нож лесно се отделя и лесно се орязва „шарената” част.

Принципно ребрата могат да се нарежат всяко поотделно, но аз предпочетох да ги приготвя като цяло парче. Оставих само месото непосредствено около ребрата, орязах мазното колкото можах, че дори и малко повече от необходимото, и накиснах всичко в маринатата. Не, не съм забравил за маринатата – тя се приготвя от всичките продукти по-горе без чесъна, които се разбъркват добре. Хубаво е, ако червеният пипер е истински, а не от стандартните – с керемида, но за съжаление още не съм попаднал на такъв, от който да съм доволен, така че не мога да препоръчам марка. Но виж, домашният си е друго нещо.

Оставя се месото да поеме от маринатата за около 30 минути. След това се подсушава и се запържва в предварително сгорещено олио (или зехтин, ако имате подходящ за пържене). И на мен отначало ми се стори абсурдна идеята да запържа голямо парче гърди, но се оказа, че не е невъзможно. Е, това, че използвах едни дървени щипки, за да го въртя из тигана, ме затрудни максимално, но щом 1 милиард китайци могат да се справят, реших че и аз ще мога. По едно време, като реших, че оттук нататък предимно ще овъглявам месото вместо да го пека, свалих ребрата от тигана и ги сложих в тавата. В останалата в тигана мазнина запържих наситнения чесън и добавих маринатата, в която бях накиснал преди това месото.

Доста бъркане падна докато се редуцира всичко, за да се превърне в сос, но пък като се редуцира стана страхотен.Излях го върху полу-готовото месо и всичко отиде във фурната за 10-тина минути да се довърши.

Лошото на рецептата е, че като я заръфаш от единия край, няма спиране докато не стигнеш другия. Хубаво е човек да си подбере количеството месо според апетита и умножи поне по 1.5, че иначе има реална опасност да си изглозга и …. пръстите ;)

Проблемът с коментарите е отстранен

Извинявам се на всички, които не са успели да коментират по блога. Надявам се сега всичко да е наред. Благодаря за проявения интерес!

Хубав уикенд на всички!

Летен хляб

След като цяла седмица си мислих за Летния хляб на Димитрана, в края на седмицата вече не ми бяха останали сили да се съпротивлявам и, признавам си без бой, поддадох се на изкушението и си го сготвих в събота.

Разбира се, опитах се да поизменя рецептата, за да си я почувствам моя. Хлябът на Димитрана ми напомни за студентските години и прословутите „ловджийски” закуски, които продаваха на площад „Свобода”. Особеното на ловджийските закуски беше, че ги правеха с кисели краставички (навремето това беше първата по-„разчупена” закуска, която пуснаха в обръщение свищовските баничарници). Именно за този носталгичен вкус си мислех докато гледах снимките от блога й и реших, че ще се опитам да го претворя.

За съжаление не успях. Като цяло замяната на зеления боб от оригиналната рецепта с киселите краставички се получи добре, но кренвиршите развалиха цялата работа. Работата е там, че българските кренвирши, каквото и да ги правиш, като не са от месо и вкусът им след обработка е … не особено добър. Да, да, помня, че ловджийските закуски бяха с наденица, но чак толкова далеч от рецептата не исках да стигам. Ето затова, след кратък размисъл, бърза консултация с Димитрана и светкавично пазаруване в „Билла” в неделя следобяд, вече имах идея и бях готов с:

Необходимите продукти:

• 100-150 гр. замразени зеленчуци микс (грах, морков, червена чушка, царевица)
• 4 яйца
• 100 – 150гр. колбас „Мортадела”
• 3-4с.л зехтин
• 50мл бяло вино
• 50 мл. вода
• 50гр орехови ядки
• 250гр брашно
• 1к.л бакпулвер
• сол, подправки според вкуса

За да ми върви гладко готвенето, първо сложих замразените зеленчуци с малко вода в микровълновата за 2 ½ минути да поомекнат. Разбих яйцата с виното и водата. В оригиналната рецепта няма вода, а само вино, но установих при първия опит, че със 100 мл. вино ароматът му се усеща малко повече от необходимото. Разбира се, много зависи и какво вино се използва – моето за съжаление не беше особено добро и беше доста „напарфюмирано”.

В разбитите яйца постепенно добавих брашното и солта. Принципно използвах самонабухващо тесто и затова не сложих бакпулвер. В готовото тесто разбърках и нарязания на кубчета колбас „Мортадела”, хубавото на който е, че като консистенция е много подобен на кренвиршите, има чушка, гъби и зелени маслини в него, и да не пропусна, много ми е вкусен. Добавих и зеленчуците, след като ги изцедих от водата, щедро насипах орехите и готовото омесено тесто в добре намаслената формичка сложих в предварително загрятата до 150 гр. фурна. Когато набухна хляба, проверих с клечка за зъби дали е готов – всичко беше наред.

Държа да отбележа, че донесох и на Иван да опита – и той много хареса резултата. Хубавото е, че се оказа и издръжлив – почти цяла седмица закусвах с него. Държах го за всеки случай в хладилника и до последно си беше мекичък и вкусен.

Бели патладжани

Ето и белите патладжани, за които стана дума в няколко рецепти. Много добра статия за видовете патладжани, техните качества и основни начини за готвене и съхранение можете да намерите на сайта "Любими кулинарни рецепти", който аз лично много харесвам.

Телешки кюфтенца с пармезан

Понеже Иван ехидно изкоментира, че от салатата ми с печени зеленчуци най-много са му допаднали кюфтенцата, реших да избързам с графика и да публикувам рецептата за тях малко по-рано от плануваното.

Навремето нашите, като готвеха ястия с кайма, предпочитаха да не купуват готова, а да вземат месо, което после мелеха в къщи на машинка. По-късно, когато започнаха да предлагат услугата мелене в големите супермаркети, нещата станаха още по-лесни (а дупките по долната страна на масата от пристягането на машината - по-малко). Да, по-лесно е да се довериш на производителя и да грабнеш тарелката кайма, надявайки се това, което го пише на етикета да е истина, но… така де, всички знаем, че не е. Българинът е научен да не се доверява на никого: око да види, ръка да пипне!.. И с право, мене ако питате. Именно поради тази причина предпочитам да си избера сам месото и да го смелят пред мен. Предполагам, че във всеки квартал си има поне по един хубав магазин за месо – аз лично много харесвам този на „Янко Сакъзов” на спирката на трамваите. Толкова по въпроса с каймата. Ето и …

Необходимите продукти:

• ½ кг. телешка кайма
• 1 глава лук (среден размер)
• 5-6 с.л. пармезан (настърган)
• 4 с.л. галета
• 2 яйца
• сол
• черен пипер
• риган или чубрица
• зехтин или олио (за намазване на тавата)

Рецептата за кюфтенцата взех от блога „Магия и любов” от една рецепта за талятели по Болонски. Разбира се, не мина без поправки и леки изменения, за да напасна кюфтенцата на моя вкус. Като начало – удвоих пармезана, а също така и замених магданоза от оригиналната рецепта с риган или чубрица. Промених и начина на приготвяне: вместо да варя кюфтенцата, ги пека във фурната.

Освен продуктите, други особености по приготвянето няма. Принципно, лукът е хубаво да се наситни на дребно. Що се отнася до подправките - почитателите на италианската кухня могат да използват риган, а тези на по-традиционния български вкус – чубрица.

След като омеся каймата аз предпочитам да я оставя за 30-тина минути да си поеме ароматите, но може и веднага да се пристъпи към печенето.

Кюфтенцата, с големина на орех, нареждам в намазнена тефлонова тава (доброто старо „Индженио”) и пека на 200 градуса – докато се опече. Няма как да се сбърка апетитния загар на добре опечените кюфтенца.

Няма да ви уча как да ядете кюфтетата, но е добре да се знае, че ще си паснат с доматен сос и талиателе, както си паснаха чудесно със салатата с печени зеленчуци. А и за моментно похапване докато минавате покрай хладилника – също са особено подходящи ;).

Пикантна пържола с азиатски сос и печен чесън

Една майсторска пържола от Иван

Честно казано, от доста време бях решил, че искам да сготвя нещо по-нетипично спрямо кухнята, с която сме свикнали и която, къде поради липса на алтернативи през работните дни, къде по други причини, се е превърнала в известна степен в стереотип при храненето. Самата рецепта я обмислях дълго време и няколко пъти я променях, преди да придобие окончателния вид, посочен по-долу:

Необходими продукти (за 2 порции):

• 2 свински пържоли от врат
• сокът и кората от 1 лимон
• 1 ч.л. смлян кориандър
• ½ ч.л. едросмлян лют червен пипер
• 1 ч.л. кимион
• 2 с.л. рибен сос
• 3 скилидки чесън
• 1 малко парче джинджифил (колкото палец)
• 1 с.л. кафява захар
• 100 мл телешки бульон
• 2 големи цели глави чесън
• 1 с.л. зехтин
• 100 гр. вид плоска паста (по желание)

Въпреки многото продукти, приготвянето се свежда до мариноването на месото за няколко часа, обработката му на тиган и превръщането на маринатата в ароматен сос. И така:

Чесънът се смачква, а джинджифилът се накълцва (или настъргва с ренде) много на ситно. В купичка те се смесват със сока и кората на лимона, кимиона, кориандъра, лютия пипер и рибния сос. Маринатата се разбърква и се нея се налагат леко начуканите пържоли. Остава се така за няколко часа в хладилника.

За приготвянето на печения чесън е необходимо на всяка от главите с остър нож да се отреже внимателно върха, горе-долу около на ¼, така че всяка от скилидките да се покаже. На главите чесън се отстраняват само най-външните люспи без да се белят нататък, поставят се с отрязаната част нагоре в лист фолио и се поливат с ½ с.л. зехтин всяка. Завиват се във фолиото и се пекат около 1 час в загрята на 200 градуса фурна.

Непосредствено преди приготвянето, пържолите внимателно се отцеджат от мариантата, като се внимава върху тях да не остане полепнал чесън или джинджифил, който ще прегори при топлинната им обработка. Поставят се на умерено силен огън в тиган с незалепващо покритие без никаква мазнина за по около 5-6 минути от всяка страна или докато придобият златист цвят, след което се остават да починат на топло за още 10-15 минути, т.е. докато стане готов соса.

Марианатата се изсипва в тигана от пържолите, към нея се добавя кафявата захар и се разрежда с телешкия бульон, а огънят се намалява, така че сосът леко да къкри. След десетина минути сосът трябва вече да се е посгъстил, т.е. е готов и може да се дръпне от огъня.

Във всяка чиния се поставя по една пържола (освен ако не искате да изядете двойна порция :) ), която се полива със соса, а до нея – печения чесън и по желание – сварена плоска паста - фетучини, талиателе, папарделе и пр.

Салата с печени зеленчуци

Не знам за вас, но аз понякога имам моменти,в които се събуждам в 3 през нощта и по една или друга причина не мога да заспя. Много рядко в тези случаи пускам телевизора, за да пощракам каналите. Именно в една такава безсънна нощ преди няколко седмици попаднах на повторението на „Бон Апети”, в което на Иван Звездев му беше на гости една дама управител на ресторант в Гърция. Тя сподели със зрителите една рецепта за салата с панладжани и чушки, която ни стана любима на мен и Христина в момента, в който я опитахме. Принципно на нея е базиран и пастетът от патладжан публикуван от мен по-рано.

Необходимите продукти (за две порции):

• 1 средно голям патладжан
• 2 големи чушки
• 2 скилидки чесън
• ½ връзка магданоз
• 2 лъжици зехтин
• 150 гр. сирене
• 2 с.л. пармезан

Понеже тогава все още нямахме чушкопек, трябваше да опечем патладжаните с подръчни средства, а именно, увити в метално фолио за печене във фурната. Измитият патладжан надупчих с вилицата и добре увих в металното фолио. По същия начин, но без надупчването, процедирах и с измитите чушки. Сложих ги в добре загрятата фурна и им дадох ъзможност да се опекат за около 20-тина минути. Не е лошо един - два пъти да се надникне под фолиото да се види докъде е стигнало печенето, за да не изгори зеленчука.

През това време, докато се пекат патладжана и чушките – наситних на дребно чесъна и магданоза и ги забърках със зехтина. Посолих и оставих настрана.

Готовите изпечени зеленчуци обелих внимателно (като си изгорих пръстите). Патладжанът буквално се разпада след печенето. Махнах му кората с едно движение и го разделих на две порции. Парчетата поставих в средата на чинията и нарязах на кубчета, като се опитах да запазя формата на патладжана.

Чушките също нарязах на дребно.

Върху нарязания патладжан сложих с лъжицата от магданоза, чесъна и зехтина щедро, да покрие. Отгоре сложих чушките, натроших по една бучка сирене и сложих останалия магданоз. Най-отгоре поръсих с лъжица пармезан. В оригиналната рецепта гостенката на Иван Звездев поръси със сирене „Кефалотири“ и освен магданоз наситни и зелен лук, но първо, не знам какво е сиренето „Кефалотири“, нито знам от къде да си го набавя, нито пък разполагах с пресен лук.

Както казах вече – слатата ни стана любима на мига. На снимката съм я поднесъл с телешки кюфтенца с пармезан и с любимия ни доматен сос.

Добър апетит.

Бишкотена торта с яйчен крем

Една наистина лесна и вкусна рецепта за неделен сладкиш. Единственото по-специално в нея ми се стори яйченият крем и то само защото за първи път приготвях такъв. Всъщност и кремът се оказа много лесен. Трудната част дойде след като тортата беше готова и украсена, но трябваше да изчакам крема да изстине и да стегне, а кухнята вече ухаеше на ванилия....

Необходимите продукти:

• 1/2 опаковка бишкоти
• 2 пакетчета „Нес-кафе 3 в 1”
• кокосови стърготини
• 100 гр. орехи (натрошени)
• диня (за декорацията)

За яйчения крем

• 4 жълтъка
• 5-6- с.л захар
• 2 пакетчета ванилия
• 2 ч.ч прясно мляко
• 2/3 ч.ч. сметана
• 2 с.л. брашно

При приготвянето на този десерт най-важна е предварителната подготовка на продуктите, така че всичко да е под ръка, когато кремът е готов и трябва да почнат да се редят бишкотите, защото кремът бързо изстива, а тортата трябва да се приготви докато е още горещ и лесен за разстилане. Много по-лесно е, ако има и втори чифт услужливи ръце наоколо. ;)

За да няма изненади, преди да започна да правя крема разтворих двете нес-кафета „Три в едно” в дълбока купа. В нея после щях да топя бишкотите, така че си избрах по-широчка. За истинските ценители, които имат еспресо машина, могат да използва и истинско еспресо. Тортата ще стане далеч по-ароматна.

За крема: Указанията на Христина бяха – смесваш всички продукти и бъркаш на слаб огън, докато се сгъсти. Речено сторено. Смесих всичките съставки и ги разбих добре с телената бъркалка. После сложих сместа на слаб огън в дълбокия тефлонов тиган и започнаха да бъркам с дървена лъжица. Отне ми около 5-6 минути непрекъснато бъркане, докато кремът се сгъсти. Оказа се, че не е кой знае каква философия. Е, 35-те градуса жега не ми бяха особено в помощ, но оцелях.

Прецених, че понеже бишкотите са продълговати, ще е по-добре да използвам правоъгълна тава за тортата – иначе щеше да се наложи да запълвам много дупки покрай ръба на кръглата.

Щом веднъж кремът стана готов, започна голямото бързане. Започнах с един слой крем на дъното на тавата. Върху него наредих един ред бишкоти, всеки от които предварително натопих в нес-кафето. Открих, че топенето трябва да става бързо и за секунда - две, иначе бишкотите се разпадат. Върху напоените с кафе бишкоти сложих плътен слой крем и поръсих с орехи. Отново последва процедурата с топенето на бишкотите в нес-кафето и реденето им върху крема. Този път бишкотите наредих перпендикулярно на предишния ред. Отново последва крем и орехи, после отново бишкоти и така докато се стигна до ръба на тавата. Отгоре щедро излях останалия крем, поразтръсках тавата да се слегне и да се разпредели равномерно. Украсих готовата торта с кокосовите стърготини (хубаво е да не са от белите, а някакви цветни – в моя случай бяха зелени) и начупените орехи и... тук идва най-трудния момент от готвенето!!! – оставих я в хладилника да изстине за няколко часа. Не, че не може веднага да се започне с лъжицата..., просто като изстине и стегне крема е по-лесно рязането на парчета. В този ред на мисли, може би е добре тортата да си я направите в събота вечерта, за да е готова за неделята, или неделя сутринта, за да си подсладите мързеливия неделен следобяд.

Принципно, динените топчета ги сложих само за украса, защото добре се съчетаваха със зеленото на кокосовите стърготини и жълтото на яйчения крем. Човек винаги може да си изимпровизира нещо с плодовете, с които разполага в наличност – ние имахме диня.

Случаите, когато човек наистина се гордее със себе си, не са кой знае колко, затова трябва да се ценят. Когато опитах бишкотената торта с яйчен крем, се почувствах много, ама наистина много горд от себе си ..... :)))

Пастет от патладжани

Да си призная честно, доскоро бях доста скептичен по отношение на патладжаните. Да, да, знам – не съм бил прав! Но, какво да направя, като единствения начин, по който ми ги бяха готвили, бяха пържени и евентуално в доматен сос. Не че бяха лоши по този начин, просто ми идваха твърде мазни. А и принципно сините патладжани не се спогаждат особено със стомаха ми.

Откакто обаче майката на Христина започна да ни снабдява с бели патладжани, нещата съвсем се промениха. Иван сподели, че изобщо не е виждал бели патладжани, да си призная, аз дори не бях и чувал, че има такива преди това. Отначало ги гледах доста подозрително (те така си изглеждат – подозрителни), но после се оказа, че са също така вкусни като сините, но без страничните им ефекти. Оказа се също така, че човек ако се поразтърси из мрежата, може да открие, че освен за печене, патладжаните имат и други гастрономически приложения.

Именно такова едно „приложение” намерих снощи на два от балванските бели патладжани. Принципно моят „пастет” трябваше да служи за гарнитура на сърчицата ми от полента (качамак), но се оказа, че всъщност е доста по-успешен експеримент от основното ястие. А пък понеже си го изимпровизирах и по мой вкус стана бомба!

Необходимите продукти:

• 2 патладжана (бели)
• 100 - 120 грама сирене
• ½ връзка магданоз (една шепа замразен)
• 2 скилидки чесън
• 2 лъжици зехтин

Тука е мястото да се похваля с чушкопека, който майка ми ни подари този уикенд (Голямо благодаря, майко!). Дето се вика – и ние най-сетне открихме на хляба мекото. В чушкопека патладжаните се опичат буквално за 2 минути. Христина ги задуши в една тенджера за още 5 - 6 и вече бяха готови да се пюрират.

И така, представете си семейната идилия – Христина пече чушки и патладжани на чушкопека, аз кълцам чесън и бъркам в купа сиренето…. Елин-пелиновска му работа.

Чесъна на дребно разбърках заедно с шепата магданоз (честно казано ме домързя и използвах от замразения, който Христина държи в камерата за спешни случаи като този). Сложих към тях зехтина, а след това и сиренето. (Който обича зехтин, може да си сложи и повечко, мисля, че само по-хубаво може да стане.) Хубаво намачках всичко на паста и към нея прибавихме обелените горещи патладжани. Те бяха станали толкова крехки, че ги намачках направо с дървената лъжица.

Това е – не е голяма философия, но е МНОГО вкусно. Особено със салата от обелени домати тип „биволско сърце”. Да, имаше и полента, но си мисля, че без нея вечерята щеше да е по-вкусна и по-полезна. Следващия път определено ще сме само на пастет от патладжан и домати